Пълна прозрачност или контролирано изпускане на информация като дилема на съвременния кризисен PR

Сергей Тодоров

doi:10.58894/CGPD4690

Автори

Сергей Тодоров Софийски университет „Св. Климент Охридски“

DOI :

https://doi.org/10.58894/CGPD4690

Ключови думи :

контролирано изпускане на информация, пълна прозрачност, медии, отклоняване на вниманието, провокация, социални нагласи, обществено мнение

Резюме

Използването на контролирано изпускане на информация в днешния информационен XXI век е факт и някои биха го определели като действителен проблем, ако не се използва правилно само в определен сектор и при определени обстоятелства. Други пък биха го определили като оръжие или средство за постигане на определена комуникационна цел, но за сметка на огромни рискове. Важното в случая е, че изследването на подобни действия би разкрило една практика, която се развива от дълго време и за която не е обърнато достатъчно внимание. И не само. Използването на тази тактика в съвременния комуникационен свят крие огромни рискове, които могат да имат много тежки последици в един комуникационен процес. Контролирано изпускане на информация е процес, при който комуникационните специалисти използват, за да бъде съобщена дадена информация, но в точно подбран момент и ситуация. „Спускането“ на тази информация в повечето случаи цели заблуда на обществеността – тя може да бъде изцяло невярна, недостоверна и на по-късен етап опровергана от комуникационните специалисти, частично вярна или напълно вярна. В последните два случая това се прави, за да се проучи каква би била обществената реакция при дадено намерение за определени действия на дадена институция – министерство, агенция, правителство, неправителствена организация. Ако няма отрицателна публична реакция за намерението на институцията или организацията след „изпускането“ на информацията, следователно шумът в комуникационния процес е минимален. Следователно контролираното изпускане на информация е инструмент в съвременния кризисен PR, който може да се прилага в различни комуникационни ситуации и с различни цели. Това е тактика, която цели в кризисни моменти за дадена обществена организация, институция, публична личност или корпорация да провери, в повечето случаи по анонимен път, непряко свързан с организацията, публичната реакция за дадено намерение, или да се публикува заблуждаващата информация, която цели да отклони общественото внимание в друга насока. За прилагането на такива действия се изисква голяма доза находчивост и преценяване на точния момент, в който това да се случи. Рисковете за организацията не са толкова големи, тъй като това е тактика, която трудно може да бъде доказана, че е използвана. Причината е, че се използват медии и правото да бъде защитен източникът на информация, ако той пожелае това. По този начин трудно, ако не и невъзможно, е да се разбере кой и защо е казал на определен журналист да публиква дадена статия и какво цели източникът (организацията).

Използвани източници

Градев 2005: Градев, Д. Психология на масите. София, „Наука и изкуство“, 2005.

Дерменджиева 2012: Дерменджиева, Г. Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят. София, УИ „Свети Климент Охридски“, 2012.

Десев 1997: Десев, Л. Психология на малките групи. София, БАН, 1997.

Ефтимова 2017: Ефтимова, А. Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София, „Просвета“, 2017.

Златева 2011: Златева, М. Мостове към консенсуса. Пъблик рилейшънс, журналистика и медии: проблемни области и конфликтни зони. София, УИ „Свети Климент Охридски”, 2011.

Кафтанджиев 2016: Кафтанджиев, Хр. Интегрирани маркетингови комуникации. Първа част. София, УИ „Свети Климент Охридски”, 2016.

Кафтанджиев 2020: Кафтанджиев, Хр. Рекламата и маркетинговите комуникации по време на черната смърт (коронавируса). София, УИ „Свети Климент Охридски”, 2020.

Кафтанджиев 2013: Кафтанджиев, Хр. Хармония в рекламната комуникация. Седмо издание. София, УИ „Свети Климент Охридски”, 2013.

Кътлип 1999: Кътлип, С., Сентър, Ал., Бруум, Гл. Ефективен пъблик рилейшънс. София, „Рой комюникейшън”, 1999.

Льобон 2021: Льобон, Г. Психология на тълпите. София „Асеневци”, 2021.

Малецке 1994: Малецке, Г. Психология на масовата комуникация.София, Издателска къща „Хъски”, 1994.

Московичи 2007: Московичи, С. Ерата на тълпите. София. „Дамян Яков”, 2007.

Начев 2009: Начев, Й. Общуването. Как да влияем на другите. София, „Сиела”, 2009.

Нешев 2004: Нешев, П. Политическа психология. София, „Парадигма”, 2004.

Петков 2005: Петков, М. Персоналният имидж. София, „Атлантис – Медиа”, 2005.

Петев 2012: Петев, Т. Комуникационната спирала. Трансформации и конфликти. София, „Аскони-Издат”, 2012.

Райков 2003: Райков, З. PR.Технология на успеха. София, „Дармон”, 2003.

Семов 2013: Семов, М. Изследвания и есета за българската народопсихология. Том 2. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2013.

Серафимова 2020: Серафимова, М. PR. Теоретични основи и историческо развитие. София, „Ентусиаст”, 2020.

Серафимова 2020: Серафимова, М. PR в дигиталната ера. София. „Ентусиаст”, 2020.

Стойков 2005: Стойков, Л., Пачева, В. Връзки с обществеността и бизнескомуникации. София, София 2005.

Холидей 2017: Холидей, Р. Истината е: Аз лъжа. Изповедта на един медиен манипулатор. София „Изток – Запад”, 2017.

Христов 2008: Христов, Ч. Убеждаване и влияние. Кой? Защо? Как? София, „Сиела”, 2008.

Чалдини 2005: Чалдини, Р. Влиянието. Психология на убеждаването. София, „Изток – Запад”, 2005.

Чан 2017: Chan, M. Joseph, L., L. F. Francis. Advancing comparative media and Communication research. 2017. USA, New York. Routledge, 2 may 2022 <https://books.google.bg/books?id=qgkqDwAAQBAJ&pg=PT169&dq=controlled+release+of+information&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiS39DocD3AhU2QvEDHYr0BrIQ6AF6BAgGEAI#v=onepage&q=controlled%20release%20of%20information&f=false>

Чонг 2010: Chong, St. Required Information Release. School of Engineering and Applied Sciences. 2010. USA, Harvard University. 2 may 2022 <https://people.seas.harvard.edu/~chong/pubs/csf10_required_release_tr.pdf>

Гарланд 2002: Garland, D. The Culture of Control. Crime and Social Order in Contemporary Society. 2002, USA, Chicago. University of Chicago press. 2 may 2022 < https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/C/bo4092002.html>

Лий 2014: Lee, M., McGovern, A. Policing and Media: Public relations, simulations and communications. New directions in critical criminology. 2014, USA, New York. Routledge. 2 may 2022 <https://books.google.bg/books?id=DU03AgAAQBAJ&pg=PT84&dq=controlled+release+in+public+relations&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjn5pD9pfP2AhWJQ_EDHQMxCscQ6AF6BAgGEAI#v=onepage&q=controlled%20release%20in%20public%20relations&f=false>

Роудс 2015: Rhodes M., Bonawitz E., Shafto P., Chen A., Caglar L. Controlling the message: preschoolers’ use of information to teach and deceive others. Frontiers in Psychology. 2015, USA, New York. Brown University. 2 may 2022

Стоукс 2008: Stokes, R. ЕMarketing. The essential guide for Online Marketing. 2008, USA. Quirk eMarketing. 23 april 2022 <https://books.google.bg/books?id=O2wSAwAAQBAJ&pg=PR4&dq=eMarketing.+The+essential+guide+for+Online+Marketing.+Rob+Stokes+and+the+minds+of+Quirk.+Quirk+eMarketing+Ltd.+2008,+USA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwi01d_P66n3AhUIQ_EDHQYlD88Q6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=eMarketing.%20The%20essential%20guide%20for%20Online%20Marketing.%20Rob%20Stokes%20and%20the%20minds%20of%20Quirk.%20Quirk%20eMarketing%20Ltd.%202008%2C%20USA&f=false>

Тийкър 2013: Theaker, A., Yaxley, H. The Public relations strategic toolkit. An essential guide to successful public relations practice. 2013, USA. Routledge. 23 april 2022 <https://books.google.bg/books?id=wFhaMlNjHsQC&printsec=frontcover&dq=The+Public+relations+strategic+toolkit.+An+essential+guide+to+successful+public+relations+practice.+Routledge&hl=bg&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=The%20Public%20relations%20strategic%20toolkit.%20An%20essential%20guide%20to%20successful%20public%20relations%20practice.%20Routledge&f=false>