ИЗКУСТВО, ТВОРЕНИЕ, ДОГМАТ В ПРАВОСЛАВНАТА ХРИСТИЯНСКА ТРАДИЦИЯ

Абстракт

Още от най-ранни времена в християнската Църква могат да се открият различни възгледи за изкуството – музикално и изобразително. Традицията, от своя страна, пречиства и отсява уникалното взаимоотношение между богословието на творението и изкуството като негово изражение. За разлика от някои скептични гласове в ранната Църква, Кападокийските отци приемат изкуството, стига то да не се използва за светски цели. По-късни автори като св. Йоан Дамаскин и св. Теодор Студит развиват христологичното измерение на християнското изкуство, като определят връзката между богословието на творението и Христологията в неговите рамки. В проповедите на патриарх Фотий се открива изискан и естетизиран подход към тази тема, а в епиграмата на Константин Родий се долавя стремеж към апофатическо осмисляне на християнската икона. Така християнското изкуство – особено изобразителното – придобива ясно догматичен характер, основан върху специфичното взаимоотношение между Христологията и богословието на творението.