Кратките остроумия за класическия българин във Фейсбук – установяване на жанра и преглед на езиковите му белези
DOI :
https://doi.org/10.58894/BFOE6358Ключови думи :
хуморът във Фейсбук, мемът като синтез и разпад, ганьографът – нов фолклорен жанр, културни и наративни особености, анализ на езиковите аспектиРезюме
Текстът разглежда появата на непознат допреди няколко години тип хумористичен жанр във Фейсбук, оформящ нови речеви конструкции във виртуалната медия, нов маниер на словесно изразяване. В много от случаите тези вербални форми са част от мемове, имащи особена, почти нормативно установена текстова съставка. Именно тази нейна нормативност обуславя словесните опуси като нов медиен и фолклорен жанр. Кратките прозаически фрагменти за удобство са наречени „ганьографи“, защото те осмиват новите превъплъщения на съвременния Бай Ганьо, наричан от членовете на групите за хумор и забавление „класическия българин“ или „класѝка“.
Първоначалното авторство на тези остроумия впоследствие става трудно проследимо при множеството препубликации, докато накрая се губи и така много от тях се превръщат в своеобразен виртуален фолклор – фолклоризират се. Тяхната поява се разглежда двупланово – като текст вътре в мема и като текст, откъснат от разпадането на мема. Поради полето си на поява и развитие ганьографите принадлежат едновременно и на съвременната фолклористика, и на медийния език. Макар и да са изначално кратки форми, те могат да се развиват и до по-обемни повествователни цялости, почти до равнището на късия разказ.
Разгледани са културният и смисловият облик на етюдите за класическия българин, както и наративните им проекции, но по-голямата част от разработката изследва езиковите аспекти на тези новопоявили се словесни построения – сравнително подробно са анализирани граматичните им, лексикалните и стилистичните им аспекти. В края е представена връзката на словесния жанр с образа, възможното му освобождаване от синкретичната му неотделимост спрямо визуалното и са добавени обширни приложения.
Използвани източници
Бергсон 1996: Бергсон, А. Смехът. София: СОНМ, 1996. [Bergson 1996: Bergson 1996: Bergson, A. Smehat. Sofia: SONM, 1996]
Бугаева 2011: Бугаева, И. Демотиваторы как новый жанр в Интернет-коммуникации: жанровые признаки, функции, структура, стилистика. – В: Стил: међународни часопис [онлайн], № 10, 2011, ISSN 146-158 [прегледан 28.11.2023]. https://www.rastko.rs/filologija/stil/2011/10Bugaeva.pdf [Bugaeva 2011: Bugaeva 2011: Bugaeva, I. Demotivatorы kak novыy zhanr v Internet-kommunikatsii: zhanrovыe priznaki, funktsii, struktura, stilistika. – V: Stil: meђunarodni chasopis,[onlayn], № 10, 2011, 146-158 [pregledan 28.11.2023]. https://www.rastko.rs/filologija/stil/2011/10Bugaeva.pdf]
Винников 2010: Винников, Вл. Демотиваторы. Жанр русского фольклора. В: Завтра.РУ, [онлайн], № 45 (886), 10.11.2010. ISSN: 1560-0564. [прегледан 28.11.2023]. https://zavtra.ru/blogs/2010-11-1081 [Vinnikov 2010: Vinnikov, Vl. Demotivatorы. Zhanr russkogo folyklora. V: Zavtra.RU, [onlayn], № 45 (886), 10.11.2010. ISSN: 1560-0564. [pregledan 28.11.2023]. https://zavtra.ru/blogs/2010-11-1081]
Геземан 2005: Геземан, Г. Проблематичният българин (Към характерологията на славяните). – В: LiterNet е-списание за литература, критика и хуманитаристика [онлайн], № 5 (66), 01.05.2005. ISSN 1312-2282. [прегледан 28.11.2023]. http://liternet.bg/publish15/g_gezeman/problematichniat.htm#1 [Gеzeman 2005: : Gezeman, G. Problematichniyat balgarin (Kam harakterologiyata na slavyanite). – V: LiterNet e-spisanie za literatura, kritika i humanitaristika [onlayn], № 5 (66), 01.05.2005. ISSN 1312-2282. [pregledan 28.11.2023]. http://liternet.bg/publish15/g_gezeman/problematichniat.htm#1]
Георгиев 2018а: Георгиев, Н. Пародия на съдържанието – пародия на структурата („Швейк“ и антироманът). – В: Избрано в три тома. Том II. Литературни похождения. Автори, творби, анализи. Под ред. на Славчев, С. и Пенчев, Б. София: Изток-Запад, 2018, 481–504 [Georgiev 2018a: Georgiev, N. Parodia na sadarzhanieto – parodia na strukturata („Shveyk“ i antiromanat). – V: Izbrano v tri toma. Tom II. Literaturni pohozhdenia. Avtori, tvorbi, analizi. Pod red. na Slavchev, S. i Penchev, B. Sofia: Iztok-Zapad, 2018, 481–504]
Георгиев 2018б: Георгиев, Н. Остап Бендер и неговите бендеризми. – В: Избрано в три тома. Том II. Литературни похождения. Автори, творби, анализи. Под ред. на Славчев, С. и Пенчев, Б. София: Изток-Запад, 2018, 529–570 [Georgiev 2018b: Georgiev, N. Ostap Bender i negovite benderizmi. – V: Izbrano v tri toma. Tom III. Literaturovedskiyat Vavilon. Mezhdutekstovi analizi. Dialozi i malchania. Pod red. na Slavchev, S. i Penchev, B. Sofia: Iztok-Zapad, 2019, 209–246]
Георгиев 2019: Георгиев, Н. Остап Бендер и неговите бендеризми. – В: Избрано в три тома. Том III. Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания. Под ред. на Славчев, С. и Пенчев, Б. София: Изток-Запад, 2019, 209–246 [Georgiev 2019: Georgiev, N. Ostap Bender i negovite benderizmi. – V: Izbrano v tri toma. Tom III. Literaturovedskiyat Vavilon. Mezhdutekstovi analizi. Dialozi i malchania. Pod red. na Slavchev, S. i Penchev, B. Sofia: Iztok-Zapad, 2019, 209–246]
Дерменджиева & Славова 2017: Дерменджиева, Грета и Славова, Росица. Феноменът на споделянето в социалните мрежи или ефектът на пеперудата. – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн]. № 2 [Вирус в мрежата], 21 ноември 2017. ISSN 2535-0587. [прегледан 28.11.2023]. https://medialinguistics.com/2017/11/21 /феноменът-на-споделянето-в-социалнитe/ [Dermendzhieva & Slavova 2017: Dermendzhieva, Greta i Slavova, Rositsa. Fenomenat na spodelyaneto v sotsialnite mrezhi ili efektat na peperudata. – V: Medii i ezik. Elektronno spisanie za nauchni izsledvania po medien ezik [onlayn]. № 2 [Virus v mrezhata], 21 noemvri 2017. ISSN 2535-0587. [pregledan 28.11.2023] https://medialinguistics.com/2017/11/21 /феноменът-на-споделянето-в-социалнитe/
Дичев 2007: Дичев, Б. Ильф И. & Петров Е. Изготовление вывесок. Починка языка. Посторонним лицам вход воспрещается! – В: Acta Slavica et Baltica: Balto-Slavicum Pragense, vol. VII, Под ред. на И. Марван. Praha, Univerzita Karlova v Praze, Filozofická fakulta, 2007, с. 223–242. [Dichev 2007: Dichev, B. Ilyf I. & Petrov E. Izgotovlenie vыvesok. Pochinka yazыka. Postoronnim litsam vhod vospreshtaetsya! – V: Acta Slavica et Baltica: Balto-Slavicum Pragense, vol. VII, Pod red. na I. Marvan. Praha, Univerzita Karlova v Praze, Filozofická fakulta, 2007, s. 223–242]
Елчинова 2022: Елчинова, М. Пословиците на Марко Цепенков и някои характеристики на фолклорната реч. – В: Словесност, традиции, фолклор, том 1, Под ред. на Н. Вуков. София, Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2022, 59–73. [Elchinova 2022: Elchinova 2022: Elchinova, M. Poslovitsite na Marko Tsepenkov i nyakoi harakteristiki na folklornata rech. – V: Slovesnost, traditsii, folklor, tom 1, Pod red. na N. Vukov. Sofia, Izdatelstvo na BAN Prof. Marin Drinov, 2022, 59–73]
Ефтимова 2016: Ефтимова, А. Двойственият език в медиите. Езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2016 [Eftimova 2016: Eftimova 2016: Eftimova, A. Dvoystveniyat ezik v mediite. Ezikat na politicheskata korektnost vs ezika na omrazata. Sofia: Prosveta, 2016]
Илиева 2010: Илиева, А. Фейсбук като терен за антропологичното изследване: възможности и предизвикателства. – В: Антропология. Списание за социокултурна антропология. № 9 (2), 2022, 35–57. [Ilieva 2010: Ilieva 2010: Ilieva, A. Feysbuk kato teren za antropologichnoto izsledvane: vazmozhnosti i predizvikatelstva. – V: Antropologia. Spisanie za sotsiokulturna antropologia. № 9 (2), 2022, 35–57]
Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2007 [Kucarov 2007: Kutsarov, I. Teoretichna gramatika na balgarskia ezik. Morfologia. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski”, 2007]
Маслов 1956: Маслов, Ю. Очерк болгарской грамматики. Москва: Издательство литературы на иностранных языках, 1956 [Maslov 1956: Maslov 1956: Maslov, Yu. Ocherk bolgarskoy grammatiki. Moskva: Izdatelystvo literaturы na inostrannыh yazыkah, 1956]
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2008 [Nicolova 2008: Nitsolova 2008: Nitsolova, R. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo Sv. Kliment Ohridski, 2008]
Петкова 2023: Петкова, Д. Изкуствен интелект и чатботове в копирайтинга – от революция в комуникацията до фолклоризация на дигиталната постмодерност. – В: Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн], № 13 [Копирайтинг: медии и маркетинг], 15 март 2023. ISSN 2535-0587. [прегледан 28.11.2023]. https://doi.org/10.58894/KLKG1851 [Petkova 2023: Petkova 2023: Petkova, D. Izkustven intelekt i chatbotove v kopiraytinga – ot revolyutsia v komunikatsiyata do folklorizatsia na digitalnata postmodernost. – V: Medii i ezik. Elektronno spisanie za nauchni izsledvania po medien ezik [onlayn], № 13 [Kopirayting: medii i marketing], 15 mart 2023. ISSN 2535-0587. [pregledan 28.11.2023]. https://doi.org/10.58894/KLKG1851
Савицкая 2013: Савицкая Т. Интернет-мемы как феномен массовой культуры. В: Культура в современном мире [онлайн], № 3. [прегледан 28.11.2023]. https://web.archive.org/web/20150807041353if_/http://infoculture.rsl.ru:80/NIKLib/althome/news/KVM_archive/articles/2013/03/2013-03_r_kvm-s3.pdf [Savickaja 2013: Savitskaya 2013: Savitskaya T. Internet-memы kak fenomen massovoy kulyturы. V: Kulytura v sovremennom mire [onlayn], № 3. [pregledan 28.11.2023].
Сивилова 2022: Сивилова, Я. Археология на фразата. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2022 [Sivilova 2022: Sivilova 2022: Sivilova, Ya. Arheologia na frazata. Sofia: Universitetsko izdatelstvo Sv. Kliment Ohridski, 2022]
Станоев 2021: Станоев, Ст. Смях срещу коронавирус. – В: Етнология и епидемии. Социокултурни измерения на пандемията от COVID-19. Съставители В. Баева и А. Илиева. София: Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2021, 151–163 [Stanoev 2021: Stanoev 2021: Stanoev, St. Smyah sreshtu koronavirus. – V: Etnologia i epidemii. Sotsiokulturni izmerenia na pandemiyata ot COVID-19. Sastaviteli V. Baeva i A. Ilieva. Sofia: Izdatelstvo na BAN Prof. Marin Drinov, 2021, 151–163]
Стоянов и колектив 1993: Стоянов, Ст. (гл. редактор): Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2, Морфология. София: Издателство на БАН, 1983 [Stojanov i kolektiv 1993: Stoyanov i kolektiv 1993: Stoyanov, St. (gl. redaktor): Gramatika na savremennia balgarski knizhoven ezik. Tom 2, Morfologia. Sofia: Izdatelstvo na BAN, 1983]
Сычев: Сычев, А. А. Юмор в интернет-коммуникации: социокультурный аспект. – Електронен ресурс. [прегледан 28.11.2023]. https://silver-harbor.clan.su/_fr/0/sychev.pdf [Sychev: Sыchev: Sыchev, A. A. Yumor v internet-kommunikatsii: sotsiokulyturnыy aspekt. – Elektronen resurs. [pregledan 28.11.2023]. https://silver-harbor.clan.su/_fr/0/sychev.pdf]
Успенский 2000: Успенский, Б. Поэтика композиции. Москва: Азбука, 2000. [Uspenskij 2000: Uspenskiy 2000: Uspenskiy, B. Poэtika kompozitsii. Moskva: Azbuka, 2000]
Щурина 2012: Щурина Ю. Интернет-мемы как феномен интернет-коммуникации. – В: Научный диалог № 3, серия „Филология“. Екатеринбург: Пресса России, 2012, 160–172. [Shturina 2012: Shturina 2012: Shturina Yu. Internet-memы kak fenomen internet-kommunikatsii. – V: Nauchnыy dialog № 3, seria „Filologia“. Ekaterinburg: Pressa Rossii, 2012, 160–172]
Якобсон 1975: Якобсон, Лингвистика и поэтика. – В: Структурализм: „за“ и „против“. Под ред. на Е. Басин, Д. Поляков. Москва: Прогресс, 1975, 193–230 [Jakobson 1975: Yakobson, Lingvistika i poэtika. – V: Strukturalizm: „za“ i „protiv“. Pod red. na E. Basin, D. Polyakov. Moskva: Progress, 1975, 193–230]
Янев 1998: Янев, С. Бай Ганьо – нашият – В: Съвременни прочити на класиката: Нови изследвания върху българската литература. Под ред. на М. Цанева, М. Кирова. София: Ариадна, 1998, 51–71. [Janev 1998: Yanev 1998: Yanev, S. Bay Ganyo – nashiyat – V: Savremenni prochiti na klasikata: Novi izsledvania varhu balgarskata literatura. Pod red. na M. Tsaneva, M. Kirova. Sofia: Ariadna, 1998, 51–71]
Янкович 2017: Янкович, М. Омонимия имен собственных как элемент языковой игры в интернет-мемах. – Във: Филологически проучвания на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ Studia philologica universitatis velikotarnovensis. Том. 36, бр. 1, 2017. Велико Търново: Университетско издателство на ВТУ Св. св. Кирил и Методий, 103-114 [Jankovich 2017: Yankovich, M. Omonimia imen sobstvennыh kak эlement yazыkovoy igrы v internet-memah. – Vav: Filologicheski prouchvania na Velikotarnovskia universitet Sv. sv. Kiril i Metodiy Studia philologica universitatis velikotarnovensis. Tom. 36, br. 1, 2017. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo na VTU Sv. sv. Kiril i Metodiy, 103-114]
Borecký 2000: Borecký, Vl. Teorie komiky. Praha: Hynek, 2000.
Kuipers 2002: Kuipers, G. Media culture and Internet disaster jokes: bin Laden and the attack on the World Trade Center. – In: European Journal of Cultural Studies, №5, 2002, 450-470.
Milner 2016: Milner, R. 2016: The World Made Meme: Public Conversations and Participatory Media. Cambridge, MA: MIT Press, 2016.
OFFNews 2023: Как е правилно да изписваме фейсбук: Препоръките на БАН. В: https://offnews.bg/ [онлайн], 23.05.2023 [прегледан 26.01.2024]. https://offnews.bg/obshtestvo/kak-e-pravilno-da-izpisvame-fejsbuk-preporakite-na-ban-801533.html [OFFNews 2023: Kak e pravilno da izpisvame fejsbuk: Preporykite na BAN. V: https://offnews.bg/ [onlayn], 23.05.2023 [pregledan 26.01.2024]. https://offnews.bg/obshtestvo/kak-e-pravilno-da-izpisvame-fejsbuk-preporakite-na-ban-801533.html]
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
