За използването на популярни иконографски типове на божества в римската скулптура от България

Резюме

В настоящата статия ще бъде обърнато внимание на копирането на известни иконографски типове на божества на вотивни релефи от римската епоха, намерени в България. Дискутираните релефи споделят една обща характеристика и това е съчетаването на иконографската схема на една представена в движение, динамична, ловуваща Диана със статични иконографски типове на другите божества като Аполони Дионис. При друг споменат релеф са изобразени няколко божества – Силван в спокойна поза, ловуваща Диана и танцуващи Три нимфи. Това са иконографски типовете, които са включени в стандартния репертоар на скулпторите и в същото време са най-широко разпознавани в провинциалното общество на Римска Тракия. В този смисъл и с масовата им и повсеместна употреба може да се постави въпрос, дали те са станали един вид “шаблони“? „Шаблони“, които се ползват винаги, когато е нужно, в различни комбинации, като не се търси непременно обща композиция или отношение между изображенията. А по-скоро акцентът е върху религиозната връзка в култовете на божествата и върху разпознаваемостта на образите, основни за култовото действие, при което се използват тези релефи.

Библиография:

Александров, Георги. Паметници от култа на Дионис в Монтана. Археология, 1990, 1, с. 31-37.

Вълчев, Иван. Извънградските светилища в римската провинция Тракия (I-IV в). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2015.

Гочева, Златозара. Култът на Силван в провинция Долна Мизия. Археология 1993, 2, с. 13-22.

Дечев, Димитър. Култът на Артемида в областта на Средна Струма. – Известия на Археологическия институт, 1955, 19. (= Сборник Гаврил Кацаров. Статии посветени по случай седемдесетгодишнината му, 4 октомври 1874 - 4 октомври 1944), с. 94-110.

Карадимитрова, Красимира. Паметници на култа на трите нимфи от Националния археологически музей. Годишник на Националния археологически музей, 1992, 8, с. 189 – 195.

Кацаров, Гаврил. Антични паметници из България. Известия на Българския археологически институт, 1926-1927, 4, с. 81-121.

Ковачева, Теодора. Избрани скулптурни паметници от Регионалния исторически музей – Плевен. Каталог. Без място на издаване, 2014.

Ковачева, Теодора. Необнародвани паметници на Диана. Археология, 1987, 4, с. 55-60.

Колева, Марина. Римска идеална скулптура от България. София: Институт за изследване на изкуствата, 2017.

Огненова-Маринова, Люба. Скулптурата от светилището на Диана и Аполон. В: Велков, В. (ред.) Монтана I. София: Издателство на Българската академия на науките, 1987, 1, с. 37-54.

Стоянов, Тотко. Култът към Артемида в Тракия VI в. пр. н. е. – IV в. от н. е. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор". София, СУ „Св. Кл. Охридски, 1986.

Bieber, Margarete. Ancient Copies. Contributions to the History of Greek and Roman Art. New York: New York University Press, 1977.

Birk, Stine. Carving sarcophagi: Roman sculptural workshops and their organization. – In: Kristensen, T., Poulsen, B. (eds.) Ateliers and Artisans in Roman Art and Archaeology. (=Journal of Roman Archaeology, Supplementary Series Number 92). Portsmouth, Rhode Island, 2012, 13-38.

Gasparri, Carlo. Dionysos. Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC), 1986, III, p. 413-514.

Kahil, Lilly. Artemis. Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC), 1984, II, p. 618-753.

Koleva, Marina. Greek Myths, Roman Art and the Thracians. In: Ancient Thrace: Myth and Reality. 13th International Congress of Thracology. Sofia (in print).

Moltesen, Mette. Catalogue. Imperial Rome II. Statues. Ny Carlsberg Glyptotek. Copenhagen: Ny Carlsberg Glyptotek, 2002.

Ridgway, Brunilde. Forth-Century Styles in Greek Sculpture. Madison: University of Wisconsin Press, 1997.

Ridgway, Brunilde. Hellenistic Sculpture I. The Styles of ca. 331-200 B.C. Madison: University of Wisconsin Press, 1990.

Simon, Erika. Diana. Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC), 1984, II, S. p. 792-849.