Невроразвитийна педагогика в предучилищното образование.Идентификация и подкрепа на деца със специални образователни потребности
DOI :
https://doi.org/10.60059/SPL.2024.2.3-18Ключови думи :
невроразвитийна педагогика, предучилищна възраст, специални образователни потребности, ранна интервенция, приобщаващо образованиеАбстракт
В контекста на нарастващата честота на невроразвитийни нарушения в ранна детска възраст оптимизирането на подходите за ранна идентификация и интервенция при деца със специални образователни потребности (СОП) в България е от критично значение. Настоящото изследване има за цел да систематизира теоретичните рамки на невроразвитийната педагогика и да анализира емпирични данни относно нейното приложение в системата на приобщаващото предучилищно образование. Изследването се основава на ретроспективен анализ на количествени и качествени данни от дейността на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (РЦППО) – София-град, за периода 2023–2025 г. Анализирана е структурата на регистрираните случаи на деца със СОП по групи затруднения, приложените терапевтични и педагогически интервенции и е направена оценка на динамиката в развитието на децата.
Литература (библиография)
Al-Azawei, A., Serenelli, F. & Lundqvist, K. (2016). Universal design for learning (UDL): A content analysis of peer-reviewed journal papers from 2012 to 2015. Journal of the Scholarship of Teaching and Learning, 16 (3), 39–56.
American Psychiatric Association. (2022). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (5th ed., text rev.; DSM-5-TR). https://doi.org/10.1176/appi.books.9780890425787
Balkanska, N., Trosheva-Asenova, A. & Georgieva-Durvenicharska, G. (2023). Strategii, podhodi, metodi, formi za rabota v detskata gradina i uchilishcheto pri detsa i uchyenitsi sus sluhovi narusheniya. Priobshchavashto obrazovanie, 202–217. [Балканска, Н., Трошева-Асенова, А. & Георгиева-Дървеничарска, Г. (2023). Стратегии, подходи, методи, форми за работа в детската градина и училището при деца и ученици със слухови нарушения. Приобщаващо образование, 202–217.] Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski“.
Bhat, A. N. (2021). Motor impairment increases in children with autism spectrum disorder as a function of social communication, cognitive and functional impairment, repetitive behavior severity, and comorbid diagnoses: A SPARK study report. Autism Research, 14 (1), 202–219. https://doi.org/10.1002/aur.2453
Damyanov, K. (2024). International classification of functioning, disability, and health for children and youth (ICF-CY) as a framework for early intervention planning in inclusive education. Open Journal of Social Sciences, 12, 85–98. https://doi.org/10.4236/jss.2024.1211006
Damyanov, K. (2025). The ethics of difference and the philosophical foundations of inclusive education. Philosophical Alternatives, 34 (3), 7–31. https://doi.org/10.58945/MPNW4294
Dunst, C. J., Trivette, C. M. & Hamby, D. W. (2008). Research synthesis and meta-analysis of studies of family-centered practices. Winterberry Press.
Howard-Jones, P. A. (2014). Neuroscience and education: Myths and messages. Nature Reviews Neuroscience, 15, 817–824. https://doi.org/10.1038/nrn3817
Hyman, S. L., Levy, S. E. & Myers, S. M. (2020). Identification, evaluation, and management of children with autism spectrum disorder. Pediatrics, 145 (1), e20193447. https://doi.org/10.1542/peds.2019-3447
Muhammad, A. (2013). Brain plasticity in the developing brain. Progress in Brain Research. https://doi.org/10.1016/B978-0-444-63327-9.00005-9
Noble, K. G., Houston, S. M., Brito, N. H., Bartsch, H., Kan, E., Kuperman, J. M., … Sowell, E. R. (2015). Family income, parental education and brain structure in children and adolescents. Nature Neuroscience, 18, 773–778. https://doi.org/10.1038/nn.3983
Rosanne, M. V. S., Fukkink, R. G. & Fekkes, M. (2025). The impact of process quality in early childhood education and care on socio-emotional development: A meta-analysis of longitudinal studies. International Journal of Environmental Research and Public Health, 22 (5), 775.
Sharma, U., Loreman, T. & Forlin, C. (2012). Measuring teacher efficacy to implement inclusive practices. Journal of Research in Special Educational Needs, 12 (1), 12–21. https://doi.org/10.1111/j.1471-3802.2011.01200.x
Shonkoff, J. P. & Phillips, D. A. (Eds.). (2000). From neurons to neighborhoods: The science of early childhood development. National Academy Press.
Tsvetkova-Arsova, M. (2023). Spetsifika i osobenosti v uchebniya protses pri detsa i uchyenitsi s mnozhestvo uvrezhdaniya. Spetsialna pedagogika, 202–211. [Цветкова-Арсова, М. (2023). Специфика и особености в учебния процес при деца и ученици с множество увреждания. Специална педагогика, 202–211.] Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski“.
Zamfirov, M. (2019). Informatsionni i komunikatsionni tekhnologii v obuchenieto i rabota v digitalna sreda za uchyenitsi sus spetsialni obrazovatelni potrebnosti. [Замфиров, М. (2019). Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда за ученици със специални образователни потребности.] Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski“.
Zeidan, J., Fombonne, E., Scorah, J., Ibrahim, A., Durkin, M. S., Saxena, S., Yusuf, A., Shih, A. & Elsabbagh, M. (2022). Global prevalence of autism: A systematic review update. Autism Research, 15 (5), 778–790. https://doi.org/10.1002/aur.2696
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2026 Калоян Дамянов
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
