За един ритуал преди и след сто години

функции на гергьовденската обредност във всекидневния живот на българите от с. Чушмелий в Украйна

Authors

  • Галин Георгиев Българска акдемия на науките

Keywords:

Гергьовден, етнокултурна идентичност, език, традиция, българи в Украйна

Abstract

Целите на настоящия текст са свързани с изясняване ролята на един календарен обред (и изобщо на ритуалите) не само за поддържането на стародавни традиции в локалните български общости в Украйна, но преди всичко като фактор за развоя и ситуирането на тези групи в условията на динамичните социално-икономически и историко-културни промени в началото на ХХІ век. Особено значение имат функциите на съхранените български обреди в контекста на сложната социална и културна ситуация след разпадането на СССР и обособяването на самостоятелните държави Украйна и Молдова. Различните празнично-обредни форми могат да се разглеждат като част от общностните стратегии на малките етнически групи за оцеляване и запазване на тяхната етнокултурна идентичност.

 

Author Biography

  • Галин Георгиев, Българска акдемия на науките

    Галин Георгиев, н.с. I ст., д-р Етнографски институт с музей Секция Научна информация и документация

References

АЕИМ, № 675-ІІІ. (2007). Обичаи и обреди от жизнения и клендарния цикъл. Песенен фолклор. Поминъци. Житейски истории от с. Чушмелий (дн. Криничное), Болградски район (Зап. Г. Георгиев). Архив на Етнографския институт с музей – БАН.

АЕИМ, № 690-ІІІ. (2008). Обичаи и обреди от жизнения и клендарния цикъл. Песенен фолклор. Поминъци. Житейски истории от с. Чушмелий (дн. Криничное), Болградски район (Зап. Г. Георгиев). Архив на Етнографския институт с музей – БАН.

Асман, Я. (1997). Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високо развити култури.

Бернштейн, С. Б., и Бунина, И. К. (1949). Предварительный отчет о диалектологической экспедиции в болгарские села Молдавской ССР и Измаильской области УССР. В: Ученые записки института славяноведения АН СССР (Т. 1).

Бернштейн, С. Б., и Чешко, Е. В. (1958). Атлас болгарских говоров СССР.

Бонева, Т. (1999). Традиции и иновации в културата на две български села в Украйна. В: Украiна i Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби, 207-221.

Бонева, Т. (2000). Етничната култура на локалната общност. В: Изследвания в чест на чл. кор. проф. Страшимир Димитров. Studia Balkanica, 23 (Т. 2), 761-783.

Бонева, Т. (2003). Миналото в локалната общност. В: Фолклорът и корените на съвременната култура. Годишни четения по хуманитаристика.

Бонева, Т. (2004). Социализмът и модернизацията отразени в житейските разкази. Българска етнология, (4).

Василева, М. (1993). Традиционни календарни и семейни обичаи в Карнобатско. В: История и култура на Карнобатския край (Т. 3), 163-234.

Георгиев, Г. (2008). Песенната традиция като форма на културна памет и идентичност. По материали от българската общност в Украйна. В: Културне паралеле. Свакодневна култура у постсоциjалистическом периоду, 205-221.

Георгиев, Г. (2008а). Една сватба от с. Хасан-Батър в Украйна. Общностни образи на паметта и идентитета във всекидневния живот на българите от Бесарабия днес. Българска етнология, (4).

Георгиева, Ив. (2002). Българите в Крим. В: Болгаро-украйнские связи на рубеже тысячилетия. Материалы международной научно-практической конференции.

Георгиева, Ив. (2003). Нестинарството в Крим. Българска етнология, (2-3), 9-30.

Горбань, I. (2004). Фольклор i фольклористика болгар в Украiнi.

Грек, Ив. (2008). Этнодемографические процессы среди болгар Молдовы и Украины в середине ХVІІІ-ХХ в. В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения (Т. 5), 102-116.

Державин, Н. (1914). Болгарские колонии в России (Таврическая, Херсонская и Бессарабская губернии). Материалы по славянской этнографии. В: СБНУ (Кн. 29).

Журавлев, В. К. (1955). Говор села Криничное (Чешма-Варуита). В: Статьи и материалы по болгарской диалектологии (Вып. 7).

Журавлев, В. К. (1958). Говор села Криничное (Чешма-Варуита) (продолжение). В: Статьи и материалы по болгарской диалектологии (Вып. 8), 64-86.

Захариева, Св. (1999). Традицията в съвременното модулно общество. Българско музикознание, (3).

Иванов, Й. (1917). Българите в Македония.

Интервю с Ганка Михайлова. (2006). Българска етнология, (2), 11-19.

Кацарова, Р. (1959). Полковник Георги Янков. По случай 100-годишнината от рождението. Българска музика, (10), 16-23.

Киссе, А. (2006). Възраждане на българите в Украйна.

Маркова, Л. (1966). Некоторые тенденции развития культуры и быта болгар Юго-западных районов СССР (к вопросу об устойчивости этнических традиций). В: Первый конгрес балканских исследовании. Сообщения советской делегации.

Маркова, Л. (1984). Болгары Советского Союза: тенденции этнического развития. Расы и народы. Ежегодник (Вып. 14).

Маркова, Л. (1995). Эволюция этнической традиции болгарского населения Молдовы и Украины. В: Страницы истории и этнографии болгар Молдовы и Украины, 72-84.

Миланов, Е. (2000). Регионални и етнокултурни български общности зад граница. В: Аспекти на етнокултурната ситуация. Осем години по-късно, 118-176.

Милетич, Л. (1902). Старото българско население в Североизточна България.

Минчева, Е. (2008). “Болгары-итостранци” (Наблюдения от експедиция Бесарабия` 2007). В: ХІІ конференция на българските етнографи. Враца, 5-6 октомври 2007. Стожери на народната традиция, 72-89.

Младенов, М. (1965). Названия и прозвища на групи българско население (образувани по техни говорни особености). Известия на Института за български език, (Кн. ХІІ), 199–222.

Николова, М. (1973). Обичаят “Петльовден”. ИНМВ, ІХ (ХХІV), 153-181.

Нягулов, Бл., и Миланов, Е. (1998). Българските общности зад граница. В: Общности и идентичности в България, 408-438.

Полевые исследования студентов РГГУ: этнология, фольклористика, лингвистика, религиоведение. (2007). (Вып. ІІ). РГГУ.

Попова, М. (2001). Райна Кацарова и нейният архивен фонд през погледа на специалиста. Българско музикознание, (4), 110-115.

Райчевски, Ст. (1991). Етнографските (регионалните) групи в Странджа. Българска етнография, (2), 34-40.

Ракшиева, Св. (2004). Етнографски групи и граници в Тракия. В: Тракиецът и неговият свят (Т. 2), 5-27.

Симеонова, Г. (1987). Групи българско население и етнографски групи. Българска етнография.

Симеонова, Г. (2000). Традиционните празници в състояние на промяна.

Симеонова, Г. (2008). Отношението на информатора към изследователя. Повод за размисъл в една бъдеща “Етнография на етнографа”. В: ХІІ конференция на българските етнографи. Враца, 5-6 октомври 2007, 9-22.

Стойков, Ст. (1979). “Рупските” особености в съртския говор. Известия на Института за български език, 701-712.

Тодорова, Д. (1989). Традиционни есенни и зимни празници и обичаи в Провадийския Сърт. ИНМВ, 25 (40), 126-134.

Тодорова, Д. (1990). Традиционни пролетни и летни празници и обичаи в Провадийския Сърт. ИНМВ, 26 (41), 208-221.

Толстой, Н. И. (1980). Из “граматики” славянских обрядов. Труды по знаковым системам, 15.

Толстой, Н. И. (1983). О предмете этнолингвистики и ее роли в изучении языка и этноса. В: Ареальные исследовния в языкознании и этнографии (язык и этнос), 181-190.

Толстой, Н. И. (1995). Язык и культура. В: Язык и народная культура. Очерки по славянской мифологии и этнолингвистике, 15-28.

Толстой, Н. И. (1995а). тнолингвистика в кругу гуманитарных дисциплин. В: Язык и народная культура. Очерки по славянской мифологии и этнолингвистике, 27-40.

Чешко, Е. В. (1950). Итоги работы по саставлению лингвистического Атласа болгарских говоров СССР. В: Ученые записки института славяноведения АН СССР (Т. 2).

Чохаджиева, Г. (2001). Обратната перспектива (Теоритични и емпирични аспекти на собствения опит при регионално теренно фолклористично проучване). Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, (25-26), 174-188.

Чохаджиева, Г. (2005). Моите кюстендилски баби (Теренната практика и саморефлексията на фолклориста). Известия на исторически музей Кюстендил, (16).

Чохаджиева, Г. (2008). Случки и прозрения. Три примера от собствения теренен опит. Примери към саморефлексията на изследователя. В: ХІІ конференция на българските етнографи. Враца, 5-6 октомври 2007, 9-22.

Шабашов, А. (1999). Ойконимия болгарских населеных пунктов юга Украины (Одесская, Кировоградская, Николаевская области). В: Българска Бесарабия (Вып. 1).

Шабашов, А. (1999). Этнографические группы болгар Тарутинского района Одесской области. Записки исторического факультета (Вып. 9), 56-67.

Шабашова, Ю. (1994). Етнографiчне районування болгар Одещини та iх етнiчнi особли-востi. В: Историчне краэзнавство Одещини. Збiрник матерiалiв (Вып. 5).

Braudel, F. (1986). L`identite de la France.

Köestlin, K. (1999). Vanishing Borders and the Rise of Culture(s). Ethnologia Europea, 29(2), 31-36.

Published

2012-12-31

Issue

Section

Фолклористика