Етични норми
ЕТИЧНИ НОРМИ:
Успешното протичане и приключване на процеса на публикуване зависи в най-голяма степен от коректните и етични отношения между участниците в него. Етичните правила на електронното списание „Визуални изкуства“ се основават на нормите на Комитета за публикационна етика COPE[1] и са съобразени с нормите на Етичния кодекс на академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“[2].
Етичните правила се отнасят до всички участници в издателския процес: редакционен екип, главен редактор, отговорни редактори, автори, рецензенти и гарантират високото качество и спазването на академичните стандарти на публикуваните текстове.
Авторските права върху статиите се запазват от авторите, но правата за първо публикуване се предоставят на списанието. Тъй като авторите запазват правата си за публикуване, те могат да качват статиите си в институционални уебсайтове, социални академични мрежи и др. като посочват списанието.
Задължения на редакционния екип:
Редакционният екип на списание „Визуални изкуства“ взима решения за публикуването или отхвърлянето на предоставените ръкописи. Решенията за публикуване или отхвърляне на текстове се основават на оценките на рецензентите; на съобразяването с издателската политика на списанието; на спазването на правните изисквания по отношение на авторското право и плагиатството; съответствието на принципите на академичния морал.
Отговорност на членовете е да осъществяват надзор и да споделят своята позиция за развитието на списанието с главния редактор и останалите членове на редакционния екип.
Членовете на редакционния екип са длъжни да не разкриват информация по отношение на предоставените ръкописи, като спазват условията на приетата процедура за рецензиране.
Членовете на редакционния екип не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и научни тези, съдържащи се в предоставените ръкописи, без изричното съгласие на авторите. Членовете на редакционния екип не трябва да участват в обсъждането на ръкописи, ако се намират в конфликт на интереси, произтичащи от конкурентност, сътрудничество и друг вид отношения с авторите или институциите, свързани с ръкописа.
Редакционният екип на списание „Визуални изкуства“ е длъжен да предприеме ответни мерки при възникнали оплаквания, претенции, несъгласия по отношение на предоставен ръкопис или публикация. Мерките включват свързване с авторите на ръкописа или публикуваната статия и отговор на съответното оплакване. При необходимост може да се осъществи консултиране с компетентни институции и изследователски екипи. Редакционната колегия взема отношение, като отхвърля или се съгласява с полученото оплакване, публикува бележка за корекция на съответния текст и други. Всеки установен акт на неетично поведение по отношение на публикационната дейност трябва да се разглежда с дължимото внимание и сериозност, дори и да бъде открит дълго време след излизането на публикацията.
Ръкописите, предоставени от авторите, трябва да се разглеждат от редакционния екип като поверителни документи и като документи със запазени авторски права.
Членовете на редакционния комитет имат право да публикуват като автори, както и да бъдат рецензенти, в тези случаи, когато главният редактор не ги включи в обсъждания по съдържанието, организацията и рецензирането на съответния брой на списанието. Главният редактор няма подобни права, като той е длъжен са осигури запазването на анонимността на автори и рецензенти.
Задължения на главния редактор:
Главният редактор отговаря за облика на списанието, неговото развитие, координацията между членовете на редколегията, авторите, рецензентите и външни лица. Той следи за съблюдаването на етичните правила и информира за тях всички засегнати лица. Главният редактор отговаря за това авторите, рецензентите и редакторите да бъдат информирани за своите отговорности. Контролирайки процеса по изготвянето на броя, той избягва ситуации на конфликт на интереси.
Главният редактор проверява дали предложеният материал съответства на профила на списанието и издателската политика. Следващата стъпка изисква да провери дали трудът не се среща в базите данни, като използва програма за проверка на оригиналността. При наличие на данни за плагиатство информира редакционния екип и отклонява предложената статия. При отсъствие на данни за съвпадение на текста на ръкописа с публикувани изследвания, главният редактор предоставя предложената статия за рецензиране на двама рецензенти, чиято компетентност е в тематиката на ръкописа, както и за редактиране. При отказ на някой от рецензентите насочва текста към друг подходящ рецензент. Рецензирането се извършва в условията на двойно анонимно рецензиране. След получаването на рецензиите, отразени в рецензенските карти, главният редактор предприема действия по статията в съответствие с препоръките на рецензентите. При необходимост статията подлежи на втори кръг на рецензиране. При необходимост от усъвършенстване на статията информира автора за насоките и препоръките в рецензиите. При приемане на статията насочва ръкописа към стилова редакция и корекция. Подобреният текст се проверява от главния редактор за изпълнение на необходимите промени и след приемането се насочва към стилова редакция и корекция.
Главният редактор отговаря за процеса на рецензиране и приемане/отхвърляне на ръкописите, за съдържанието и техническото оформлението на всеки брой, както и за разпространението му. Той се задължава да запазва поверителността на постъпилите ръкописи и рецензии, като не ги коментира пред трети лица и спазва законите за авторското право.
Главният редактор има право да публикува в списанието единствено в рубриките без научно рецензиране. Той не може да бъде рецензент на научни статии.
Задължения на авторите:
Авторите носят пряка отговорност за достоверността на научните си публикации и трябва да спазват указаните правила за цитиране.
Ръкописите трябва да представляват оригинални авторски произведения. Авторите свидетелстват за оригиналността на своя труд с декларация за авторство. Използването на чужди трудове или части от тях, без точно и коректно цитиране на източника е недопустимо. Плагиатството във всичките му форми се оценява като неприемливо и неетично.
Изходните данни, стоящи в основата на публикациите, трябва да са изложени коректно. Авторите могат да бъдат помолени да предоставят на редакцията първични данни, свързани със статията. Те трябва да имат готовност да гарантират достъпа до тези данни на други учени и изследователи след публикуване на статията при условията на спазване на авторските права и собственост върху първичната информация. Статиите трябва да съдържат достатъчно детайли и бележки за използвана литература, даващи възможност за коментар и репликиране на труда. Неетично и неприемливо е в статиите да се излагат и поддържат твърдения, които не почиват на научни аргументи и доказателства.
Недопустимо е предоставянето на един и същи ръкопис едновременно в две или повече издания. В случай на повторно публикуване на един и същи текст в друго издание е необходимо съгласието на автора и на издателя, публикувал текста за първи път.
Етично и коректно е авторите да изразяват признателност към всички чужди източници на данни, използвани в изследването, както и да посочват публикации от други автори, които са имали съществено влияние върху тяхната изследователска работа. Информация, добита по частен път (разговори, кореспонденции и др.), е коректно да се използва след изричното съгласие на източника.
Авторите са задължени да участват в процеса на анонимното рецензиране и да отговарят своевременно на запитвания от страна на редакторите във връзка с първичните данни, разяснения по текста или авторски права. Авторите трябва да коригират и отново да изпратят своя ръкопис след съобразяване с дадените коментари и препоръки. В случай, че автор установи значителни грешки или неточности в предоставения ръкопис, негово задължение е незабавно да уведоми редакторите и да си сътрудничи с тях, за да бъдат направени необходимите корекции. Ако подобни грешки се установят от трети страни, задължение на авторите е да оттеглят ръкописа или да извършат необходимите поправки, като уверят редакционната колегия в коректността на текста.
Задължения на рецензентите:
Рецензирането на статиите помага на редакционния екип на списание „Визуални изкуства“ при вземането на решения за тяхното публикуване, както и на авторите за усъвършенстване на техните ръкописи. В този смисъл рецензирането е съществен компонент на научната комуникация и гарантира научния характер на публикуваните текстове.
Всеки ръкопис се предава на двама рецензенти, чиято изследователска дейност е най-близо до темата на ръкописа. Такива могат да се изберат от членовете на редакционната колегия само в случай, че те не са въвлечени в организацията на съответния брой на списанието. Те получават анонимно копие на ръкописа, който оценяват по критериите в рецензентската карта. В случаи, когато едната рецензия предлага приемане на статията, а другата – отхвърляне, се посочва рецензент – арбитър, чието становище е окончателно.
Всеки избран рецензент, който не се чувства достатъчно квалифициран, за да прецени научната стойност на предоставения му ръкопис, или не е в състояние да се справи навреме с възложената рецензия, е длъжен своевременно да информира редакционната колегия и да се откаже от рецензирането. Рецензентите трябва да се откажат от оценяване на ръкописи при условие, че са в конфликт на интереси, произтичащ от конкурентност, сътрудничество и други отношения с всеки от авторите или институциите, свързани с ръкописа.
Рецензиите трябва да съдържат аргументирани и обективни оценки на ръкописите. Изводите е необходимо да се формулират ясно и с конкретика и аргументи, които да помогнат да авторите да подобрят текстовете си. Проявите на субективно отношение към съдържанието на текста и лична критика към авторите са недопустими. От рецензентите се очаква да установят дали авторите коректно се позовават на използваните източници. Те са длъжни да уведомят редакционния екип за всеки случай на пропуснато цитиране, както и за подобие или припокриване на ръкописа с други известни на тях публикации.
Ръкописите, получени за рецензиране, трябва да се разглеждат като поверителни документи и като документи с авторски права. Рецензентите не трябва да използват за целите на собствената си изследователска работа непубликувани материали и научни тези, съдържащи се в предоставените им ръкописи. Те са длъжни да пазят конфиденциалност по отношение на поверителна информация или идеи, придобити в процеса на рецензиране, и да не ги използват за лични цели. Това се отнася и в случай на отхвърляне на покана за рецензиране.
[1] https://publicationethics.org/
[2] https://astro.phys.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2020/11/Etichen-kodeks-SU.pdf
