Морската градина в Бургас между бранд на града и конструкт на локална идентичност

Абстракт

Образът на централния градски парк се свързва с положителни конотации – „среща“ на природа и култура в града, символ на модерност, просперитет на дадено общество. Наличието му и грижата за неговото поддържане се считат за признак на висока култура, но вглеждайки се под тази повърхност, откриваме една подчертано двойствена, противоречива същност: в пространствен план паркът се явява елемент от цялото на града, съставна част на градската среда, която, конструирана изкуствено по предварително планирани граници, бива „предоставена“ на местните жители в смисъла на физическо пространство, „естествено“ място за свободно практикуване на разнообразни дейности. В социално-културния му аспект, паркът се разкрива като място, въплъщаващо конкретна идеология; самостоятелен топографски център, натоварен с многопластови символни послания и налагащ свои правила и употреби. Стъпвайки върху теорията на Льофевр за социалното конструиране на пространства, статията анализира Морската градина в град Бургас в следните три контекста: като физическо (материално), въобразимо (ментално) и социално (преживяно) пространство, както и начина, по който те си взаимодействат през отношенията местна власт – граждани. Разисква се как и дали градската управа успява да балансира между търсения й образ на градски бранд и личните разбирания и културни смисли, влагани от бургазлии в градината като конструкт на локална идентичност и колективна памет.

Библиография

Апостолов, Ап. (2008). Зелената система на Бургас. Бургас: Либра Скорп.

Дичев, И. (2005). Пространства на желанието, желания за пространство. София: Изток-Запад.

Николов, Ст. (2008). Отново моят малък свят – Бургас. Бургас: Божич.

Раев, Г. (1991). „Булевардът“. Черноморски фар, 5 (88), 30.05.1991.

Райчевски, Ст. (2011). Старият Бургас. София: Захарий Стоянов.

Симеонов, Д. (2008). Бургас – поглед отвътре. Бургас: Знаци.

Халбвакс, М.  (1996). Колективната памет. София: Критика и хуманизъм.

Azuma, A. M., Gotlieb, R. B., Vallianatos, M., Gudmundson, J. K., Shafer, A. L., and Dreier, P. (2006). Connecting the Parks to the Community and the Community to the Parks. A Report to California State Parks and the California Coastal Conservancy. Los Angeles: Urban & Environmental Policy Institute at Occidental College.

Basso, K. H. (1996). Wisdom Sits in Places: Landscape and Language Among the Western Apache. Albuquerque: University of New Mexico Press.

Lefebvre, H. (1991 [1974]). The production of space. Oxford: Basil Blackwell.

Massey, D. (1995). Places and their pasts. History Workshop Journal, 39: 182-192.

Wiedmann, F., and Salama, A. M. (2012). The role of architecture in producing urban qualities for sustainability: Implications for the future of architectural education. In The Proceedings of The Malaysia Architectural Education Conference (pp. 20-26). Serdang: Universiti Putra Malaysia.

Архивни източници

Държавен архив – Бургас, ф. 70К, оп. 1., а.е. 7. Протоколна книга от заседания на Градски общински съвет – Бургас. Оригинал. Ръкопис. 16 ян. – 22 дек. 1889 г.

Държавен архив – Бургас, ф. 70К, оп. 1., а.е. 7, л. 9. Протоколна книга от заседания на Градски общински съвет – Бургас. Оригинал. Ръкопис. 5 ян. 1898 – 21 дек. 1899 г.

Държавен архив – Бургас,ф. 70К, оп. 1, а.е. 63, л. 17.

Държавен архив - Бургас, ф. 70К, оп. 1, а.е. 96, л. 63.

Държавен архив – Бургас, ф. 70К, оп. 1, а.е. 11, л. 4.

Държавен архив – Бургас, ф. 70К, оп. 1, а.е. 23, л. 115.

Медийни публикации

Георгиева, Д. (2018). Община Бургас премахва спорна велоалея, след като ОбС гласува тя да остане. Chernomorie-bg.com, 13.11.2018. https://chernomorie-bg.com/post/obshtina-burgas-premahva-sporna-veloaleya-sled-kato-obs-glasuva-tya-da-ostane-2957 [05.05.2021].

Колчакова, А. (2011). Стената на приказките в Бургас. През мен, 27.09.2011. https://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/09/27/stenata-na-prikazkite-v-burgas.826705 [12.11.2021].

Минчев, С. (2011). „Стената на приказките“ става магнит за бургаските деца. Община Бургас, 18.05.2011. https://burgas.bg/index.php?/bg/posts/view/8222 [13.06.2021].

Рачев, Р. (2023). Филиалът на НХА в Бургас превръща Графичната база в дом за творци, ще прави културно-образователен център. Община Бургас, 21.09.2023. https://www.burgas.bg/bg/novini/filialat-na-nha-v-burgas-prerashta-grafichnata-baza-v-dom-za-tvortsi-shte-pravi-kulturno-obrazovatelen-tsentar/ [02.03.2024].

Рачев, Р. (2024). Бургас ще посрещне Никулден с богата програма от концерти, изложби, базари и арт ателиета. Община Бургас, 21.11.2024. https://burgas.bg/bg/novini/burgas-shte-posreshtne-nikulden-s-bogata-programa-ot-kontserti-izlozhbi-bazari-i-art-atelieta/ [15.12.2024].

Регионален исторически музей – Бургас. (2009). Скулптурна експозиция на открито. https://burgasmuseums.bg/bg/encdetail/skulpturna-ekspozitsiya-otkrito-21 [05.12.2024].

Редакторски екип. (2024). Елха грейна в морето край Бургас. БТВ Новините, 10.12.2024. https://www.btvnovinite.bg/bulgaria/koledno-nastroenie-za-morjacite-elha-grejna-blizo-do-moreto-v-burgas.html [30.12.2024].

Русинов, Г. (2024). Скулптури от соца заживяват втори живот. Черноморски фар, 03.02.2024. https://faragency.bg/news/17069728885969/skulpturi-ot-sotsa-zazhivyavat-vtori-zhivot [01.12.2024].

Ханджиева, М. (2025). Бургас търси идеи за визуална идентичност за кандидатурата си за Европейска столица на културата 2032. Община Бургас, 28.03.2025. https://burgas.bg/bg/novini/burgas-tarsi-idei-za-vizualna-identichnost-za-kandidaturata-si-za-evropeyska-stolitsa-na-kulturata-2032/ [04.04.2025].

BurgasNews (2012). Камери ще следят за крадци Паметника на моряка. BurgasNews, 04.04.2012. https://web.archive.org/web/20120623192936/http:/burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka  [05.06.2020].