Обрати в класическите теории на масовата комуникация. Чувствителност към пропагандата

Абстракт

Развитата през ХХ в. в САЩ наука за масовата комуникация е представяна в университетските програми като линеен прогрес към все по-точно и обективно знание, а редица теоретични и исторически обрати са поставени в скоби. Настоящата статия се фокусира върху смяната на парадигми, като подчертава, че става дума не просто за еволюция на научни теории, а за пренареждания на властови констелации, обществени знания и политически интереси. Статията запълва празнина в българската литература по медийни изследвания, представяйки по-нови автори, които ревизират историята на науката за масовата комуникация, но и критикуват господстващата парадигма за „ограничените ефекти“ на медийното въздействие и съществуващите „комуникационни модели“. Взаимодействието между научните обрати и обществените йерархии е разгледано чрез промените в значимостта на понятието за „пропаганда“ във времето. Изследванията на масовата комуникация започват именно с пропагандата, но в средата на ХХ в. тя изчезва от полезрението на учените, за да бъде преоткрита днес в нов обществен контекст. Тези промени не са случайни.