Политики на концерта

Или как политическа партия „Има такъв народ“ спечели сърцата на гласоподавателите?

Резюме

Настоящата статия си поставя за цел да обясни възникналата масова подкрепа по време на изборите през 2021 г. за политическа партия „Има такъв народ“, чиито председател е известният за българската публичност певец, телевизионен водещ, шоумен и продуцент Слави Трифонов. „Има такъв народ“ успя да спечели парламентарните избори през 2021 г., измествайки дългогодишно управлявалата ГЕРБ. Анализът се фокусира върху дискурсите, структуриращи драматургията на концертите на групата на Слави Трифонов – „Ку-Ку бенд“, използвани в предизборната му кампания и изнасяни извън България пред емигриралите българи, чиито вот беше решаващ за победата му на парламентарните избори. Дискурси, които съдържат политически послания, оформени като културен музикален продукт и респективно отнесени към определен начин на осмисляне на публиката, която се превръща в гласоподавател. Те задават също така структурата на автобиографичните книги на Слави Трифонов, чийто анализ допълва в текста интерпретацията на концертите на „Ку-Ку бенд“. Основната теза е, че не можем да разберем явлението Слави Трифонов и „Ку-Ку бенд“, ако не ги положим в постсоциалистически контекст, където все още социалистическите културни политики отекват, но и където пазарът на културата и границата между висока и популярна култура тепърва се появяват.

Библиография

Димов, Венцислав. 2001. Етнопопбумът. София: Българско музикознание.

Димов, Венцислав. 2019. Музиката за народа на медийния фронт (Меката власт на народната и популярната музика в социалистическа България). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Дичев, Ивайло. 2016. Културата като дистанция. Единадесет есета по културна антропология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Добрев, Петър. 2015. „Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура“. В: Генова, Неда, Динев, Ивайло, Добрев, Петър, Додов, Станислав, Самоковска, Ирина, Цветков, Чавдар (съст.) Диверсия: В опит за по-добър провал. София: Ропринт.

Еленков, Иван. 2008. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. София: Ciela.

Eленков, Иван. 2013. Труд, радост, отдих и култура. Въведение в историята на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма. София: Център за академични изследвания, Рива.

Кабакчиева, Петя. 2016. Комунистически модерности. Българският комунизъм. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Минева, Мила. 2016. Визуалното конструиране на социалистическото потребление. (непубликуван дисертационен труд).

Рагару, Надеж. 2010. Преплетените времена на настоящето. България 20 години след 89-та. София: Критика и хуманизъм.

Трифонов, Слави, Дилов-син, Любен. 2002. Слави Трифонов за стърчането. Неговите живот, истории, поучения, теории и натяквания, записани от Любен Дилов-син. София: Ciela.

Трифонов, Слави, Сиромахов, Иво. 2015. Слави Трифонов за мен е чест. Откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахо. София: Ciela.

Христов, Тодор. 2013. Свобода и суверенност в Априлското въстание. София: ФХСИ/ Изток–Запад.

Bourdieu, Pierre. 1984. Distinction: A Social Critique of the Judgment of Taste. Cambridge, Massachusetss: Harvard University Press.

Laclau, Ernesto. 2005. On Populist Reason. London, New York: Verso.

Laclau, Ernesto; Mouffe, Chantal. 2001. Hegemony and Socialist Strategy. Towards a Radical Democratic Politics. London, New York: Verso.

Statelova, Rosmary. 2005. The Seven Sins of Chalga. Sofia: Prosveta.