Педагогически технологии при овладяване на календарно-темпорална лексика в обучението на студенти по български жестов език

Резюме

Статията е посветена на експериментално изследване, насочено към идентифициране на особеностите при овладяване на календарно-темпорална лексика от чуващи студенти чрез прилагане на конкретна педагогическа технология в обучението по български жестов език (БГЖЕ) като втори език (Е2). В изследването участват 180 чуващи студенти (всички от женски пол), които изучават основите на БГЖЕ като втора знакова система. Възрастовият диапазон варира в рамките на 18 и 32 години. В зависимост от прилаганата педагогическа технология, участниците са обособени в две групи: контролна (КГ) и експериментална (ЕГ). Съдържанието на апробирания обучителен инструмент представлява симбиоза между представяне на двигателно-пространствени структури, репрезентация на познание и графично кодиране, предлагащо надеждна информация за знаковите единици, които имат подчертано абстрактен характер. Диагностичната проверка на уменията за използване на календарно-темпорална лексика е извършена чрез поставяне на езикова задача, включваща изпълнение на жестове, изразяващи темпорални значения, които са условно разпределени в 8 категории по семантичен признак. При анализа на резултатите бяха идентифицирани статистически значими разлики в жестовата продукция на студентите от КГ и ЕГ в 6 семантични категории (<0.01, <0.05). В 3 от тях получените данни са индикатор за високо ниво на значимост (<0.001). Резултатите ясно демонстрират позитивния ефект от приложената педагогическа технология при представянето на жестовете, обозначаващи календарно-времеви концепции.

Библиография:

Ангелова, П. (2018) Втори език за деца, Рийдър за учителя. Изд. „Елиас Канети“, Р.

Балканска, Н. (2009). Кохлеарната имплантация в детска възраст – приложение, рехабилитация, обучение. С.

Балканска, Н., Лозанова, Сл., Дионисиева, К. (2020). Методическо ръководство за обучение по български жестов език в предучилищна и начална училищна възраст. МОН, С.

Джангозова, Сп., Мошева, М., Стайков, Л. (2006). Български жестомимичен речник. ИК Кураж – Тишина, С.

Замфиров, М. (2016). Особености на невербалната комуникация при ученици със слухови нарушения в условията на интегрирана учебна среда. VI Есенен научно-образователен форум Модернизация на образованието 11-12 ноември. 

Лозанова, Сл. (2018). Българският жестов език като предмет на лингвосемиотично изследване – методология и изводи. Научни и практически аспекти на приобщаващото образование: материали от Юбилейна научна конференция с международно участие, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 260-269.

Лозанова, Сл. (2002). Предпоставки за развитие на билингвизма като метод за обучение на деца с увреден слух. Специална педагогика, УИ, София.

Попзлатева, Ц. (2017). Въведение към речник на българския жестов език. В: Речник на българския жестов език, МОН, С.

Попзлатева, Ц. (2020). Невропсихологични детерминанти на вербалната комуникация с устен и жестов език. Образование и изкуства: Традиции и перспективи, Сборник доклади от Научно-практическа конференция, посветена на 80-годипнината от рождението на проф.д-р Георги Бижков, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 469-478.

Съева, Св., Стоянова, И. (2020). Педагогическо ръководство за подготовка на преводачи по български жестов език. МОН, С.

Тишева, Й. и колектив (2017). Теоретично описание на граматиката на българския жестов език. МОН, С.

Трошева-Асенова, А. К. (2008). Закономерности в овладяването на жестовия език от децата с увреден слух. Специална педагогика, 13(1), 46-55.

Трошева-Асенова, А. (2013). Жестова комуникация и кохлеарна имплантация. Годишник на Шуменския Университет, том XVII D, УИ "Епископ Константин Преславски", 38-43.

Цветкова-Арсова, М. (2015). Педагогика на деца и ученици с множество увреждания. ИК „Феномен“, С.

Цветкова-Арсова, М., Борисова, Д., Парапанов, Св. (2020). Методическо ръководство за обучение на сляпо-глухи по български жестов език и алтернативни средства за комуникация. МОН, С.

Baus, C., Carreira, M. & Emmorey, K. (2013). When does iconicity in sign language matter? Language and Cognitive Processes, 28(3), 261-271.

Bochner, J. N., Samar, V. J., Hauser, P. C., Garrison, W. M., Searls, J. M. & Sandrs, C. M. (2016). Validity of the American Sign Language discrimination test, Language testing, 33(4), 473-495.

Brentari, D., Copolla, M., Mazzoni, L. & Goldin-Meadow, L. (2012). When does a system become phonological? Handshape production in gesturers, signers, and homesigners, Natural Language and Linguistic Theory, 30(1), 1-31.

Channon, R. (2002). Signs are single segments, Phonological representations and temporal sequencing in ASL and other signed languages, Sign Language and Linguistics, 5, 99-102.

Emmorey, K., Borinstein, H., Thompson, R. & Golan, T. (2008). Bimodal bilingualism, Bilingualism: Language and Cognition, 11(1), 43-61.

Fenlon, J., Denmark, T., Campbell, R. & Woll, B. (2007). Seeng sentence boundaries, Sign Language and Linguistics, 10, 177-200.

Ortega, G. & Morgan, G. (2010). Comparing child and adult development of a visual phonological system, Language, Interaction, & Acquisition, 1(1), 67-81.

Ortega, G. & Morgan, G. (2015). Input processing at first exposure to a sign language, Second Language Research, 1-21.

Quinto-Pozos, D. (2008). Teaching American Sign Language to hearing adult learners, Annual Review of Applied Linguistics, 31, 137-158.

Rosen, R. (2004). Beginning L2 production errors in SL Lexical phonology, Sign Language and Linguistics, 7, 31-61.

Supalla, T., Hauser, P. C. & Bavelier, D. (2014). Reproducing American Sign Language sentences: Cognitive scafolfing in working memory, Frontiers in Psychology, 5, 1-16.

Thompson, R. L., Vinson, D. P. & Vigliocco, G. (2010). The link between form and meaning in BSL: Lexical processing effects in a phonological decision task, Journal of Experimental Psychology: Learning, Memory and Cognition, 36(4), 1017-1027.