Анализ на грешките в писмения корейски текст на средно напреднали български учащи
Ключови думи :
български обучаеми, корейски език, видове грешки, анализ на грешките, честота на грешкитеАбстракт
Настоящата статия анализира моделите на грешки в свободното писане на корейски език, в съчинения и есета по поставена тема. Моделите на грешки са изведени от работата на студентите от трети курс специалност „Кореистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За анализ на грешките е използван финалният изпит по част свободно писане към програмата за обучение по практически корейски език на 15 студенти, преминали 960 учебни часа по корейски език по учебния план на специалност „Кореистика“. Стилистичното условие беше да се пише на т.нар. стил Hara-che (하라체), за да се разграничи от говоримия дискурс. При свободното писане обучаемите трябваше да изразят мислите си в писмен дискурс въз основа на лексиката и граматиката, които са натрупали. Поради естеството на изпита на обучаемите не беше разрешено да търсят думи или да използват електронен преводач по време на изпита, така че те нямаха друг избор освен да пишат, разчитайки на натрупаните езикови познания, когато изпълняваха последната задача за „свободно писане“ по време на изпита. Написаните текстове на студентите трета година от специалност „Кореистика“ в Софийския университет, произведени в такава контролирана среда, са обект на настоящото изследване.
Целта на тази статия е да класифицира писмения корейски текст на средно напреднали български учащи – на правописни грешки, грешки при употребата на частици, грешки в края на флексията, грешки в лексикалния избор и грешки в съгласуването на компонентите на изречението, да се изведе нивото на трудност във всяка област и да се представи моделът на грешките. Чрез идентифициране на характеристиките на грешките на българските учащи на средно ниво, целта е да се даде възможност на учителите да проектират стратегически своето преподаване и да се даде възможност на учащите да овладеят корейския език все по-ефективно.
Настоящето изследване се базира на количествен и качествен анализ на допусканите грешки като част от избраната методологическа призма. Първо е изчислен броят на клаузите с думи за всеки обучаем. След това моделите на грешки са категоризирани в пет области: правописни грешки, грешки на частици, грешки в края на флексията, грешки в лексикалния избор и грешки в съгласието на компонентите на изречението. Грешките на частиците са категоризирани в частици, маркиращи субект, частици, маркиращи обект, частици, маркиращи допълнение, и частици, маркиращи наречие, а крайните флексии биват категоризирани в свързващи флексии и завършващи флексии. Анализираните частици и окончания са разделени според спецификите на корейския език, свързани със заместване, изпускане и добавяне.
При анализиране на грешките на обучаемите процентът на грешки на частиците е най-висок. Сред грешките при тяхната употреба процентът на грешки на частиците за наречие е най-висок, следван от номинативния процент грешки на частиците. Грешките при маркиращите наречия частици бяха високи за всички частици. Наречните частици имат процент на грешки при добавяне от 16,8%, докато субектът, обектът и частиците на допълнението нямат грешки при добавяне. Следващият най-висок процент грешки, който се открои, е за крайната флексия. Процентът на грешки при свързващи окончания се оказа по-висок от процента на грешки при обикновени окончания. Моделите на грешки /ᅩ/ и /ᅥ/, /ᅩ/ и /ᅳ/, /ᅩ/ и /ᅮ/, /ᅢ/ и /ᅦ/, /ᅬ/ и /ᅫ/, /ᅬ/ и /ᅱ/ са произведени поради липса на разбиране на гласната фонема. Финалите на съгласна /ᄂ/ и /ᄋ/, /ᄃ/ и /ᄄ/, /ᄌ/ и /ᄎ/ от своя страна са модели на грешка, произведена поради липса на разбиране на фонемата на съгласна.
Литература (библиография)
Corder, S. P. (2011), Jungganeoneowa oryu punseok (Error Analysis and Interlanguage), Sin, Seungyong, Kim, Jimin & Lee, Sunyeong omgim. Seoul: Toseochulpan Pagijeong.
Hong, Eunjin (2004), Yeongeogwon hakseupjaui eohwi oryu punseokkwa kyoyuk pangan. in Ijungeoneohak, 25, pp. 331–358.
Kim, Eunhye (2019), Mogugeoe ttareun KFL chogeup hakseupja hangugeo sseugi oryu pigyo yeongu. in Inmunsahoe 21, 10(1), pp. 217–228.
Kim, Sewon (2020), Pulgariain hangugeo chogeup hakseupja sseugi oryu punseok yeongu. in Globalization in Korea, proceedings of the international conference on the Occasion of the 30th Anniversary of the Establishment of Diplomatic Relations between the Republic of Bulgaria and the Republic of Korea, “St. Kliment Ohridski” University Press, 2020, Sofia, pp. 202–215.
Kim, Sewon (2024), Pulgariain hakseupjaui sseugi oryu punseok. in Research and Prospects of Korean Studies in Eurasia, the 4th ERAKAM Korean Studies – International Conference, 2024, Erciyes University, Kayseri, Turkey, pp. 152–172.
Lee, Hyoyeong (2013), Oryu punseogeul tonghan junggugeo sseugi kyoyuk kaeseon pangan. – In: Junggugeoyeonguwon, 45, pp. 282–303.
Lee, Jeonghui (2003), Hangugeo hakseupjaui oryu yeongu. Seoul: Toseochulpan Pagijeong.
Lee, Wonkyeong (2012), Oegugeoroseoui togireo hakseubeseoui yeoneoneungnyeok – oryu punseokkwa sseugineungnyeok hyangsangeul wihan kyosuan. in Oegugeoroseoui togireo, 31, pp. 135–158.
Seo, Subaek (2014), Oegugin yuhaksaengui hangugeo sseugi oryu punseok – hakpu jaehak yuhaksaeng paegiljang jangmuneul taesangeuro. – In: Urimalgeul, 62, pp. 127–157.
Seok, Juyeon & An, Kyeonghwa (2003), Hangugeo hakseupja pyohyeon oryu punseogui myeot kaji munje – jongui, hwagin, kisureul jungsimeuro. in Hangugeo kyoyuk, 14(3), pp. 189–215.
