За наименованията kiptî / قبطی / - çingene / چینكانه / - цигани в Османската империя и Р. Турция

Резюме

Темата за живота, бита и историята на циганите, колкото и да е трудоемка, поради липсата на автентичен изворов материал и ползването на косвени данни, е будила и продължава да буди изследователски интерес. Проблематиката, с която се занимава настоящото изследване, е слабо осветена от изследвачите на циганския етнос както у нас, така и в чужбина, а като привърженик на направлението Исторически позитивизъм смятам, че проучването на миналото на речения етнос трябва да включва и произхода на името, с което пътува във времето и пространството. Поради това задачите на изследването са да проучи произхода, значението, начина на употреба и формиране на названията „Къпти“ и „Чингене“, с които във вековете е именуван и регистриран циганският етнос в османската администрация, и поради каква причина в съвременния турски е предпочетено наименованието Çingene / چینكانه /, а е изоставено Kıptî / قبطی / - Цигани.

Библиография:

Ерсин, Я. 2023. Социално-демографска структура на Караферските Копти в Османската империя. В: Международно списание за икономика, политика, хуманитарни и социални науки, 6 (2), 2023.

Иванова, С. 2012. Щрих от историята на ромите в българските земи в началото на XVI в. В: Население, бр. 3-4. София: БАН, с. 23–52

Марушиакова, Е. Попов В. 2012. Цигани в Източна Европа. Курс лекции. София: Парадигма.

Мелиа, Ж. 1929. Мустафа-Кемалъ или Нова Турция. Превод: Ал. Папанчевъ. София: Печатница „Ел. Петковъ“, 1929.

Мирчева, К 2003. Циганите в българската словестност през XIX век. В: Балканските идентичности в българската култура. Съставител: Николай Аретов, т. 4, 159 – 182.

Фъркова, М. 2012. Ромите на Балканите по време на Османската империя. В: Население, бр. 3-4. София: БАН, 72 – 90.

Цюрхер, Е. 2010. Младотурското наследство и изграждането на нацията. От Османската империя до Турция на Ататюрк. Лондон: I.B.Tauris & Co Ltd, с. 232.

Kamil, M.1986. Coptic Egypet. Cairo, 1986.

Речници:

Добрев, И. 2009. Академичен Турско-български речник – 45 375 речникови единици. Под научната редакция на: проф. д-р Иван Добрев. София: РИВА, 2009.

Тилковъ, С. 1896. Малъкъ Турско-български рѣчникъ. Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самарджиевъ & С – ие, Солунъ и Прилѣпъ. Солунъ: Скоропечатница на С. Муартори С – ие, 1896.

Пешева, Е., А. Махдави, Х. Фиюзи, Р. Мерхаз 2009. Пресийско – български речник. Авторски колектив: Пешева, Е., А. Махдави, Х. Фиюзи, Р. Мерхаз. Под научната редакция на: Иво Панов. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Архив:

НБКМ – Ор. отдел, ф, 165 – А, сиг.: D – 522.

Интернет източници :

KIPTÎLER-TDVİslâmAnsiklopedisi:https://islamansiklopedisi. /https://islamansiklopedisi.org.tr (19.09.2024)