Психологичните аспекти при супервизията на специалисти, работещи с хора с увреждания

Резюме

Настоящата статия има за цел да изведе психологични характеристики, които са значими в процеса на супервизия на специалисти, консултиращи хора с увреждания. Теоретичното проучване включва две направления – супервизията като метод за подкрепа на специалистите и психологичните аспекти при работата с хора с увреждания. За задачите на изследването е използван концептуален контент-анализ върху 30 доклада от трима супервизори в отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги“ към Дирекция „Социално подпомагане“ в областите Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали и Хасково в периода от 2019 – 2020 г. В супервизията участват 134 лица, от които 121 жени (90%) и 13 мъже (10%). В резултат на изследването се установи, че определени психологични аспекти в процеса на супервизията имат превес над методологичните.

Библиография:

Бояджиева, Н. (2004). Консултирането в подготовка за специалисти в социалната сфера. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Бояджиева, Н. (2005). Супервизия и консултиране в социалната сфера. Превантивна педагогика – теория и практика. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Бояджиева, Н. (2008). Супервизия и подготовка за консултиране в социалната работа. Българско списание по психология, 721 – 729.

Бояджиева, Н. (2014). Педагогика на свободното време. Академични полета на социалната педагогика. София: Св. Климент Охридски.

Будева, С., Спасова, В. (2008). Професионално „прегаряне“ и удовлетвореност от работата в системата на социални услуги за лица с ментални увреждания. Е-списание СОЦИАЛНА РАБОТА, бр.1, год. VI, 64 – 80.

Владински, Н., Върбанова, П. (2002). Супервизията – същност, форми и полета. ФИЦЕ бюлетин.

Здравкова, Б. (2011). Професионален профил на социалния работник в контекста на интеркултурната перспектива, Научни трудове на „Русенския университет“, том 50, Русе.

Илиева, Б. (2011). Ефективност на социално-педагогическата работа в отделите за закрила на детето. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Илиева, Б. (2012). Дейността на социалния работник в отделите за закрила на детето. Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Илиева, Б. (2016). Социалнопедагогическата работа по случай в отделите за закрила на детето. В. Търново: НВУ „В. Левски“.

Карагьозов, Ив. (2015). Профилът на работещите и приложението на супервизията в социалнопедагогическите услуги. Управление и образование, 4, 99–106.

Карагьозов, Ив. (2016а). Личността на специалиста, предлагащ супервизия, и сферата на професионалните му компетенции от гледна точка на работещите в социалните услуги. Интердисциплинарни логопедични практики, 124-129.

Карагьозов, Ив. (2016b). Кратък преглед на развитието и същността на процеса супервизия. Интердисциплинарни логопедични практики, 109–112.

Кузманова-Карталова, Р. (2013) Социалнопедагогическа работа с деца в риск. УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Мерджанова, Я., Господинов, Б. (2003). За професионалния профил на социалния работник. Стратегии на образованието и научната политика, кн.1, София.

Механджийска, Г. (2008). Супервизията в социалната работа. София: Изток-Запад, с. 360.

Нунев, С. (2002). Основи на социалната работа. Шумен: Антос.

Нунев, С. (1999). Супервизията при професионално-практическата подготовка на социалните педагози/социалните работници. Педагогика, 12, 44 – 53.

Нунев, С. (2014). Нагласи на социалните работници към провеждането на супервизия в социалните дейности. Русе: Русенски университет.

Петрова-Димитрова, Н. (2005). Супервизията и обучението на специалисти от помагащите професии. София.

Петрова, Н. (2011). Подготовка на социалните педагози – компетенции, стандарти, перспективи, Педагогика, кн.1, София.

Петрова, Н. (2014). Супервизия в социалната работа. София: Веда-Словена.

Сапунджиева, Кл. (2014). Социалнопедагогически проблеми в семейството. – В: Академични полета на социалната педагогика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Спасов, К. (2008). Социален мениджмънд. София: Изд. „Персонал консулт – Г. Попов“.

Станева, Я. (2022). Супервизията в социалнопедагогическата работа на специалисти с деца и ученици. Педагогика 94, 5.

Тодорова, Е. (1999). Реалната помощ. София: Албатрос.

Христова, Е. (2014). Професионален стрес: стресогенни фактори, актуални измерения и стратегии за справяне. Пловдив: Автореферат по дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор”.

Целова, А., Илиева, Б. (2023). Обучение по супервизия в подготовка на социални педагози в университетска среда – потребност и възможности. – В: Актуални политики и практики в образованието. ВТУ, Педагогически колеж – Плевен, 111-117.

Шулман, Л. (1994). Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи. София: Изд. „Фондация Невронауки и поведение“.

Danforth, S. (2001). A pragmatic evaluation of three models of disability in special education. Journal of Development and Physical Disabilities, 13 (4), 343–359.

Gable, S., & Haidt, J. (2005). What (and why) is positive psychology? Review of General Psychology, 9, 103–110.

Ingram, R. (2013). Emotions, social work practice and supervision: An uneasy alliance?. Journal of social work practice, 27(1), 5-19.

Kadushin, A. (1968). Games People Play in Supervision. Social WorkSupervision, Classic statements and clinical issues. Carlton Munson.

Luckasson, R., Coulter, D. L., Polloway, E. A., Reiss, S., Schalock, R. L., Snell, M. E. (1992). Mental retardation: Definition, classification, and systems of supports (9th ed.). Washington, DC: American Association on Mental Retardation.

Munro, E. R. (2011). Munro Review of Child Protection: A Child Centred System, Crown Copyright, Norwich.

Turner, R. J., & Noh, S. (1988). Physical disability and depression: A longitudinal analysis. Journal of health and social behavior, 23-37.

Wehmeyer, M. L. (2013) Beyond Pathology: Positive Psychology and Disability. – In: The Oxford handbook of positive psychology and disability (pp. 3–6). Oxford University Press.