Специфика на артикулацията при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето
DOI :
https://doi.org/10.60059/SPL.2024.1.3-21Ключови думи :
вродени цепнатини на устните и/или небцето, краниофациални малформации, компенсаторни механизми, артикулацияАбстракт
Разбираемата артикулация е един от основните показатели за развитието на говора и езика. Тя е фактор за успешната междуличностна комуникация, социалното включване и доброто качество на живот, което в детска възраст е тясно свързано с развитието на уменията за учене и училищната успеваемост. Вродените цепнатини на устните и/или небцето (ВЦУН) са малформация, която се свързва със затруднения в говорното и понякога в езиковото развитие. Артикулацията е най-силно засегната, като в нея се отбелязват своеобразни грешки. Смята се, че те се дължат на компенсаторни механизми и маладаптивни двигателни модели на артикулаторите. Целта на изследването е да установи специфични ли са артикулационните грешки при деца с ВЦУН и имат ли връзка с компенсаторна артикулация. Извадката е от 30 лица с различна форма на малформацията на възраст между 3 и 16 години (средна – 9,8; стандартно откл. – 3,49), подложени на различна продължителност на логопедична терапия. За целите на изследването са използвани: Диагностичен тест за артикулация и фонология (ДАФ) (Boyadzhieva-Deleva, 2023), диагностичен протокол за анализ на артикулацията на група „Мрежа на доверените логопеди“ към Сдружение „Асоциация лицеви аномалии (АЛА)“ и батерия от неформални диагностични задачи за орален праксис и говорна перцепция. Получените резултати очертават профила на артикулационните нарушения при деца с краниофациални малформации. При над 50% от изследваните лица се установява, че грешките са неспецифични за ВЦУН (ротацизъм, ламбдацизъм, сигматизъм). Компенсаторни артикулаторни механизми се откриват едва при 36,7% от извадката. Най-често идентифицираният механизъм са компенсаторните движения на езика, целящи да намалят назалната емисия или вероятността за появата ѝ. В заключение се обобщават основните тенденции и грешки, които следва да се коригират за подобряване на общото звучене и нивото на разбираемост на говора при децата с ВЦУН.
Литература (библиография)
Anastasov, YU. (2006). Vrodeni litsevi anomalii. [Анастасов, Ю. (2006). Вродени лицеви аномалии.] Plovdiv: Polygraf Komres.
Boyadzhieva-Deleva, E. (2023). Diagnostichen test za articulatsiya i fonologiya (DAF). [Бояджиева-Делева, Е. (2023). Диагностичен тест за артикулация и фонология (ДАФ).] Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”. Free access at https://unipress.bg/%D0%B5-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/diagnostichen-test-za-artikulatsiya-i-fonologiya-daf.
Bressmann, T. & Sader, R. (2001). Speech rate in cleft lip and palate speakers with compensatory articulation. Clinical linguistics & phonetics, 15 (1–2), 129–132. https://doi.org/10.3109/02699200109167644.
Calzolari, E., Pierini, A., Astolfi, G., Bianchi, F., Neville, A. J. & Rivieri, F. (2007). Associated anomalies in multi-malformed infants with cleft lip and palate: An epidemiologic study of nearly 6 million births in 23 EUROCAT registries. American journal of medical genetics. Part A, 143A (6), 528–537. https://doi.org/10.1002/ajmg.a.31447.
CEN/TR 16824: 2015. National standardization document. Early care of infants born with cleft lip and/or palate. CEN/TR 16824: 2015. [Национален стандартизационен документ. Ранни грижи за бебета, родени с цепнатина на устната и/или небцето.] Association of patients with facial anomalies and their families ALA. Order 40064 /21.06.2016, ISC 11.020, retrieved form https://ala-bg.org/, on 7.8.2024.
Govathi, K. N. & Hari, P. (2017). A Study on Patterns of Compensatory Articulation Errors with Reference to Age of Surgery in Children with Repaired Cleft Lip and Palate. Global Journal of Otolaryngology, 7 (2): 555706. DOI: 10.19080/GJO.2017.07.555706.
Guerra, M. E., Franchi, V. M., Novaes, B. C., Favero, M. L. & Pirana, S. (2021). Cleft lip and palate: Relationship between phonological awareness and audiological characteristics in children. Journal of Cleft Lip Palate and Craniofacial Anomalies, 8 (103), doi 10.4103/jclpca.jclpca_45_20.
Henningsson, G., Kuehn, D. P., Sell, D., Sweeney, T., Trost-Cardamone, J. E., Whitehill, T. L. & Speech Parameters Group. (2008). Universal parameters for reporting speech outcomes in individuals with cleft palate. The Cleft palate-craniofacial journal: official publication of the American Cleft Palate-Craniofacial Association, 45 (1), 1–17. https://doi.org/10.1597/06-086.1.
Kati, F. (2018). Cleft lip and palate: review article. World Journal of Pharmaceutical and Medical Research, 4 (7), 155–163. retrieved from https://www.researchgate.net/publication/331304698_CLEFT_LIP_AND_PALATE_REVIEW_ARTICLE on 8.8.2024.
Kummer, A. W. (2011). Speech therapy for errors secondary to cleft palate and velopharyngeal dysfunction. Seminars in speech and language, 32 (2), 191–198. https://doi.org/10.1055/s-0031-1277721.
Mossey, P. A., Little, J., Munger, R. G., Dixon, M. J. & Shaw, W. C. (2009). Cleft lip and palate. Lancet (London, England), 374 (9703), 1773–1785. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(09)60695-4.
Nagarajan, R., Savitha, V. H. & Subramaniyan, B. (2009). Communication disorders in individuals with cleft lip and palate: An overview. Indian journal of plastic surgery: official publication of the Association of Plastic Surgeons of India, 42 Suppl(Suppl), S137–S143. https://doi.org/10.4103/0970-0358.57199
Nikhila, K. G. & Prasad, H. (2017). A Study on patterns of compensatory articulation errors with reference to age of surgery in children with repaired cleft lip and palate. Global Journal of Otolaryngology, 7 (2), 15–30. https://doi.org/10.19080/GJO.2017.07.555706
Obukhova, N. V. & Rogozhina, Yu. S. (2019). Etapy logopedicheskoy raboty s det'mi rannego vozrasta, imeyushchimi vrozhdennuyu rasshchelinu guby i neba. [Этапы логопедической работы с детьми раннего возраста, имеющими врожденную расщелину губы и неба]. Spetsial'noye obrazovaniye, 2, 128–145, doi 10.26170/sp19-02-11.
Pamplona, M. C., Ysunza, A., Chavelas, K., Ara´mburu, E. …& Morales, S. (2012). A Study of Strategies for Treating Compensatory Articulation in Patients with Cleft Palate. Journal of Maxillofacial and Oral Surgery, 11 (2): 144–151, DOI:10.1007/s12663-011-0314-x.
Prathanee, B., Pumnum, T. & Seepuaham, C. (2013). Types of articulation errors in individuals with cleft lip and palate. Journal of the Medical Association of Thailand, 96 Suppl 4, S81–S90. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24386746/.
Santoro, M., Mezzasalma, L., Coi, A. & Pierini, A. (2024). Orofacial Clefts and Maternal Risk Factors: A Population-Based Case-Control Study. Children (Basel, Switzerland), 11 (7), 819. https://doi.org/10.3390/children11070819.
Spasova, T. (2003). Standarti za dokumentatsiya na govornata patologiya pri vrodeni tsepnatini na ustnata i/ili nebtseto. [Спасова, Т. (2003). Стандарти за документация на говорната патология при вродени цепнатини на устната и/или небцето.] Sbornik materiali ot vtoriyakongres na NSLFB „Logopediya i foniatriya. Suvremenni tendentsii v razvitieto na logopedichnata i foniatrichnata teoriya i praktika“, Sofia: LTS Romel, 117–125, ISBN 954-91270-4-4.
Vasileva, M. V. (2014). Zavisimost na rechevite narusheniya pri detsa s vrodeni tsepnatini na nebtseto (VTSN) ot khirurgicheskata interventsiya i ot tezhestta na purvichnite anatomichni uvrezhdaniya. Avtoreferat na disertatsionen trud za prisuzhdane na obrazovatelna i nauchna stepen „Doktor“. [Василева, М. В. (2014). Зависимост на речевите нарушения при деца с вродени цепнатини на небцето (ВЦН) от хирургическата интервенция и от тежестта на първичните анатомични увреждания. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“.] Sofiyski universitet „Sv. Kliment Okhridski”, retrieved from https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/124414/935731/version/1/file/Avtoreferat.pdf on 8.8.2024.
Vikram, C. M., Tripathi, A., Kalita, S. & Prasanna, M. (2018) Estimation of Hypernasality Scores from Cleft Lip and Palate Speech. Interspeech 2–6 September, Hyderabad, India, 1701–1705, from https://www.researchgate.net/profile/Sishir-Kalita/publication/327389057_Estimation_of_Hypernasality_Scores_from_Cleft_Lip_and_Palate_Speech/links/5b989fc8299bf14ad4d0ab78/Estimation-of-Hypernasality-Scores-from-Cleft-Lip-and-Palate-Speech.pdf on 8.8.2024
Vyas, T., Gupta, P., Kumar, S., Gupta, R., Gupta, T. & Singh, H. P. (2020). Cleft of lip and palate: A review. Journal of family medicine and primary care, 9 (6), 2621–2625. https://doi.org/10.4103/jfmpc.jfmpc_472_20.
Yoshitomi, A., Baba, S., Tamada, I., Nakaya, M. & Itokawa, M. (2022). Relationship between cleft palate width and otitis media. Laryngoscope investigative otolaryngology, 7 (6), 2126–2132. https://doi.org/10.1002/lio2.933.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2025 Елена Бояджиева-Делева, Ивана Димитрова
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
