Ромската гледна точка и ромският въпрос в медийното огледало

Резюме

Представеността на ромската гледна точка и ромския въпрос в българското дигитално, медийно, публично, културно и политическо пространство е тема, която остава в сянка дори в най-новата история на България. Настоящата студия ще разгледа как ромската гледна точка по ромския въпрос попада в съответните информационни пространства и дали ромската гледна точка се взима предвид при други обществено значими теми, които директно и индиректно засягат ромите като граждани на страната. Ще направя опит и да дефинирам термините „ромска гледна точка“ и „ромски въпрос“. Успоредно с това, ще се опитам да разгледам доколко съответните „ромски гледни точки“ по „ромски“ и „неромски“ теми влияят на оформянето на наратива за „ромския въпрос“ и „ромската гледна точка“. Публикацията ще се опита да разгледа как се изграждат положителни или негативни стереотипи и очаквания за тези явления – както сред широката общественост, така и сред самата ромска общност като интернализирани норми и практики. Текстът поставя специфичен фокус и върху това как се оформят и припознават ромските лидери на мнение и авторитети по ромски и неромски въпроси. Дали популярността в конкретни дигитални измерения или познанията и опитът по конкретна тема надделяват, дали близостта до общността или отдалечеността от нея имат роля. Ще се направи и паралел как методи за представеността на ромската гледна точка и ромския въпрос се мултиплицират по популистки начин по други теми и се прилагат върху цялото общество за оформяне на нагласи за действие или бездействие.

Библиография

Ангелова, Р., Димитрова, М., Йорданова, Г., Пампоров, А., и др. 2020. Образователни постижения на ромските общности в България. Тръст за социална алтернатива и Global Metrics. Ltd. https://socialachievement.org/web/files/richeditor/dokumenti/Education%20and%20Employment%20survey%20report%202020.pdf.‌

Асоциация Интегро. 2010. Млади роми направиха преглед на ромите в българския печат. https://integrobg.org/campain/?p=281.

Буде, Й. 2021. Години наред лъжливи твърдения за ромската ДНК?  DW. 2021. https://www.dw.com/bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BD%D0%BA-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8/a-60079423.

Бурдийо, П., Вакан, Л. 2014. Социални класи и символна власт. Ciela. София.

Български Хелзинкски комитет. 2002. Етническите малцинства в печата. БХК. София.

Бюксеншютц, У., 2019. „Малцинствената политика в България: политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци 1944-1989“, Либерален Преглед. https://www.librev.com/index.php/discussion/bulgaria/3590-maltzinstvenata-politika-v-balgariya-politikata-na-bkp-kam-evrei-romi-pomatzi-i-turtzi-1

Василев, Б. 2016. „Ромите – медиен образ и публични послания“. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика.
https://www.newmedia21.eu/analizi/romite-medien-obraz-i-publichni-poslaniya/

Василева, С. 2004. „Ромската тематика в българското медийно пространство -“за” и “против” ромите, от и за ромите“, в: Бакалова, М. Ролята на ромските електронните медии за интеграцията на ромите. София, Институт „Отворено общество”.

Георгиев, В. 2009. Румян Русинов: ромският въпрос е част от българския.  https://www.bulgaria-news.bg/category/exclusive/interview/article/post2145.html.

Грекова, М. 2019.  Какво е сбъркано с политиките за "Интеграция на ромите в България"?. Университетско издателство „Св. Климент Охридски".

Дюркем, Е. 2002. За разделението на обществения труд. София, СОНМ.

Захариев, Б. 2024. Реч, съдържаща обиди, предразсъдъци и омраза спрямо ромите в социалната медия Фейсбук (powerpoint презентация). https://amalipe.bg/wp-content/uploads/2024/01/Presentation.pdf (последно посещение 11.07.2025 г.) Фондация "Институт Отворено общество - София".

Инджов, И. 2015. „Образът на ромите в българския печат.“ Newmedia21.Eu. https://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/obrazat-na-romite-v-balgarskiya-pechat-2012/.

Инджов, И. 2023. ЛГБТИ - новата медийна мишена вместо ромите? Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии. (изследователски доклад) Организация „Дром“, https://www.bghelsinki.org/web/files/reports/173/files/2023-indjov--the-image-of-minority-groups-in-the-media.pdf

Исаев, О. 2013. “Опитът на променените”. Нещо различно за различните. https://ognyanisaev.blogspot.com/2013/07/blog-post_23.html.

Исаев, О. 2022. Журналистика (г)ол инклузив: словесни уйдурми без съвест за тройка предизборни кебапчета в плик. Маргиналия. https://www.marginalia.bg/zhurnalistika-g-ol-inkluziv-slovesni-ujdurmi-bez-savest-za-trojka-predizborni-kebapcheta-v-plik/

Исаев, О. 2023. Роди ме, мамо с късмет, па ме хвърли на МОН. Маргиналия. https://www.marginalia.bg/rodi-me-mamo-s-kasmet-pa-me-hvarli-na-mon/

Йорданов, И. 2008. „ Медийният избор на ромите“, В: Ромите в България–информационен справочник. Медийният избор на ромите. Институт „Отворено общество“ – София, стр.51-53.

Клуб „Обектив“. 2013. “Всичко е език. Политическото и медийното хейтърство също.“ Български хелзинкски комитет. https://www.bghelsinki.org/bg/publication/vsichko-e-ezik-politicheskoto-i-medijnoto-hejtrstvo-ssho.

Коен, Е. 2016. Деян Колев: Ромската интеграция ще тръгне, ако привлечем мнозинството на своя страна. Маргиналия. https://www.marginalia.bg/deyan-kolev-romskata-integratsiya-shte-tragne-ako-privlechem-mnozinstvoto-na-svoya-strana-2/.

Колев, Г. 2010. Българската комунистическа партия и циганите през периода 1944–1989 г. Център за публични политики. София.

‌Маринов, П. 2024. Противодействие на радикализацията и тероризма в Република България. (Автореферат на дисертация за присъждане на ОНС „Доктор“ от Военна академия “Георги Стойков Раковски.”) 2024.Достъпен на: https://rndc.bg/wp-content/uploads/2024/04/auto_pmarinov.pdf. (последно посетен на 11.07.2025 г.)

Методиева, Ю. 2017. Лилия Макавеева: Ромите не трябва да бъдат пасивни потребители на държавни услуги. Маргиналия. https://www.marginalia.bg/liliya-makaveeva-imame-nuzhda-ot-prozrachnost/.

Пампоров, А. 2009. Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България. София: Институт Отворено общество. https://osis.bg/wp-content/uploads/2018/04/OSI_Publication_Roma_3.pdf

Пашов, М. 2022. История на циганите в България и в Европа. Рома. Парадигма. https://research-portal.st-andrews.ac.uk/files/278196264/Shakir_Pashov_e_book.pdf

Попов, Ю. 2011. „Циганите са бъдещето на България“. Dnevnik.bg. https://www.dnevnik.bg/analizi/2011/10/04/1168598_ciganite_sa_budeshteto_na_bulgariia/.

Попова, А. 2021. „Ромите не следва да работят само по ромските въпроси“. Bloomberg TV Bulgaria. https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/95659-v-integratsiyata-na-romite-nyama-neuspeshni-politiki-a-neosashtestveni-takiva.

Портал „Култура“. 2015. “Защо тези батковци викат срещу нас?”. Портал за култура, изкуство и общество. https://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81/.

Спасов, О. 2016. Езикът на омразата в България. Езикът на омраза в България: рискови зони, уязвими обекти. Фондация „Център за модернизиране на политики” и Фондация „Медийна демокрация”.

Томова, И. 2015. Образът на ромите в шест електронни медии. Асоциация Интегро. https://integrobg.org/files/Report_hate_speech.pdf (последно посещение 11.07.2025 г.)

Томова, И. и др. 2011. Ромите в периодичния печат. Асоциация Интегро.

Фондация С.Е.Г.А. 2022. Грижа за истината – срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация. Фондация С.Е.Г.А – Старт за ефективни граждански алтернативи. 2022. https://cega.bg/wp-content/uploads/2022/07/BG_CARE-4-TRUTH_book_web.pdf

Христова, С. 2007. „Образът на ромите в електронните предавания за ромите“, в Сб. Интеграция на ромите в българското общество. Институт по социология при БАН. Достъпен от  https://www.researchgate.net/publication/306031001_Obrazt_na_romite_v_elektronnite_predavania_za_romite#fullTextFileContent.‌ (последно посещение на 11.07.2025 г.)

 Adichie, C. N. 2009. The Danger of a Single Story. TED Talks. https://www.ted.com/talks/chimamanda_ngozi_adichie_the_danger_of_a_single_story.

Arnstein, R. 1969. “A Ladder of Citizen Participation.” Journal of the American Institute of Planners.

Axner, M. 2019. Healing from the Effects of Internalized Oppression. Ku.edu. https://ctb.ku.edu/en/table-of-contents/culture/cultural-competence/healing-from-interalized-oppression/main.

Bandura, A. 2023. Social Cognitive Theory. John Wiley & Sons, Inc. https://doi.org/10.1002/9781394259069.

Barth, F. 1969. Ethnic groups and boundaries. Long Grove: Waweland Press.

Bauman, Z., & May, T. 2019. Thinking sociologically (3rd ed.). John Wiley & Sons.

Cortés, I. 2021. “Hate Speech, Symbolic Violence, and Racial Discrimination. Antigypsyism: What Responses for the next Decade?” Social Sciences 10 (10): 360. https://doi.org/10.3390/socsci10100360.

Dalal, F. 2002. Race, Colour and the Process of Racialization: New Perspectives from Group Analysis. Psychoanalysis and Sociology. New York, NY: Brunner-Routledge.

Durkheim, É. 2002. Za razdelenieto na obshtestvenia trud [The Division of Labor in Society, Bulgarian translation]. Translated by t.Mineva. Sofia, SONM.

Eurobarometer. 2023. Discrimination in the European Union. ‌European Commission. https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2972.

European Commission. 2020. The New EU Roma Strategic Framework for Equality, Inclusion and Participation. https://commission.europa.eu/publications/new-eu-roma-strategic-framework-equality-inclusion-and-participation-full-package_en.  ‌

Fairclough, N. 1995. Critical Discourse Analysis: The Critical Study of Language. London: Routledge.

Gordon, P. 1964. Assimilation in American Life. New York: Oxford University Press.

Habermas, J. 1984. The Theory of Communicative Action, Volume 1: Reason and the Rationalization of Society. Translated by Thomas McCarthy. Boston: Beacon Press.

Habermas, J. 1990. Moral Consciousness and Communicative Action. Translated by Christian Lenhardt and Shierry Weber Nicholsen. Cambridge, MA: MIT Press.

Habermas, J. 1996. Between Facts and Norms: Contributions to a Discourse Theory of Law and Democracy, trans. William Rehg. Cambridge, MA: MIT Press.

Hardiman, R. 1982. White identity development: A process oriented model for describing the racial consciousness of White Americans (Doctoral dissertation). Dissertation Abstracts International, 43, 104A. (University Microfilms No. 82–10330).

Hartley, J. 1982. Understanding News. London, New York: Routledge.

Johnson, L. B. 1965. Commencement Address at Howard University: to Fulfill These Rights. Тhe American Presidency Project. https://www.presidency.ucsb.edu/documents/commencement-address-howard-university-fulfill-these-rights. 

Katz, E., and Paul L. 2006. Personal Influence : The Part Played by People in the Flow of Mass Communication. New Brunswick: Transaction Publishers.

Lipsitz, G. 1998. The Possessive Investment in Whiteness: How White People Profit from Identity Politics. New York: Temple University Press.

Merton, Robert K. 1948. “The Self-Fulfilling Prophecy”. Antioch Review.

Morgenroth, T., Ryan, M. K., & Peters, K. 2015. "The Motivational Theory of Role Modeling: How Role Models Influence Role Aspirants’ Goals". Review of General Psychology, 19(4), 465-483. https://doi.org/10.1037/gpr0000059

Nye, Joseph S. 2004. „Soft Power: The Means to Success in World Politics.“ Foreign Affairs. https://doi.org/10.2307/20033985.

Schneider, E. and Otterbein, H. 2024. "Kamala Harris Is Making One Big Strategic Break from Hillary Clinton". Politico. https://www.politico.com/news/2024/08/19/kamala-harris-gender-2024-election-00174530

Silverman, C. 2007. "Bulgarian Wedding Music between Folk and Chalg: Politics, Markets and Current Directions". Muzikologija. https://doi.org/10.2298/muz0707069s.

Sue, W., Sue, D., Neville, H., and Smith, L. 2022. Counseling the Culturally Diverse: Theory and Practice. 9th ed. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons, Inc.

The IHRA. 2020. Working Definitions & Charters. What Is Antigypsyism/Anti-Roma Discrimination?. IHRA. https://holocaustremembrance.com/resources/working-definition-antigypsyism-anti-roma-discrimination.  ‌

Van Dijk, T. A. 2000. „New (s) Racism: a Discourse Analytical Approach.“ In : Cottle, S. Ethnic Minorities and the Media. Buckingham, Philadelphia: Open University Press.