Старобългарското изкуство - що е то?

Резюме

Студията е посветена на националистически спорове в полето на изкуствознанието. Тя проследява историческото формиране на понятието за „старобългарско изкуство“ на фона на балканските полемики относно средновековното културно наследство на географската област Македония. Предмет на критичен анализ са начините, по които политически каузи са формирали основни тези и аргументи в българската и, в по-общ план, в балканската история на изкуството. Студията разкрива и прякото участие на български и балкански изкуствоведи и археолози в държавните политики, особено през военновременни периоди, когато научната експертиза бива мобилизирана за оправдаване на военни окупации и за обосноваване на териториални претенции.

Библиография

Архивни материали:

НА-БАН (Научен архив на Българската академия на науките), ф. 1к, оп. 2, а.е. 358; ф. 1к, оп. 2, а.е. 371; ф. 1к, оп. 2, а.е. 377.

ЦДА (Централен държавен архив), ф. 176к, оп. 3, а.е. 646; ф. 177к, оп. 1, а.е. 475.

Цитирана литература:

Азманов, Димитър. 1995. Моята епоха 1878–1919. София: Св. Георги Победоносец.

Александров, Любомир. 1948. „Причини за упадъка на гр. Мелник“. Географски преглед, 4–5: 43–46.

Ангелов, Светозар. 2018. „Проф. Иван Дуйчев и мисията му в Костур през 1941 г.“. В: Университетски четения по архивистика, VI. София: Давид, 109–126.

Антонова, Клемена. 2012. „Стенописите от Боянската църква в българската научна литература (Още един поглед върху проблема за Ренесанса)“. Християнство и култура, 8 (75): 43–58.

Базайтова, Ралица. б.д. „Охрид и неговите храмове“. Православие, https://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/hramove.htm (последно посетен на 11.10.2024 г.)

Бакалова, Елка. 2007. „Сръбските учени за монументалната църковна живопис от XV век в България“. Зборник радова Византолошког института, XLIV: 493–518.

Божков, Атанас. 1984. Българската икона. София: Български художник.

Божков, Атанас. 1985. Търновска средновековна художествена школа. София: Наука и изкуство.

Божков, Атанас. 1989. Изображенията на Кирил и Методий през вековете. София: Наука и изкуство.

Бошковић, Ђурђе. 1933. „Н. Мавродинов: Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV в.“. Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, 13 (1–2): 216–228.

Ваклинов, Станчо. 1977. Формиране на старобългарската култура VI–XI век. София: Наука и изкуство.

Василиев, Асен. 1965. Български възрожденски майстори. Живописци, резбари, строители. София: Наука и изкуствo.

Везенков, Александър и Маринов, Чавдар. 2015. „Концепцията за национално Възраждане в балканските историографии“. В: Даскалов, Румен и Везенков, Александър (съст.) Преплетените истории на Балканите, т. 3. София: Издателство на НБУ, 420–478.

Вълков, Мартин. 2018. „Между национално обединение и завоевателна война: военнополитическите цели на България през Първата световна война като историографски проблем“. Анамнеза, 1: 1–47, http://anamnesis.info/node/1381 (последно посетен на 11.10.2024 г.)

Грабар, Андрей. 1924. Боянската църква. София: Български археологически институт.

Грозданов, Цветан. 1980. Охридското ѕидно сликарство од XIV век. Охрид: Народен музеј.

Грозданов, Цветан. 1983. Портрети на светителите од Македонија од IX-XVIII век. Скопје: РЗЗСК.

Грозданов, Цветан. 2006. Курбиново, и други студии за фрескоживописот во Преспа. Скопје: МАНУ.

Грозданов, Цветан. 2007. Живописот на Охридската архиепископија. Скопје: МАНУ.

Даскалов, Румен. 2013. Как се мисли Българското възраждане. 10 години по-късно. София: Просвета.

Даскалов, Румен. 2015. „Враждата за Средновековието: българо-румънските историографски междуособици“. В: Даскалов, Румен и Везенков, Александър (съст.) Преплетените истории на Балканите, т. 3. София: Издателство на НБУ, 286–366.

Даскалов, Румен. 2018. Големите разкази за Българското средновековие. София: Рива.

Даскалов, Румен. 2024. Историографски спорове за Средновековието: българо-сръбски, българо-македонски. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Денчев, Стоян, и Василева, София. 2010. Държавна политика за културно-историческото наследство на България 1878-2009. София: За буквите.

Дероко, Александар. 1962. Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији. Београд: Научна књига.

Джевиецка, Евелина. 2020. Юбилейно и модерно. Кирило-Методиевският разказ през социализма в България. София: Кирило-Методиевски научен център.

Димитров, Божидар. 2000. Български старини в Македония. София: Анико.

Живкова, Людмила. 1980. Четвероевангелието на цар Иван Александър. София: Наука и изкуство.

Иванов, Йордан. 1908. Български старини из Македония. София: БКД.

Иванов, Йордан. 1910. „Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки“. ИБАД, I: 55–80.

Иванова-Мавродинова, Вера. 1926. „Стари църкви и манастири в българските земи (ІV-ХІІ в.)“. ГНМ, 4 (1922–1925): 429–582.

Кил, Махиел. 2002. Изкуство и общество в България през турския период. София: Любомъдрие-Хроника.

Кондаков, Никодим. 1909. Македония. Археологическое путешествие. Санкт-Петербург: ИАН.

Конева, Румяна. 1998. „Кражбата на ценности и съкровища между балканските държави по време на войните на полуострова (1912-1918) – израз на балканска взаимност?“ В: Воденичаров, Петър (съст.) Дарове и съкровища: духовна приемственост на Балканите. Благоевград: ЮЗУ, 103–111.

Кънчов, Васил. 1894. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“. СбНУНК, X: 469–535.

Лори, Бернар. 2015. „Османското наследство на Балканите“. В: Даскалов, Румен и Везенков, Александър (съст.) Преплетените истории на Балканите, т. 3. София: Издателство на НБУ, 367–419.

Мавродинов, Никола. 1931. Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. София: НАМ.

Мавродинов, Никола. 1935. „Външната украса на старобългарските църкви“. ИБАИ, 8: 262–330.

Мавродинов, Никола. 1942. „Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония“, I. Македонски преглед, 2: 1–25.

Мавродинов, Никола. 1943a. „Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония“, II. Македонски преглед, 4: 88–129.

Мавродинов, Никола. 1943б. Боянската църква и нейните стенописи. София: Българска книга.

Мавродинов, Никола. 1946. Старобългарската живопис. София: БИД.

Мавродинов, Никола. 1959. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София: Наука и изкуство.

Мавродинов, Никола. 1966. Старобългарското изкуство. XI–XIII в. София: Български художник.

Мавродинова, Лиляна. 1969. Църквата в Долна Каменица. София: Български художник.

Маринов, Чавдар. 2019. „Балканската къща“: интерпретации и символни апроприации на народната архитектура от османската епоха на Балканите“. В: Даскалов, Румен и др. (съст.) Преплетените истории на Балканите, т. 4. София: Издателство на НБУ, 467–624.

Милюков, Павел. 1899. „Християнския древности Западной Македонии“. ИРАИК, IV: 21–151.

Миятев, Кръстю. 1927. „Монументалната живопис в древна България“. В: ГСУ, VI, Богословски факултет. София: Художник, 131–146.

Миятев, Кръстю. 1936. Погановският манастир. София: ЦБД.

Миятев, Кръстю. 1965. Архитектурата в средновековна България. София: БАН.

Мутафов, Чавдар. 1927. „Родна архитектура“. Архитект, 1: 19–23.

Муцопулос, Николаос. 2007. Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня. Пловдив: Вион.

Наксиду, Елеонора. 2019. „От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“. В: Константинова, Юра (съст.) Солун и българите: история, памет, съвремие. София: БАН, 88–109.

Нешкова, Рени. 2020. „Емануел Мутафов: Дразни ме пролетарското отношение към интелектуалния труд“. Гласове, 10.09.2020 г., https://glasove.com/kino/emanuel-mutafov-drazni-me-proletarskoto-otnoshenie-kym-intelektualniya-trud (последно посетен на 11.10.2024 г.).

Овчаров, Николай. 1994. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Павићевић, Александра. 2005. „Шта ради и где седи „Бели анђео“?“. Гласник ЕИ САНУ, LIII: 185–193.

Пенкова, Бисерка. 2011. „Към източниците на стила на стенописите от 1259 г. в Боянската църква“. В: Пенкова, Бисерка (съст.) Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. София: НИМ, 248–258.

Петковић, Владимир. 1924. Стари српски споменици у Јужној Србији. Београд-Земун: Макарије.

Петковић, Владимир. 1926a. „A. Протич. Югозападната школа в българската стенопис през XIII и XIV в.“. Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, 6 (1): 153–156.

Петковић, Владимир. 1926б. „A. Protitch. Un modèle des maîtres bulgares du XV et XVI siècle”. Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, 6 (1): 150–153.

Петров, Петър. 1993a. Богдан Филов. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Петров, Петър. 1993б. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София: Св. Георги Победоносец.

Поповић, Пера и др. 1933. Старо Нагоричино. Псача. Каленић. Београд: СKA.

Протич, Андрей. 1925. „Югозападната школа в българската стенопис през XIII и XIV в.“. В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. София, 291–342.

Протич, Андрей. 1930. Денационализиране и възраждане на българското изкуство през турското робство от 1393 до 1879 год. София.

Рашенов, Александър. 1932. „Българска школа във византийски стил“. ИБАИ, 6: 206–220.

Русева, Ралица. 2009. „Бележки върху атрибуцията, авторството и ктиторите на някои от произведенията на църковното изкуство от манастира „Св. Богородица Косиница“, съхранявани в НИМ“. ИНИМ, XX: 165–187.

Русева, Ралица. 2011. „История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство от така наречения „спец-фонд“, съхранявани в Националния исторически музей, София. (II)“. ИНИМ, ХХІІІІ: 253–286.

Русева, Ралица. 2023. „Развитие и разпространение на иконографията на Св. Наум Охридски Чудотворец (XIV–XIX в.)“. В: Христова-Шомова, Искра (съст.) Твърдина на православието. Прослава на Свети Наум Охридски. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 29–67.

Стевовић, Иван. 2021. „L’ancien art serbe. Les églises један век касније“. У: Прерадовић, Дубравка и Марковић, Миодраг (уред.) Габриел Мије и истраживања старе српске архитектуре. Београд: САНУ, 289–312.

Страхилов, Иво и Каракушева, Славка. 2015. „Османското минало – между наследеното и наследството“. Семинар_BG, 12, https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy12/631-osmanskoto_minalo.html  (последно посетен на 11.10.2024 г.)

Стрезов, Георги. 1891. „Два санджака от Източна Македония“. Периодическо списание на БКД, XXXVI: 809–860.

Тодоров, Георги. 2001. „Разбитото сърце на град Св. София, унищожаването на софийските светини при кмета Димитър Петков (1888–1893)“. Култура, 1 март 2001 г., https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/5142  (последно посетен на 11.10.2024 г.)

Тодорова, Мария. 1986. „Machiel Kiel, Art and Society of Bulgaria in the Turkish Period. Van Gorcum, Assen / Maastricht, 1985, 400 p.“. Векове, 4: 81–85.

Тренчева, Кети. 2024. „Костите на цар Самуил - между 'гробоманията' и политическата употреба“.  Българско национално радио, 10.10.2024 г., https://bnr.bg/horizont/post/102057447 (последно посетен на 11.10.2024 г.).

Тулешков, Николай. 2001. Архитектурното изкуство на старите българи, т. 1. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Арх & Арт.

Филов, Богдан. 1924. Старобългарското изкуство. София: Народен музей.

Филов, Богдан. 1925. „Старорумънско и старобългарско изкуство“. Златорог, VI (4): 191–200.

Филов, Богдан. 1930а. „Старобългарската живопис през XIII и XIV век“. Българска историческа библиотека, 3 (1): 52–96.

Филов, Богдан. 1930б. „Старобългарската църковна архитектура“. Списание на БАН, XLIII: 1–59.

Филов, Богдан. 1934. Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра. София.

Фрфулановић, Драгана. 2001. „Чија је црква у Доњој Каменици“. У: Зборник радова Филозофског факултета, XXVIII–XXIX. Приштина-Блаце, 299–343.

Хайду, Ада. 2019. „В търсене на национални архитектурни стилове в Сърбия, Румъния и България от средата на XIX век до Първата световна война“. В: Даскалов, Румен и др. (съст.) Преплетените истории на Балканите, т. 4. София: Издателство на НБУ, 420–466.

Чилингиров, Асен. 2013. Охридската „Св. София“ и нейната датировка. София: Херон Прес.

Adashinskaya, Anna. 2022. “Renaissances in Byzantium and Byzantium in the Renaissance. The International Development of Ideas and Terminology in Late Nineteenth- and Early Twentieth-Century Europe”. In: Kallestrup, Shona et al. (eds.) Periodization in the Art Historiographies of Central and Eastern Europe. New York, London: Routledge, 31–47.

Bakalova, Elka. 2012. “Art History in Bulgaria: Institutional Frameworks, Research Directions and Individual Scholars”. In: Rampley, Matthew et al. (eds.) Art History and Visual Studies in Europe. Transnational Discourses and National Frameworks. Leiden, Boston: Brill, 287–304.

Bakalova, Elka. 2017. “Studies in Byzantine and Medieval Bulgarian Art: A Historiographical Survey”. In: Bakalova, Elka et al. (eds.) Medieval Bulgarian Art and Letters in a Byzantine Context. Sofia: American Research Center, 3–25.

Bálint, Csanád. 2010. Der Schatz von Nagyszentmiklós. Archäologische Studien. Budapest: Balassi.

Balș, Gheorghe. 1911. Une visite à quelques églises de Serbie. Bucharest: Charles Göbl.

Baric, Daniel. 2017. « De la tranchée où l’on fouille à celle où l’on se bat ». Français et Autrichiens sur le front de la science entre Balkans et Dardanelles ». Bulletin de l’Institut Pierre Renouvin, 2 (46): 61–76.

Born, Robert und Störtkuhl, Beate (Hg.). 2017. Apologeten der Vernichtung oder »Kunstschützer«? Kunsthistoriker der Mittelmächte im Ersten Weltkrieg. Köln: Böhlau.

Chamardjieff, Janaki. 1904. L’architecture en Bulgarie. Sofia.

Chlepa, Eleni-Anna. 2022. The Byzantine Monuments in Modern Greece. Ideology and Practice of Restorations, 1833–1939. Athens: Kapon.

Ćurčić, Slobodan. 1989. “Architecture in the Byzantine Sphere of Influence Around the Middle of the Fourteenth Century”. У: Ђурић, Војислав (уред.) Дечани и византијска уметност средином XIV века. Београд: САНУ, 55–68.

Curta, Florin. 2013. “With Brotherly Love: The Czech Beginnings of Medieval Archaeology in Bulgaria and Ukraine”. In: Geary, Patrick and Klaniczay, Gábor (eds.) Manufacturing Middle Ages. Entangled History of Medievalism in Nineteenth-Century Europe. Leiden, Boston: Brill, 377–396.

Dragostinova, Theodora. 2021. The Cold War from the Margins. A Small Socialist State on the Global Cultural Scene. Ithaca, London: Cornell University Press.

Epstein, Ann Wharton. 1980. “Middle Byzantine Churches of Kastoria: Dates and Implications”. The Art Bulletin, 2 (62): 190–207.

Filov, Bogdan. 1917. “Denkmäler der thrakischen Kunst”. Mitteilungen des Kaiserlich Deutschen Archäologischen Instituts, Römische Abteilung, 32: 21–73.

Filov, Bogdan. 1919. Early Bulgarian Art. Bern: Paul Haupt.

Filov, Bogdan. 1933. Geschichte der bulgarischen Kunst unter der türkischen Herrschaft und in der neueren Zeit. Berlin, Leipzig: De Gruyter.

Gargova, Fani. 2017. “Medievalism, Byzantinism, and Bulgarian Politics through the Archival Lens”. In: Bildhauer, Bettina and Jones, Chris (eds.) The Middle Ages in the Modern World. Oxford: Oxford University Press, 152–167.

Geary, Patrick, and Klaniczay, Gábor. 2013. “Introduction”. In: Eidem (eds.) Manufacturing Middle Ages. Entangled History of Medievalism in Nineteenth-Century Europe. Leiden, Boston: Brill, 1–9.

Grabar, André. 1928. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris: Paul Geuthner.

Hadjimihali, Anghéliki. 1950. La sculpture sur bois. Athènes.

Heinich, Nathalie. 2009. La fabrique du patrimoine. « De la cathédrale à la petite cuillère ». Paris: MSH.

Ignjatović, Aleksandar. 2016. U srpsko-vizantijskom kaleidoskopu, Arhitеktura, nacionalizam i imperijalna imaginacija 1878–1941. Beograd: Orion Art.

Ignjatović, Aleksandar. 2019. “Legacy of the Triad: Architecture in Medieval Serbia between Style and Ideology in the Work of Aleksandar Deroko”. Serbian Architectural Journal, 11 (1): 115–140.

Kanitz, Felix. 1862. Serbiens byzantinische Monumente. Wien.

Kitromilides, Paschalis. 1998. “On the Intellectual Content of Greek Nationalism: Paparrigopoulos, Byzantium and the Great Idea”. In: Ricks, David and Magdalino, Paul (eds.) Byzantium and the Modern Greek Identity. Aldershot: Ashgate, 25–33.

Klaniczay, Gábor et al. (eds.). 2011. Multiple Antiquities – Multiple Modernities: Ancient Histories in Nineteenth Century European Cultures. Frankfurt, New York: Campus.

Kott, Christina. 2006. Préserver l’art de l’ennemi ? Le patrimoine artistique en Belgique et en France occupées, 1914–1918. Brussels: Peter Lang.

Langer, Benjamin. 2019. »Fremde, ferne Welt«. Mazedonienimaginationen in der deutschsprachigen Literatur seit dem 19. Jahrhundert. Bielefeld: Transcript.

Lory, Bernard et Nathanaili, Petrit. 2002. « Le monastère de Saint-Naum (Sveti Naum/Shën Naum) ». Balkanologie, VI (1–2): 35–40.

Madgearu, Alexandru. 2007. “The Dridu Culture and the Changing Position of Romania among the Communist States”. Archaeologia Bulgarica, 11 (2): 51–59.

Makuljević, Nenad. 2013. “The Political Reception of the Vienna School: Josef Strzygowski and Serbian Art History”. Journal of Art Historiography, 8: 1–13.

Marchetti, Christian. 2013. Balkanexpedition. Die Kriegserfahrung der österreichischen Volkskunde – eine historisch-ethnographische Erkundung. Tübingen: TVV.

Marinov, Tchavdar. 2015. “Constructing Bulgarian Heritage: the Nationalisation of the Byzantine and Ottoman Architectures of Melnik”. In: Couroucli, Maria and Marinov, Tchavdar (eds.) Balkan Heritages: Negotiating History and Culture. Farnham: Ashgate, 77–109.

Maufroy, Sandrine. 2010. « Les premiers congrès internationaux des études byzantines : entre nationalisme scientifique et construction internationale d’une discipline ». Revue germanique internationale, 12: 229–240.

Millet, Gabriel. 1916a. L’école grecque dans l’architecture byzantine. Paris: Ernest Leroux.

Millet, Gabriel. 1916b. Recherches sur l’iconographie de l’Évangile aux XIV^e, XV^e et XVI^e siècles. Paris: Fontemoing et Cie.

Millet, Gabriel. 1919. L’ancien art serbe. Les églises. Paris: De Boccard.

Millet, Gabriel. 1933. « Cozia et les églises serbes de la Morava ». In Iorga, Nicolae (dir.) Mélanges offerts à M. Nicolas Iorga par ses amis de France et des pays de langue française. Paris: J. Gamber, 827–856.

Minea, Cosmin. 2022. “From Byzantine to Brâncovenesc. The Periodization of Romanian Art in the Second Half of the Nineteenth Century”. In: Kallestrup, Shona et al. (eds.) Periodization in the Art Historiographies of Central and Eastern Europe. New York, London: Routledge, 48–67.

Mishkova, Diana. 2023. Rival Byzantiums. Empire and Identity in Southeastern Europe. Cambridge: Cambridge University Press.

Nastasă, Lucian. 1997. “Orest Tafrali și studiile de bizantinologie”. Cercetări istorice, XVI: 157–172.

Pantelić, Bratislav. 2016. “The Last Byzantines: Perceptions of Identity, Culture, and Heritage in Serbia”. Nationalities Papers, 44 (3): 430–455.

Pelekanidis, Stylianos and Chatzidakis, Manolis. 1985. Kastoria. Athens: Melissa.

Perdrizet, Paul. 1907. « Melnic et Rossno ». Bulletin de correspondance hellénique, 31 (1): 20–37.

Petković, Vladimir. 1930. La peinture serbe du Moyen Âge. Belgrade: Musée d’histoire de l’art.

Pyatnitsky, Yuri. 2011. “An Imperial Eye to the Past: Byzantine Exhibitions in the State Hermitage Museum, 1861–2006”. Tyragetia, V (2): 71–98.

Rohdewald, Stefan. 2022. Sacralizing the Nation through Remembrance of Medieval Religious Figures in Serbia, Bulgaria and Macedonia, vols. 1–2. Leiden, Boston: Brill.

Stevović, Ivan. 2018. “Medieval Art and Architecture as an Ideological Weapon: the Case of Yugoslavia”. Проблеми на изкуството, 2: 3–8.

Todorov, Petar. 2021. “Production of Territoriality in the Balkans: The Border and the Monastery St. Naum”. In: Stefanov, Nenad and Radović, Srdjan (eds.) Boundaries and Borders in the Post-Yugoslav Space: A European Experience. Berlin, Boston: De Gruyter Oldenbourg, 167–188.

Üre, Pınar. 2014. “Byzantine Heritage, Archaeology, and Politics Between Russia and the Ottoman Empire: Russian Archaeological Institute in Constantinople (1894–1914)”. PhD diss., LSE.

Xyngopoulos, Andreas. 1955. Thessalonique et la peinture macédonienne. Athènes: Myrtidis.

Xyngopoulos, Andreas. 1956. Manuel Panselinos. Athens’ Editions.

Yordanova, Lilyana. 2022. “Between Concepts and Realities: The Boyana Church as a "Mirror" of Its Patrons?” In: Boyanov, Ilian (ed.) The Boyana Church Between the East and the West in the Cultural and Historical Context of the 13^th Century. Sofia: National Museum of History, 27–57.

Δήμιτσας, Μαργαρίτης. 1896. Η Μακεδονία εν λίθοις φθεγγομένοις και μνημείοις σωζομένοις. Αθήναι: Αφοί Περρή.

Κοτζαγεώργη-Ζυμάρη, Ξανθίππη (επιμ.). 2002. Η Βουλγαρική κατοχή στην Ανατολική Μακεδονία και τη Θράκη, 1941–1944. Θεσσαλονίκη: Παρατηρητής.

Ξυγγόπουλος, Ανδρέας. 1931. “A Protic. Les origines sassanides et byzantines de l’art bulgare”. Επετηρίς Εταιρείας Βυζαντινών Σπουδών, 8: 354–354.

Ορλάνδος, Αναστάσιος. 1938. “Τα βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς”. ΑΒΜΕ, Δ': 2-216.

Πελεκανίδης, Στυλιανός. 1960. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Πρέσπας. Θεσσαλονίκη: ΙΜΧΑ.

Σωτηρίου, Γεώργιος. 1942. Χριστιανική και βυζαντινή αρχαιολογία, A'. Αθήναι.

Σωτηρίου, Γεώργιος. 1945. «Η τέχνη των βυζαντινών μνημείων της Μεσημβρίας». Στο: Μέγας, Γεώργιος (επιμ.) Η Μεσημβρία του Ευξείνου, A'. Αθήναι: Εστία, 161–173.

Σωτηρίου, Γεώργιος. 1949. «Ο βυζαντινός ναός του Αγ. Αχιλλείου της Πρέσπας και αι βουλγαρικαί περί της ιδρύσεως τούτου απόψεις». ΠAA, 20: 8–14.

Χατζηαναστασίου, Τάσος. 2016. Αντάρτες και Καπετάνιοι. Η Εθνική Αντίσταση κατά της βουλγαρικής κατοχής της Ανατολικής Μακεδονίας και της Θράκης 1942–1944. Θεσσαλονίκη: Αφοί Κυριακίδη.