Трансформации и роля на съвременната кръчма като социален център на селото

Резюме

Селската кръчма преминава през няколко трансформации: от традиционното мъжко пространство в миналото, през почти пълното ѝ изчезване по време на ранния социализъм и нейното възраждане в нов вид от 960-те години на ХХ в. Днес тя следва съдбата на българското село и на мъжете, останали в него. Макар тя да продължава да изпълнява в известна степен ролята на своеобразен социален център в селското пространство, с все по- малко и все по-застаряващи посетители, тя се приспособява към новите условия, като често изземва и всички търговски функции в селото.

Библиография:

Бочков, Пл. 1997. Механата в епоса – мъжкото и женското присъствие, В: Български фолклор, кн.1-2, 58-65. София: БАН

Павлов, И. 1997. От пода до масата и обратно В: Български фолклор, кн.1- 2., 18-33. София: БАН.

Пейчева, Л. 1997. 24 часа моабет в Джурково В: Поглед към културата на кръчмата и кръчмата в културата, В: Български фолклор, кн.1-2. 78-90. София: БАН.

Тихов, Ал. 1939. Кооперация, кръчма и трезвеността. София.

Тодорова, Цв. 2006. Кафето и кръчмата като места на всекидневието в град Варна(краят на XIX-средата на XX век) – В: Делници и празници в живота на българина, 62-76. (Сборник посветен на 30-годишнината на Етнографския музей- Варна).

Христов, П. 2011. Кръчмата в Българското село -„Дом на Дявола” или Обществена институция, 125-130. В: Diversity in the unity, 2011, брой 2.

Herzfeld, M. 1985. The Poetics of Manhood Contest and Identity in a Cretan Mountain Village Published by Princeton University Press ISBN: 9780691216386