Планиране на логопедичната терапия в условията на телепрактика
Ключови думи :
телепрактика, логопедична терапия, планиране, адаптиране, ограничения на дейносттаРезюме
Телепрактиката е предоставяне на интервенции (диагностика, терапия, консултиране и менторство) от разстояние, при което телекомуникационните средства поддържат връзката между логопеда, пациента, неговите близки и други специалисти. Преминаването от директна към дистанционна форма на логопедична работа изисква преформулиране на терапевтичните цели и адаптиране на задачите и средствата за постигането им така, че да се осигури максимална ефективност на терапията. Целта на настоящото изследване е да установи как се оценява влиянието на телепрактиката върху компонентите на терапевтичното планиране в случаите, когато интервенция и каква дистанционната работа е единствената възможна форма на логопедична е субективната оценка за предимствата и недостатъците ѝ от специалистите на базата на собствения им опит. Анкетирани са 23 логопеди, реализиращи се във всички сфери: образование, здравеопазване, социално подпомагане и изцяло с частна практика. Получените резултати могат да послужат за отправна точка при планирането на логопедични терапевтични стратегии в условията на телепрактика и осмисляне на основните им компоненти: времеви, технически и технологичен, съдържателен и методически.
Библиография:
Бояджиева-Делева, Е. (2020). Логопедична терапия в условията на извънредно положение: предимства и недостатъци на телепрактиката. Knowledge International Journal, vol. 40, No.4, 681-686, ISSN 2545-4439 (за печатно издание), ISSN 1857-923X (за електронно издание).
Горанова, Е. (2020). Телепрактиката и биофийдбек методът в помощ на лице, което заеква. Описание на случай, Специална педагогика и логопедия, том 1, ISSN 2683-1384, 91-104.
American Speech-Language-Hearing Association, ASHA. (2019). Telepractice: An Overview. Available from: https://www.asha.org/practice-portal/professional-issues/telepractice/#collapse_2.html.
Bachmeyer-Lee, M.H., Kirkwood, C.A., Sheehan, C.M., Gibson, A.L., Shuler, N.J., & Keane, J.A. (2020). Utilizing in-vivo feedback for caregivers training of pediatric feeding protocols. Journal of Applied Behavioral Analysis, DOI: 10.1002/jaba.693.
Curtiss, S., Pearson, J., Akamoglu, Y., Fisher, K.W., Snodgrass, M., Meyer, L., Meadan, H., & Halle, J. (2016). Bringing instructional strategies home: reaching families online. Teaching Exceptional Children, 48(3), 159-167. DOI: 10.1177/0040059915605816.
Freckmann, A., Hines, M., & Lincoln, M. (2017). Clinicians' perspectives of therapeutic alliance in face-to-face and telepractice speech-language pathology sessions. International Journal of Speech and Language Pathology, Jun; 19(3): 287-296. DOI: 10.1080/17549507.2017.1292547.
Grillo, E. (2017). Results of a survey offering clinical insights into speech-language pathology Telepractice methods. International Journal of Telerehabilitation, 9(2), 25-30. DOI: 10.5195/ijt.2017.6230.
Hall, N., Boisvert, M., & Steele, R. (2013). Telepractice in the assessment and treatment of individuals with aphasia: a systematic review. International Journal of Telerehabilitation, 5(1), 27-38. DOI: 10.5195/ijt.2013.6119.
Krikheli, L., Carey, L.B., McDonald, C.E., & Malik, N. (2017). Telehealth use in Speech-Language Pathology: An exploratory scoping review (prepared for Cabrini Health, Victoria). Melbourne: La Trobe University, Participatory Field Placement Report, pp. 1–52. Retrieved from http://hdl.handle.net/1959.9/563260.
Macoir, J., Sauvageau, V.M., Boissy, P., Tousignant, M., & Tousignant, M. (2017). In-home synchronous telespeech therapy to improve functional communication in chronic poststroke aphasia: Results from a quasi-experimental study. Telemedicine Journal and E-Health, 23, 630–639. Retrieved from https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28112589.
Overby, M. (2018). Stakeholders’ qualitative perspectives of effective telepractice pedagogy in speech-language pathology. International Journal of Language and Communication Disorders, January-February, 53(1), 101-112. DOI: 10.1111/1460-6984.12329.
Raatz, M., Ward, E., & Marshall, J. (2020). Telepractice for the delivery of pediatric feeding services: a survey of practice investigating clinician perceptions and current service models in Australia. Dysphagia, vol. 35, 378–388. DOI: 10.1007/s00455-019-10042-9.
Rangarathnam, B., McCullough, G., Pickett, H., Zraick, R.I., Tulunay-Ugur, O., & McCullough, K. (2015). Telepractice versus in-person delivery of voice therapy for primary muscle tension dysphonia. American Journal of Speech-Language Pathology, vol. 24, 386-399. DOI: 10.1044/2015_AJSLP-14-0017.
Snodgrass, M.R., Chung, M.Y., Biller, M.F., Appel, K.E., Meadan, H., & Halle, J.W. (2017). Telepractice in speech-language therapy: the use of online technologies for parent training and coaching. Communication Disorders Quarterly, 38(4), 242–254. DOI: 10.1177/1525740116680424.
Wales, D., Skinner, L., & Hayman, M. (2017). The efficacy of telehealth-delivered speech and language intervention for primary school-age children: A systematic review. International Journal of Telerehabilitation, 9(1), 55–70. DOI: 10.5195/ijt.2017.6219.
Weidner, K., & Lowman, J. (2020). Telepractice for adult speech-language pathology services: a systematic review. Perspectives of the ASHA Special 326 Interest Groups, Vol. 5, 326–338. DOI: 10.1044/2019_PERSP-19-00146.
