Only God can Judge me - занаятчии vs. артисти

Резюме

Настоящото изследване проследява развитието на татуирането в България. Акцентирано е върху развитието и професионализирането на този бранш. В текста хората, които се занимават с татуировки са разделени на три основни групи, с цел по-лесното разбиране на пътя на израстване в този новосъздаден бранш. Описани са различните стадии на обучение, чрез които любителите стават татуисти и артисти. Проследяват се и проблемите, свързани с липсата на асоциация, която да налага контрол върху нелегалните студиа и невъзможността на държавните регулатори за налагане на строг контрол.

Библиография:

Василев, Д., 2016. Интервюто като изследователска техника. – В: Културният потенциал на народните и художествени занаяти. Габрово: сдружение "Фабриката", pp. 40-57.

Василев, Д., 2018. Новият живот на занаятите в Троянско от 80-те години на XX век. – В: Троян. Документи, събития, личности. София: Фабер, pp. 406-429.

Кабаков, И., н.д. Приложните изкуства като контрапункт на традицията. – В: Културният потенциал на народните и художествени занаяти. Габрово: сдружение "Фабрика", pp. 83-90.

Кант, И., 1980. Критика на способността за съждение. София: БАН.

Стоянова, Д., 2020. Татуировките от табу до мода. Антропология на тялото и форми на конструиране на индивидуална и колективна идентичност. Дипломна работа, защитена във ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“

Хаджиев, П., 1954. Грънчарството в Троянско. Принос към проучването му в града Троян и околните села. София: БАН.

Benson, S., 2000. Inscribtions of the Self: Reflections on Tattooing and Piercing in Contemporary Euro-America. In: J. Caplan, ed. Written on the Body- the Tattooin European and American History. London: Reaktion Books, pp. 234-255