Дигитално номадство и връзка с природата

Абстракт

Настоящата статия представя резултатите от поредица теренни проучвания на дигиталното номадство в Банско – през последното десетилетие курортът е утвърден сборен пункт за дигитални номади от цял свят. Тази форма на мобилен начин на живот се характеризира с честото и многократно преминаване на национални граници от мобилни субекти, които остават за различно време в различни страни и не се завръщат за постоянно в родината си. Според тях Банско е уникално с това, че тук са налице природни дадености, инфраструктура, позволяваща работа от разстояние и общност от съмишленици. Какво подтиква тези хора да се установят за дълго в малък град като Банско и защо за тях е ключово да бъдат близо до природата (за да творят и работят необезпокоявано, далеч от свръхстимулацията, характерна за големите градове; за да отглеждат децата си в спокойна среда и др.)? Какви са измеренията на природата в градската среда (игри в дворовете и планинските потоци, течащи край улиците; организиране на сплотяващи събития на открито; внасяне на естествени материали в интериора и екстериора на пространствата, обитавани от дигитални номади и др.)?

Библиография

ГРАО. (2023). Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица в област БЛАГОЕВГРАД община БАНСКО. https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-09-2023-2.txt [15.12.2025].

Димитрова, П. (2025). Дигитално номадство: културни трансформации, социални динамики и предизвикателства в Банско. София: ИЕФЕМ - БАН [под печат].

Димитрова, П. (2025). Ню ейдж култура и лайфстайл миграция от град към село: примери от всекидневието на една общност. Българска етнология, 1, 86-102.

Кастелс, М. (2006). Информационната епоха: икономика, общество и култура, т. II, Силата на идентичността. София: ЛИК.

Кюркчиев, С. (2019). Психологически експертизи и грижата за себе си. София: Изток-Запад.

Община Банско. (2023). Наредба за специфични изисквания към облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли на територията на град Банско.

Радонова, М. (2018). В подножието на Перун. София: Захарий Стоянов.

Bell, D. (2006). Variations on the Rural Idyll. In P. Cloke, T. Marsden, & P. Mooney (eds.), Handbook of Rural Studies (pp. 149–160). London: Sage. doi.org/10.4135/9781848608016.n10

Bunce, M. (2003). Reproducing Rural Idylls. In P. Cloke (ed.), Country Visions. Harlow: Pearson.

Cook, D. (2023). What is a digital nomad? Definition and taxonomy in the era of mainstream remote work. World Leisure Journal, 65(2), 256–275. doi.org/10.1080/16078055.2023.2190608

Kozinets, R. (2015). Netnography: Redefined. London: Sage. doi.org/10.1002/9781118767771.wbiedcs067

Makimoto, T., & Manners, D. (1997). Digital nomad. Chichester: Wiley.

Miller, D. (2023). The Good Enough Life. Cambridge: Polity Press.

Modi, Priyanka. 2023. Bansko Families Foster Outdoor Learning: Creating Classrooms in the Forest. Educationnext. https://educationnext.in/posts/bansko-families-foster-outdoor-learning-creating-classrooms-in-the-forest [22.12.2025]

Molz, J. (2021). The World Is Our Classroom: Extreme Parenting and the Rise of Worldschooling. New York: New York University Press. doi:10.18574/nyu/9781479891689.001.0001

Orel, M. (2019). Coworking environments and digital nomadism: balancing work and leisure whilst on the move. World Leisure Journal, 61(3), 215–227. http://dx.doi.org/10.1080/16078055.2019.1639275

Orel, M. (2023). Wanderlust workforce: a journey into understanding digital nomadism. World Leisure Journal, 65(2), 143–149.

Pacheco, C., & Azevedo, A. (2022). Mapping the journey of the CoLiving experience of digital nomads, using verbal and visual narratives. World Leisure Journal, 65(2), 192–217. doi:10.1080/16078055.2022.2156593

Šímová, T. (2023). A research framework for digital nomadism: a bibliometric study. World Leisure Journal, 65(2), 175–191. doi.org/10.1080/16078055.2023.2210017

Soper, K. (2020). The Post-Growth Living. London: Verso.

Toivanen, M. (2025). The Freedom Paradox: Meanings and Configurations of Digital Nomadic Work. International Migration Review, 60(1), 22-45. doi:10.1177/01979183251314848

Vogl, T., & Micek, G. (2023). Work-leisure concepts and tourism: Studying the relationship between hybrid coworking spaces and the accommodation industry in peripheral areas of Germany. World Leisure Journal, 65(2), 276–298. doi.org/10.1080/16078055.2023.2208081

Voll, K., Gauger, F., & Pfnür, A. (2022). Work from anywhere: Traditional workation, coworkation and workation retreats: A conceptual review. World Leisure Journal, 65(2), 1–25. https://doi.org/10.1080/16078055.2022.2134199

Woldoff, R. A., & Litchfield, R. C. (2021). Digital nomads: in search of freedom, community, and meaningful work in the new economy. New York: Oxford University Press.

Zumbusch, J., & Lalicic, L. (2020). The role of co-living spaces in digital nomads’ well-being. Information Technology & Tourism, 22, 439–453. doi:10.1007/s40558-020-00182-2