Събития

 

На 20 октомври 2025 г. от 9.30 ч. до 14.00 ч. в Нова конферентна зала в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Националната кръгла маса на тема: „Университетската научна периодика в областта на медиите и комуникациите – актуални проблеми и перспективи“. Кръглата маса се организира по проект „Университетската научна периодика в областта на медиите и комуникациите – актуални проблеми и перспективи“ (Договор 80-10-42 от 23.05.2025 с ръководител: проф. д.н. Андреана Ефтимова) към Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието отбеляза Международната седмица на открития достъп до научна информация, която тази година се провежда от 20 до 26 октомври и е с надслов „Кой притежава нашето знание?“ Мото на седмицата е изказването на Мишел Бачлет, върховен комисар на ООН по правата на човека, което гласи: Нашият призив днес е принципен, животоспасяващ и спешен. Хората по целия свят се нуждаят от държави, международни организации, научни и медицински институции и специалисти, за да осигурят възможно най-широк обмен на научни знания и възможно най-широк достъп до ползите от научните знания. Това е ключово за всяка ефективна политика в областта на общественото здраве. То е от съществено значение за борбата с изменението на климата (https://www.openaccessweek.org/).

Във форума се включиха 30 участници от 11 институции - Факултета по журналистика и масова комуникация, Факултета по науки, образование и изкуства, Факултета по класически и нови филологии, Факултета по педагогика, Факултета по славянски филологии и Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университетската библиотека при Софийския университет, Института по български език при БАН, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Издателството на Нов български университет, Библиотеката на НБУ, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), УниБИТ, ИЕФЕМ – БАН, Института за изследване на изкуствата при БАН.

Сред участниците бяха главни редактори и представители на екипите на изданията сп. „Медиалог“, сп. „Медии и език“, серия „Обществени комуникации“, сп. „Визуални изкуства“, сп. „Филология“, издания на Института за изследване на изкуствата, сп. „Библиосфера“, сп. „Германистика и скандинавистика“, сп. „Социална работа“, сп. „Литературата“, сп. „Езиков свят“, сп. „Библиотека“ на НБКМ, сп. „Издател“, сп. „Европа и Ориента“ на ИЕФЕМ.

В първата част на кръглата маса встъпителен доклад направи проф. д.н. Андреана Ефтимова, организатор на кръглата маса, която очерта проблемите пред научната периодика, свързани с редакционно-издателския процес (редакционните стандарти и стратегии за гарантиране на високо качество на съдържанието, за ефективна и етична комуникация с автори, рецензенти и читатели и др.), използвания софтуер за издаване на научна периодика с отворен достъп, индексирането и реферирането в наукометрични бази данни, политиките за защита на българската научна продукция, дигиталните репозиториуми и библиотеки и др. Доц. д-р Биляна Яврукова, директор на УБ на СУ, детайлно представи професионалния софтуер OJS и възможностите на дигиталния идентификатор на обекти (DOI). Проф. Мария Ендрева, ФКНФ при Софийския университет, коментира и съпостави функционалностите на два професионални софтуера - Google One и OJS въз основа на редакционно-издателската си работа като главен редактор на сп. „Германистика и скандинавистика“. Ас. Биляна Живкова и гл. ас. д-р Данко Георгиев, Шуменски университет представиха изданието на Катедрата по журналистика и масови комуникации – „Серия Обществени комуникации“. Дияна Гърличкова, магистър на програмата „Традиционно и дигитално публикуване“,  докторант по Медиен език и стил и редактор в сп. „Acta Medica“ засегна проблемите на хартиените фабрики и симулирането на научно изследване и авторство като актуални теми, коментирани на подобен форум в Румъния, а гл. ас. д-р Йордан Карапенчев, зам. главен редактор на сп. „Медии и език“ коментира изискванията за индексиране в различни международни престижни бази данни като труден на моменти лабиринт с непредвидим изход.

Втората част на кръглата маса протече в оживена и полезна дискусия, в която се включиха хабилитирани лица и асистенти, докторанти и млади учени, директори и началник отдели на библиотеки, главни редактори, редактори, преводач редактори и др. Сред тях бяха проф. д-р Алберт Бенбасат, проф. д.н. Мария Ендрева, проф. Гинка Механджийска, проф. д-р Дияна Петкова, доц. д-р Биляна Яврукова, доц. д-р Васил Загоров, доц. д-р Елена Азманова, доц. д-р Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова, доц. д-р Биляна Тодорова, доц. д-р Венцислава Стоянова, доц. д-р Йордан Ефтимов, доц. д-р Николай Вуков, д-р Руслана Маргова, гл. ас. д-р Данко Георгиев, гл. ас. д-р Йордан Карапенчев, гл. ас. д-р Иван Тенев, ас. д-р Александър Георгиев, ас. Биляна Живкова, докт. Даниела Статулова, докт. Гюнел Осман, докт. Екатерина Калева, докт. Анна Тодорова-Дамова, Ивета Рашева, Гергана Мартинова, Лидия Христова, Симона Калева, Калина Стоилова и др.

---

Магистърската програма "Традиционно и дигитално публикуване" приема нови студенти до 24 септември!

Подгответе се да публикувате съдържание в дигитална среда!

https://fjmc.uni-sofia.bg/education/academic-programs/masters/tradicionno-i-digitalno-publikuvane

---

Празнуваме 10-годишен юбилей на учебника „Медиен език и стил: теория и съвременни практики”, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014 г.

Празнуваме 10-годишен юбилей

на учебника „Медиен език и стил: теория и съвременни практики”, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014 г.

Ива Иванова
Независим изследовател
ORCID ID: 000-0003-2400-9416
имейл: idobromiro@uni-sofia.bg

През 2024 г. се навършват десет години от издаването на учебника „Медиен език и стил: теория и съвременни практики” с автор проф. д.н. Андреана Ефтимова, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Появата му е продиктувана от нуждата да се адаптират и систематизират теоретичните концепции на редица езиковедски дисциплини за целите на обучението по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване. Изданието представя съвременен лингвостилистичен преглед на огромното разнообразие от езикови употреби в медийната сфера с акцент върху връзката между обществената езикова практика и медийния дискурс.

В теоретичния модул на учебника се съдържа в синтезиран, практически приложим вид информация за всички езикови формации на съвременния български език. Подробно са представени фонетичните, граматическите, лексикалните средства в българския език, както и кодифицираните правописни, правоговорни и пунктуационни норми на книжовната езикова формация така, че да бъдат от максимална полза за бъдещите специалисти по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване. Поставя се акцент върху стилистичните функции на различните езикови нива като инструмент за създаване на конотативни внушения. Вторият модул, включващ практически задачи по медиен език и стил, илюстрира стилистичната пъстрота на медийните текстове и дава конкретни ориентири за създаването на атрактивно и високо ефективно медийно съдържание.

Съчетанието от теоретични компоненти, адаптирани към нуждите на обучаващите се по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздванане, с конкретни насоки за практическо приложение на получените теоретични знания, прави изданието уникално по рода си. Учебникът е допечатван многократно. Той е успешно продължение на поставеното от проф. д-р Стефан Брезински начало – създаването на учебни помагала по журналистическа стилистика специално за учебните програми на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

Мнения за учебника на възпитаници на ФЖМК:

Денис Медаров, бакалавърска програма „Журналистика“

Това е най-използваният и най-препрочитан учебник в моята библиотека. Завърших бакалавър „Журналистика“ преди 5 години, но продължавам да си припомням правила по правопис, пунктуация и граматика от „Медиен език и стил“.

 Въпреки че професионалното ми занимание в момента няма нищо общо с журналистиката или писането на текстове на български, учебникът на проф. Ефтимова намери приложение и на работното ми място, благодарение на чудесните примерни упражнения и наличието на обяснения на правила, които трудно могат да се открият в интернет. 

 Да имаш високи познания по български език в България става все по-рядко срещано (за съжаление) и този учебник ни дава точно тази привилегия.

Вероника Галева, докторант в докторската специалност „Медии и комуникации – Медиен език и стил“

„Медиен език и стил“ според мен не може да бъде определен само като учебник, но и като наръчник, който може да бъде от помощ в ежедневната употреба на езика. Благодарение на него успях да се подготвя за докторантския изпит във ФЖМК, след което го използвах за разработването на няколко теми по време на докторантската програма. Не на последно място ми беше от полза при подготовката за изпит в НБУ по езикова култура. Така че бих могла да кажа, че „Медиен език и стил“ за мен е своеобразен „пътеводител“ в езика ни.

Габриела Петкова, студентка от специалност „Журналистика“:
Никога не бих описала учебника на проф.д.н. Андреана Ефтимова ,,Медиен език и стил: теория и съвременни практики” като просто книга. Разкривайки красотата, но в същото време и трудността на българския език, тази съкровищница е задължително четиво за всеки, който иска да опознае културата и езика ни. Този учебник е патриотизъм в съвременна форма.

Габриела Зафирова, студентка от специалността „Журналистика“:
,,Медиен език и стил: теория и съвременни практики“ – един учебник, който не само ми помогна в академичната среда, но и ми показа една нова страна на българския език, която до сега не бях откривала. Със своите обяснения и коментари книгата дава широки познания както за езика, така и за историята, обрисувайки еволюцията на медиите като стил и печата с неговите функции.

---

Постковиден синдром в езика. Полско-българската ситуация (доклад от експериментални изследвания)

Постковиден синдром в езика. Полско-българската ситуация

(доклад от експериментални изследвания)

Ефектът на пандемията COVID-19 вече е обсъждан в много публикации. Този студиен анализ, обаче, се различава от тези, които вече са били публикувани на пазара на книги в Полша и България – преди всичко, той има сравнителен характер между полския и българския език. Описаните наблюдения в изследването са направени ад хок, следователно обектът на изследването е „езикът в неговото развитие“.

Рядко се среща използването на данни, събрани посредством асоциативен и анкетен експеримент в едно и също изследване. Авторките намерено се обръщат към неочаквания вид отворено когнитивно определение на значение. Книгата е сложна синтезирана реакция и анализ на езиковия материал, който се развива в контекста на силното влияние на екстремалната физическа реалност върху човека.

Изследователките, чрез избрания от тях начин на реагиране, се опитват да включат сложния понятиен субстрат, т.е. да активират общото знание (физически, социален и метаезиков), след което да реконструират начина на възприемане на определени елементи на реалността, които са силно детерминирани от човешката визуална способност и менталната му конструкция.

При концептуализацията на значение на всяка от изследваните концепции, те откриват ясно основните процеси на взаимодействие със света, с околната (в този случай враждебна) реалност. Изследваните концепции на коронапаника, коронапарти и коронатуризъм са предимно отговори и начини на реакция на много конкретни пандемични обстоятелства.

---

Твърдят запознати. Езикови маркери за (не)достоверност на медийния текст

Андреана Ефтимова е професор по медиен език и стил във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доктор на науките в научно направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Сред последните ѝ книги са „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“ (2016) и „Регистри в журналистическия дискурс“ (2018). Основател и главен редактор е на научното списание „Медии и език“.

В тази сложна ситуация, в която ставаме все по-малко сигурни в интерпретациите на медийните послания и все по-объркани в търсенето на точна, обективна и вярна информация, осъзнаването, че текстът разполага с механизми за ориентация в достоверността на съобщението, е все по-належащо.

Научете повече за книгата тук:

https://unipress.bg/tvardyat-zapoznati-ezikovi-markeri-za-ne-dostovernost-na-mediyniya-tekst 

Книгата „Твърдят запознати“ е рецензирана и в престижният Journalism Research Review Quarterly, Полша. Авторът на рецензията е Валери Стефанов, като текстът му се фокусира върху приносите на изследването за по-добро разбиране на медийния текст. Можете да се запознаете с пълния текст на рецензията ТУК [На полски език.]

---

Копирайтинг: Съобщения до медиите

Йордан Карапенчев е преподавател в катедра „Комуникация, връзки с обществеността и реклама” към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2022 г. Има дългогодишен опит като копирайтър и PR специалист. Работи последователно за медии, рекламни агенции, международни корпорации, както и като консултант на свободна практика.

Завършва магистърска програма „Бизнес мениджмънт, технологии и иновации“ в Шефилдския университет във Великобритания, а през 2020 г. защитава дисертация по направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. е част от редакционната колегия на научното списание „Медии и език“, а през 2022 г. става член на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и на Съюза на учените в България (СУБ).

„Копирайтинг: съобщения до медиите“ е първата монография на Йордан Карапенчев. Една от основните цели на книгата е да въведе понятието „копирайтинг“ официално в научния дискурс у нас, тъй като то вече има широка употреба в практиката.

Научете повече за книгата тук:

https://unipress.bg/kopirayting-saobshteniya-do-mediite 

---

Среща на Руси Чанев със студенти от ФЖМК

---

Думите на 2024 година

---

Думите на 2023 година

Като всяка година и през този декември в предаването „За думите“ по програма „Христо Ботев“ на БНР по инициатива на журналистката г-жа Венета Гаврилова проф. Андреана Ефтимова и нейни студенти направиха анализ и предложения за дума на годината (вж. за 2022 г. ; за 2021 г. ; за 2019 г.; за 2018 г.; за 2016 г. ; за 2015 г. ; за 2013 г. ).

Този път в предаването участваха първокурсниците от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Мария Чернева и Гошо Методиев от специалността Журналистика и Андрей Йорданов от специалността Връзки с обществеността. Те коментираха избраните от големи световни речници и издателства думи на годината и направиха своя избор за изминалата 2023 година.

Проф. Андреана Ефтимова посочи думи и изрази, които получиха популярност през изтичащата година, но и сигнализираха за сериозни проблеми в българското общество.

Можете да чуете пълния запис от предаването на Българското национално радио на този линк:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101928028/dumite-na-2023godina 

---

XIII международна конференция „Проблеми на устната комуникация“ (Велико Търново, 6–7.10.2023г.)

Красимира Василева
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра по съвременен български език
ORCID ID: 0000-0002-7366-9587
имейл: k.vasileva@ts.uni-vt.bg

На 6 и 7 октомври 2023 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ се проведе тринадесетата международна научна конференция „Проблеми на устната комуникация“. По традиция форумът беше организиран от Катедрата по съвременен български език, която го посвети на 60-годишнината си. Събитието премина под патронажа на ректора проф. д-р Д. Димитров, който уважи откриването и отправи поздравление към всички участници и специално към Катедрата по съвременен български език по случай юбилея ѝ. Своите поздравления и пожелания за успех на конференцията отправиха и доц. д-р П. Цончева – декан на Филологическия факултет, проф. д-р С. Коева – ръководител на Секцията по компютърна лингвистика и дългогодишен директор на Института за български език към Българската академия на науките, проф. д-р М. Илиева – ръководител на Катедрата по съвременен български език, проф. д-р Й. Тишева – ръководител на катедра „Български език“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Р. Цонев – ръководител на Катедрата по български език на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и др. Дългогодишният участник в конференцията д-р О. Сорока поднесе своето приветствие онлайн и подчерта приноса, който Катедрата по съвременен български език има за развитието на българистиката в Лвовския държавен университет. Бяха получени и поздравителни адреси от катедрите по българистика в Пловдивския и Шуменския университет. Проф. д-р Х. Станева, проф. д-р П. Радева, доц. д-р Л. Стоичкова и проф. д-р К. Цанков – дългогодишни членове на Катедрата по съвременен български език, участници и организатори на предходни издания на конференцията – също поднесоха своите поздравления, споделиха някои по-ярки спомени от професионалния си път и не успяха да скрият вълнението си по време на представянето на панела „60 години Катедра по съвременен български език“ с модератор проф. д-р М. Илиева. В рамките на панела доц. д-р В. Маринов представи накратко по-значимите моменти в развитието на Катедрата от създаването ѝ до днес, както и някои от най-изтъкнатите специалисти в преподавателския ѝ състав през годините. Работата на участниците продължи по секции в хибриден вариант – присъствено и онлайн.

Предварително подадените заявки от специалисти от България, Русия, Полша, Украйна, Хърватия и Германия бяха за над 40 доклада, разпределени в 5 секции. В секция „Устната комуникация и разговорната реч“ с модератори проф. д-р Й. Тишева и д-р И. Димитрова бяха включени докладите на М. Илиева (Великотърновски университет) „Когнитивен прочит на понятието за разговорност“, Й. Тишева (Софийски университет) „За синтаксиса на релативния комплементизатор дето“; Р. Цонев (Югозападен университет) „За конкуренцията между разговорните съчинителни конектори“, М. Цветкова (Нов български университет) „За преходното и устойчивото в българската разговорна реч през последните 30 години (в края на XX и началото на XXI в.) и за някои наподобяващи дублети паралелни употреби в устната комуникация“, И. Димитрова (Великотърновски университет) „Езиковата интернационализация, или за англицизмите в българската разговорна реч, които (все още) не са официално отразени в речниците на новите думи от 2001 до днес“, А. Тодоранова-Душкова (Великотърновски университет) „Безлични структури със съществителното бъг и с производни от него глаголи в българската разговорна реч“, Р. Левкова (Великотърновски университет) „Хипокористични форми на редки и нови имена в българската личноименна система“, Н. Клушина (Московски държавен университет) „Разговорная речь в цифровой среде“ и на М. Вълкова (Великотърновски университет) „Лексикални експресивни средства във форума BG-mamma (наблюдение върху постове от 2023 година)“.

В секция „Устна публична реч“ с модератори проф. д.н. А. Ефтимова и д-р С. Коева бяха разпределени докладите на М. Джонова (Софийски университет) „Въпросителните изказвания в медийната реч“, А. Ефтимова (Софийски университет) „Концепциите за достъпен/лесен език в контекста на устната реч“, П. Осенова (Софийски университет) „Лингвистичен профил на израза имам предвид в българския парламент“, С. Коева (Великотърновски университет) „Несполучливите паузи в речта на актьорите от серийния филм „Войната на буквите“, К. Войнова (Софийски университет) „Езикови специфики в речта на спортните анализатори“ и др.

Не по-малък интерес предизвикаха представените доклади и във втория ден на конференцията. В секциите „Социолингвистичен аспект на устната комуникация“ и „Устната реч в художествения текст“ с модератори съответно проф. д.н. К. Алексова и доц. д-р В. Иванова бяха включени докладите на В. Маринов и Г. Падарева (Великотърновски университет, Югозападен университет) „Социолингвистичен поглед върху меките преградни съгласни“, К. Алексова (Софийски университет) „Перцепция на глаголни форми с окончание -ме вм. -м в 1 л., мн. ч., сег. вр. от съвременните българи“, В. Иванова (Великотърновски университет) „Разговорното ЧЕ в художествената реч“, Й. Ефтимов (Нов български университет) „Разговорност и алитерации: Една от причините за игра на литературния текст с разговорния език на примера на очерка „Бай Ганьо и опозиция – ама де-де“ на Алеко Константинов“, А. Петрова (Великотърновски университет) „Към въпроса за лексикалния трансфер между езиците в балканския лингвокултурен ареал. Слав.  Кост“, Н. Радева (Великотърновски университет) „Трансформация на безлична предикативна конструкция в речта на жители на Ямболско“, Р. Дюлгерова (Великотърновски университет) „Езикова игра във „Вселена“ от сборника „Уж“ на Д. Воденичаров“, Х. Кючуков и Л. Квадранс (Силезийски университет) „Езикова употреба и идентичност при ромите мюсюлмани на Балканите“, Т. Лемак (Sveučilište u Zadru) „Semantization and stylization of colloquial speech in neorealistic poetry“ и др.

Последната пета секция „Прагматика. Лингвокултурология. Проблеми на обучението в устна комуникация“ с модератор доц. д-р В. Петров обедини докладите на Ц. Иванова (Великотърновски университет) „Устната комуникация като методически акцент в преподаването на български език и култура в чуждоезикова среда“, В. Петров (Великотърновски университет) „Правописът в българската разговорна реч в интернет“, К. Василева (Великотърновски университет) „Огънят в българската фразеология“, Е. Топалова (Великотърновски университет) „Отклонения при изписването на атрибутивни съчетания с първи компонент дума от чужд произход в неофициалната интернет комуникация“ и др.

Прави впечатление широкият кръг от проблеми, върху които беше поставен акцент в различните панели. По време на обсъжданията бяха обменени ценни идеи и опит, които могат да дадат основа за бъдещи разработки. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник, а материалите от предходните ѝ издания са достъпни на адрес https://journals.uni-vt.bg/poc/bul/arch.aspx. Традиционното за форума високо ниво на организация, интересните и ползотворни дискусии и възможността за създаване на нови професионални контакти оставиха у участниците добри впечатления и желание да се включат и в следващите издания на „Проблеми на устната комуникация“. От своя страна, организаторите остават с чувство за удовлетворение от свършената работа и с надеждата за още повече участници в следващите издания на конференцията, която вече над 30 години е важна и неизменна част от научния календар на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

---

Думите на 2022 г.

Всяка година с малки изключения през декември в предаването „За думите“ по програма „Христо Ботев“ на БНР по инициатива на журналистката г-жа Венета Гаврилова проф. Андреана Ефтимова и нейни студенти правят анализ и предложения за дума на годината (вж. за 2022 г. ; за 2021 г. ; за 2019 г.; за 2018 г.; за 2016 г. ; за 2015 г. ; за 2013 г. ).

По традиция и тази година първокурсниците от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Мартин Керефейски, Джем Юмеров и Жаклин Атанасова и преподавателката им по медиен език и стил проф. Андреана Ефтимова коментират в предаването „За думите“ избраните от големи световни речници и издателства думи на годината и правят своя избор на най-показателните за живота и събитията през изминалите 12 месеца думи и изрази.

Goblin mode

Думата, която е избрана от предложенията на Оксфордския речник, е фразата Goblin mode. Според Мартин Керефейски може да се преведе като „гоблински режим“ и е изненадваща и непозната за него. Когато е прочел повече за нейното значение, разбрал, че означава да си непринуден, да се държиш така, както ти идва отвътре, да си свободен и да отхвърляш социалните норми. За пръв път се избира дума на годината чрез гласуване и явно големият процент (93%) гласували за нея показва според Мартин, че явно хората имат нужда от такова държание – малко асоциално, извън социалните норми, тъй като в последните пандемични години ни се налагат доста норми и ограничения. Все пак, ако това поведение на своеволие се проявява от хора на отговорни постове, от които зависят човешки съдби и живот, тогава то ражда недобри неща.

Джем Юмеров добавя, че на него не му допада тази фраза, защото е отворена за широка интерпретация. Различни издания я използват в различен контекст – като вид поведение, като начин на живот, за конкретна случка. Много интересно възниква тази фраза, всъщност благодарение на една фалшива новина през февруари месец тази година един създател на така наречените „мемета“ в Туитър разпространява фалшива новина относно раздялата на една много известна двойка – Кание Уест, рапър, и Джулия Фокс, актриса. Според това заглавие Джулия Фокс е изрекла следното твърдение, че на Кание Уест не му харесва, когато тя изпада в гоблински режим. И дори в това заглавие самата фраза може да се тълкува от всеки различно. Всъщност по-късно, през април, познатият на всички Илон Мъск характеризира своето поведение и своите намерения да купи Туитър като изпадане в гоблински режим, като по този начин той иска да изрази, че това може би не е най-рационалното, което може да направи, но не се интересува от общественото мнение.

Проф. Андреана Ефтимова признава, че е гласувала за режима на гоблините, защото я е впечатлило това, че се употребява образ от англосаксонската митологията, който се употребява във „Властелинът на пръстените“. Гоблините са зловредни същества, духчета, които в някои митологии правят дребни пакости, по-скоро на ръба на смешното, отколкото на истинско зло, така че характерът на тези митични същества по-скоро е въпрос на гледна точка и на интерпретация. Тук би следвало да се повдигне въпросът за огромното влияние на популярната култура, след като названието на тези митични същества, което влезе в сагата „Властелинът на пръстените“, се превръща в предпочитано от много хора по света.

#IStandWith

Жаклин Атанасова отбелязва станалата много популярна в интернет фраза #IStandWith (заставам до, съм със…), която е във връзка с подкрепата относно различните кризи, които настъпиха през тази година, основно войната в Украйна. Тя е на трето място в анкетата на „Оксфорд“ и се използва и в подкрепа на други каузи, не само за войната в Украйна.

Проф. Андреана Ефтимова допълва, че фразата се обвързва и с темата за насилието, която напоследък като че ли и в българското медийно пространство беше актуализирана по повод на изнесени скандали за насилие над жени, те не са един и два и излязоха като грозд наведнъж и  много активно медиите започнаха да ги употребяват… За съжаление, с голямо закъснение, тъй като кампанията #MeToo започна преди пет две години.

Пермакриза

Джем Юмеров отбеляза думата пермакриза (от перманентна криза) на британския речник Колинс, която според него описва изключително добре годината, която преживяваме. Този избор доказва, че езикът е жив организъм и той се развива паралелно с обществените нагласи и тенденции.

Газлайтинг

Като продължение на тезата за връзката на езика с обществената динамика, проф. Андреана Ефтимова каза, че съвсем скоро е завършила научен текст, в който обобщава в петгодишен период избираните думи на годината и съпътстващите ги думи в Оксфордския речник. Те наистина отразяват невралгични обществени теми и проблеми, като се мине през интерпретацията на дискриминационни и стигматизиращи практики, през злоупотреби с медийно или политическо съдържание, до проблеми с психичното здраве и състояние на хората, свързани с пандемията. Тя посочи думата „газлайтинг“, която е една от съпътстващите думи на 2018 година според Оксфордския речник, а сега е обявена от речника Мириям-Уебстър за дума на 2022 година. Думата означава манипулиране на някого чрез психологически средства, така че самият той да се усъмни в собствения си разум. В контекста на изключително сериозните проблеми с фалшивата информация в ерата на „постистината“, фалшивите новини, „алтернативните факти“, пропагандата, която ни залива отвсякъде, тази дума е особено важна, тъй като много често ние се чувстваме като жертви на тези информационни потоци, които ни карат да се съмняваме в собствения си разум и в собствената си преценка на събитията. Обикновено за думи на годината се избират и думи неологизми като тази – интересни по форма. Почти 50% от избора се дължи на интересната форма. Думите на годината винаги съдържат някаква социална критика, ирония, сарказъм, като по този начин можем да усетим пулса на обществото и как то се отнася към някакви „популярни“ явления и проблеми. Така че може да се каже, че кампанията „Дума на годината“ е и вид социална критика, проява на отношение, ако трябва и заклеймяване на някакви явления.

Предложения за думи на 2022 година

„Дечипизатор“ и „Всеки сам си преценя“ изпъкнаха като оригинални рожби на родната действителност и отношение към събитията през 2021, а за 2022 г. студентите направиха свои предложения. Мартин Керефейски избра фраза, която е била на преден план в българския език и медийната сфера – мижав интерес. Според него тя добива доста голяма популярност не само в рамките на един прословут концерт, но и с оглед на изборите, защото беше отбелязана все по-ниска избирателна активност, което е все по-плашещо за него. Той обобщава, че българите проявяват все по-мижав интерес към важни теми от бита и от социалната сфера.

Джем Юмеров продължава мисълта на Мартин, че ако трябва да се определи състоянието на българското гражданско общество, тази година то стана още по-разслоено, поляризирано, разединено, така че той си пожела догодина колегите, които ще дойдат в радио студиото, да могат да кажат, че дума на годината е заедно. А за тази година, за да не се говори отново за война и инфлация, той посочва с шега фразата „Много мило“, чийто произход е от риалити предаване. Тя е според него обобщаваща фраза за всички моменти, в които по някакъв ироничен начин искаш да изразиш отношение към нещо немного приятно, което ти е направено от някого.

Жаклин Атанасова отново избира израза „Всеки сам си преценя“ в българската класация, защото според нея той е актуален и ще продължава да бъде актуален и в следващите години.

Проф. Андреана Ефтимова в кръга на шегата предложи, все още под впечатлението от финала на Световното първенство по футбол, името на героя на Първенството Лионел Меси. Тя обясни, че то всъщност е свързано и с една ситуация в родния политически пейзаж – наш политик се сравни с Меси, т.е. прояви желанието и смелостта да се сравни с Меси. Не е възможно и да се отмине войната, която се води от началото на годината. Правят впечатление всички тези изрази и думи, които съпътстват пропагандата – „специална военна операция“, „денацификация“, които маскират истинското състояние на нещата. В същото време проф. Ефтимова се интересува от работата с езика в думи като „рашизъм“, „рашисти“, „путинг“ (митинг в защита на Путин), която е проява на ирония, сарказъм, изобщо на изразяване на отношение към събитията, които съпътстват войната. В домашен контекст тя посочва такива странни изрази като „полупрезидентска република“, които по-скоро говорят за липсата на всякаква подготовка не само в политиката. Липсва, а и не се държи на подготовката във всяко едно отношение – липсват специалисти, които да вършат съвестно и качествено работата си, и тя би желала това да е посланието за следващата година.

В духа на пожеланията за следващата година водещата г-жа Венета Гаврилова добавя и своите: професионализъм, почтеност и здравомислие.

---

Международна научна конференция "Медийната грамотност: класически и най-нови измерения"

---

Стаж в Европейския парламент за специалисти по български език

Град: Люксембург

Отдел: Преводи и редактиране

Начална дата: 01/10/2022 (5 месеца)

Месторабота: Генерална дирекция за преводи

 

Генерална дирекция за преводи/ Directorate-General for Translation (DG TRAD)

Генералната дирекция за преводи (DG TRAD) осигурява преводачески услуги за писмената и електронната комуникация на Европейския парламент на всички официални езици на Европейския съюз.

Отделът за граждански езици отговаря за прецизността на преводите и редактирането, създаването на субтитри и гласов дублаж, аудио и подкаст продукции и др.

Какво се очаква от бъдещите стажанти

Стажантите по български език и култура към Генералната дирекция ще имат възможност да превеждат текстове на български език от всички сфери на дейност на Европейския съюз. Стажантите ще имат и възможност да подготвят субтитри и да превеждат аудиовизиуалните материали на български език.

Постъпилите на стаж стават част от екип езикови специалисти, занимаващи се с преводачески задачи на 24 езика. Всеки стажант ще работи под ръководството на ментор, който ще го напътства и обучава в особеностите на работата. Това осигурява възможност за непрекъснато учене и подобряване на собствените професионални възможности.

В зависимост от проектите, по които Генералната дирекция работи в момента, може да се наложи адаптирането или модериране на текстове в различни в формати. Например – аудиофайлове, съдържаните за уебстраници и др.

Изисквания към кандидатите

• Свободно владеене на български език;
• Добри познания по английски и/или френски език и добри познания на поне още един от официалните езици на ЕС;
• Умения за работа в екип и комуникативност;
• Предишен опит със специализиран преводачески софтуер или желание за обучение за работа с такъв. CAT инструменти, особено SDL Studio.

За да кандидатствате, изпратете мотивационно писмо на български език (до 600 думи), в което трябва да обясните защо се интересувате от тази позиция и с какво бихте могли да допринесете за работата на екипа на Генералната дирекция. Приложете и релевантни документи към кандидатурата (дипломи за завършено образование, професионални квалификации и т.н.), както и копие на автобиографията си на английски език.  Мотивационното писмо и останалите документи трябва да бъдат изпратени като един PDF файл.

За да кандидатствате за позицията, кликнете ТУК.

---

Кръгла маса: Бъдещето на българската научна периодика – общности, дебати, международно присъствие

---

Национална научна конференция на тема: Качествена журналистика и нова комуникационна среда

---

Докторантски семинар „Медии и комуникации“

---

Представяне на сборника в чест на чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров

---

12th Central and Eastern European Communication and Media Conference - CEECOM 2019“

---

IV Международна научна конференция „Медии и комуникации на 21. век“

---

Магистърската програма „Традиционно и дигитално публикуване“ към Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обявява прием за учебната 2018-2019 г.

Срок на обучение: 3 семестъра
Форма на обучение: задочна
Форма на прием:
1. държавна поръчка – писмен изпит, представляващ анализ на актуален проблем на журналистиката, масовата комуникация и издателските практики – 3 бр. (изпит на 11.09.2018 г. от 9,00 ч.).
2. платено обучение – диплома за висше образование (степен „бакалавър“ или „магистър“) – 20 бр.

Ръководител: доц. д.н. Андреана Ефтимова
тел.: 02/9308 379
e-mail: a.eftimova@uni-sofia.bg

Цел на програмата:
Магистърската програма „Традиционно и дигитално публикуване“ цели да подготви квалифицирани специалисти с професионални компетентности в областта на класическия и дигиталния редакционно-издателски процес. Обучението е съобразено с традиционните и новите форми на съществуване и разпространение на текстовете, с тяхното взаимодействие, с особеностите на медийните носители на съдържанието, както и със спецификите при подготовката и публикуването на издания в съответствие с настъпилите промени в комуникационната среда. Обект на специален интерес са тенденциите и промените в комуникационната среда, в носителите на съдържание, както и промените, настъпили в издателския бранш през последните години и свързани с взаимодействието му с развлекателните индустрии.
Магистърската програма си поставя задачите да съчетае общотеоретичната подготовка по обществени комуникации и социални науки с профилиращи курсове по редакционно-издателския процес, визуалната и дигиталната култура, управлението на издателската дейност, рекламирането на издателските продукти и етичната и правната регулация на съдържанието, предназначено за публикуване и разпространение.
Учебният план включва въвеждащи курсове по теория на книгата (хартиена и електронна) и други типове издания, по управление и осъществяване на редакционно-издателския процес, по визуална и дигитална комуникация и култура.
Включени са курсове за спецификите на издателските практики в традиционна и уеббазирана среда. Студентите овладяват знания и умения в областта на езиковата, жанровата и стиловата култура, на редактирането. Получават информация за стратегиите за представяне на издателските продукти на обществеността, за читателските нагласи и техниките на четене, за конвергенцията на медийната среда и за промените в техниката и технологията на производството на издателските продукти, за ефективния мениджмънт на издателския процес, за новите продуцентски модели в книгоиздаването, за етичните и правните стандарти в регулацията на съдържанието, предназначено за публикуване.
Съчетаването в учебния план и в учебното съдържание на теоретичните знания с професионалните умения в областта на редакционно-издателския процес в традиционната и дигиталната комуникация със специализираните курсове по продуцентски, визуални, езиково-стилни, жанрови, читателски практики в различна медийна среда дава на студентите необходимите професионални компетенции за издателския процес, за управленските и икономическите модели на издателската дейност, за редакторските и езиково-стиловите политики и принципи, за жанровата конвергенция, за най-актуалните тенденции в дизайна на изданията, за етичните и правните аспекти на публикуването на съдържание, за стратегиите за представяне на издателския продукт.
Магистрите по традиционно и дигитално публикуване са адаптивни и пълноценни експерти в променените и променящите се условия на издателската индустрия: издаване на книги, на списания, на вестници, електронно публикуване. Комплексната подготовка в интердисциплинарна специалност като „Традиционно и дигитално публикуване” дава възможност на завършилите магистърска степен да намерят професионална реализация в държавните учреждения, да се утвърждават на различни позиции в издателствата (издател-мениджъри, редактори, коректори, специалисти по маркетинга, рекламата и връзките с обществеността в издателството), в изследователски институти, неправителствени организации и фондации.
Студентите от тази магистърска програма завършват курса на обучение със защита на дипломна работа (магистърска теза) пред държавна изпитна комисия.
Условия на прием: В магистърската програма по медиен дизайн могат да кандидатстват лица със завършено висше образование в степените „бакалавър“ и „магистър“ от специалностите „Журналистика”, „Връзки с обществеността” и „Книгоиздаване” на ФЖМК и бакалаври или магистри от други специалности на други факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и други висши училища.
От кандидатите за държавна поръчка се очаква да покажат познания по актуални проблеми в областта на масмедиите, публичната комуникация и издателските практики, както и умения за аналитичното им обсъждане.
За обучение в магистърските програми на ФЖМК се приемат кандидати с общ успех от дипломата за завършено висше образование, не по-нисък от ДОБЪР. Магистърските програми на ФЖМК започват при минимален брой студенти 15 души за група.

Семестриална такса за платено обучение: 650 лв.

Учебен план:
Първи семестър
История на книгата
Графичен дизайн и визуална култура
Жанрови трансформации: от класически до онлайн медии
Дигитална комуникация и култура
Мениджмънт на изданията
Редактиране

Втори семестър
Управление на издателската дейност
Уеб дизайн
Стандарт – субстандарт – нонстандарт в издателските езикови практики
Авторско право
Нови медии и издателски практики
Избираеми дисциплини
Отношенията книгоиздаване – книготърговия
Продуцентски модели в издателската дейност
Нови издателски практики
Книгата като игра

Трети семестър
Дизайн на книгата
Електронни книги
Презентация на книгата
Семиотика на фотоизображението
Дигитален предпечат
Езикови политики и практики в издаването
Избираеми дисциплини
Стратегии и техники на четенето
Етична регулация на съдържанието

---

Х международни медийни четения “Масмедии и комуникации - 2018“

---

Национална научна конференция “Обща и сравнителна реторика“

---

Kонференция „Истини и лъжи за факти, новини и събития“

---

Фондове YECREA за участие на конференцията на ECREA в Лугано

---

Mеждународна научна конференция „Българистиката по света. Филологията у дома“

---

Международна кръгла маса „Експеримент, общество, власт“

 

 

 

23. 03 – 24.03. 2018 г.

• Предлагаме следните теми за дискусия
• Взаимовръзки между знанието и властта (Мишел Фуко )
• Социално инженерство, наука и идеологическа власт
• Научни парадигми и иновации – Изток, Запад
• Наука, технологии, общество: „обектите“ на социалния експеримент
• Модерни технологии, социални промени, символна власт /литература, наука, изкуство/
• Mедиите, пропагандата и новата власт
• Езиковите реформи и катастрофи – стандартизация и иновация
• Откритието – географски, социални и политически измерения
• Властта над природата: екологични експерименти и последици
• Националните проекти – възраждане, просвещение, реформация
• Животът на лабораторията
• Младите хора и педагогическите експерименти
• Появата на международните организации – национална и глобална власт
• Център и периферия – дифузия на социални и политически модели
• Женското образование, жените в науката, феминизмът
• Архивите и скритата власт
• Етика на експеримента
• Oдит култура, контрол и Университетът

Моля, изпращайте вашите заявки за доклади и резюме до 1.03.2018 г. на e-mail: bforum@swu.bg

След 15 март 2018 г. можете да се запознаете с програмата на конференцията на сайта на
Балканистичния семинар (www.bf.swu.bg). Материалите от конференцията ще бъдат публикувани в списание „Балканистичен форум“ след рецензиране. Редколегията си запазва правото на подбор на предложените текстове. Списанието е реферирано и индексирано в Scopus, ERIH PLUS и РИНЦ. Работни езици на конференцията: български, английски. Колегите, които ще четат докладите си на български език, следва да имат готовност с разширено резюме на английски език или презентация на английски език. Пътуването, храната и нощувките са за сметка на участниците или институциите, в които те работят. Колегите, които се нуждаят от съдействие във връзка с пътуването и резервация за нощувки, моля да ни пишат на адрес: bforum@swu.bg

* This project has received funding from the European Union’s Horizon 2020 research and innovation
programme under grant agreement No 734645.

---

Международната научна конференция „Медиите на 21. век“

---

XI международна научна конференция „Проблеми на устната комуникация“

---

II Международна научно-практическа конференция „Езикът в координатите на массмедиите“

II Международной научно-практической конференции «ЯЗЫК В КООРДИНАТАХ МАССМЕДИА»

Уважаемые коллеги! 

Институт «Высшая школа журналистики и массовых коммуникаций» Санкт-Петербургского государственного университета и Медиалингвистическая комиссия Международного комитета славистов приглашают вас принять участие во II Международной научно-практической конференции «ЯЗЫК В КООРДИНАТАХ МАССМЕДИА», которая пройдет в Санкт-Петербурге 2-6 июля 2017 года.
Конференция состоится в рамках Международного форума «Русский язык в мировом медиапространстве». 

Цель конференции – организация диалога российских и зарубежных ученых и практиков в области медиалингвистики, дальнейшее развитие журналистского образования, стимулирование межуниверситетских и международных научных и профессиональных связей.

 Тематические линии для обсуждения:
В фокусе конференции – актуальное состояние и перспективы исследований, посвященных функционированию языка в массмедиа:

• Медиатекст: структура, композиция, векторы обновления
• Функционирование языковых средств в массмедиа
• Лингвистика публицистического текста
• Речевые параметры политического медиадискурса
• Язык в PR и рекламе
• Эстетика медиаречи
• Прикладные вопросы медиалингвистики

В рамках заданных тематических линий будут организованы панельные дискуссии и круглые столы.
Организационный комитет приветствует инициативы ведущих ученых, готовых предложить тему для обсуждения и проблемные вопросы в ее рамках для организации дискуссии.

 Рабочие языки конференции: русский, английский и славянские языки.
По итогам конференции планируется выпуск сборника материалов (ISSN, РИНЦ) до 30 сентября 2017 года и специальные выпуски журнала «Медиалингвистика» (№ 4 за 2017, № 1 за 2018) (РИНЦ и ERIH).

Для участия в конференции необходимо до 1 мая 2017 года прислать в оргкомитет конференции на электронный адрес rech@jf.pu.ru заявку с указанием данных о докладчике (ФИО, ученая степень, ученое звание, место работы и должность, контактные данные, тема выступления, форма участия) и аннотацией предполагаемого выступления (2-3 предложения).
Материалы доклада необходимо подготовить к публикации до начала конференции (дедлайн – 1 июля 2017 года).
Оргкомитет оставляет за собой право отклонять заявки, не соответствующие теме конференции, и материалы, не оформленные в соответствии с указанными требованиями.
Оргвзнос для участников из России и Беларуси составляет 1000 рублей, для представителей других стран – 25 €. Более подробная информация относительно оргвзноса будет представлена позже.

Контакты:
E-mail: rech@jf.pu.ru – Васильева Ирина Владимировна
Телефон оргкомитета (кафедра речевой коммуникации СПбГУ): +7(812)329-94-59.

 Публикация материалов конференции
1 июля 2017 г. – последняя дата приема материалов в сборник докладов (до 6000 знаков) на адрес ответственных редакторов сборника Екатерины Александровны Щегловой и Александра Александровича Малышева (languagemassmedia@mail.ru).

Технические требования к оформлению статей в сборник (ISSN, РИНЦ):
Общий объем публикации – до 6 тысяч знаков с пробелами
Правила оформления материалов:
Текстовый редактор – Microsoft Word.
Формат – А4.
Поля – 2 см со всех сторон.
Шрифт – Times New Roman.
Кегль – 14.
Межстрочный интервал – 1,5.
Абзацный отступ – 1,25.
Выравнивание по ширине.
Ориентация – книжная, без простановки страниц, без переносов.
Редактор специальных знаков (для формул, транскрипции и пр.) – пакет Microsoft Office.
Без постраничных сносок, иллюстраций, диаграмм и таблиц.
Ссылки – в квадратных скобках: фамилия автора цитируемой работы, год издания после запятой, двоеточие и страница. Например: [Лариохина, 2005: 65].
Отсылочная литература дается ненумерованным списком после основного текста – в алфавитном порядке (Заголовок по центру: Литература).

Форматирование заголовочного комплекса
Имя, отчество, фамилия автора(ов), в новой строке – полное название представляемой организации (вуза): по левому краю, строчными буквами.
Название статьи – по центру, без абзацного отступа, строчными буквами.
Аннотация статьи – не более 250 знаков с пробелами.
Ключевые слова – 3-4 ключевых слова.
После полного текста статьи (после раздела Литература) располагается заголовочный комплекс статьи на английском языке (автор(ы), организация, название статьи, аннотация, ключевые слова) с использованием того же форматирования, что и в русском варианте.
Для англоязычных материалов – тот же порядок в «зеркальном» отражении. В английском тексте дублирование заголовочного комплекса и аннотации необходимо делать на русском языке.
О текстах на славянских языках. Дублирование заголовочного комплекса и аннотации необходимо делать на английском языке, поскольку в наукометрических базах все метаданные имеют англоязычный вариант.

30 сентября 2017 г. – последний день подачи статей по материалам доклада для публикации в номерах журнала «Медиалингвистика». Статьи должны быть оформлены в строгом соответствии с требованиями: http://medialing.spbu.ru/part10/57.html и отправлены на адрес руководителей панельных дискуссий.
Статьи в журнал проходят двойное рецензирование согласно редакционному регламенту.

 

---

ХІІІ международна конференция по социолингвистика „Обществените процеси и тяхното отражение в езика“