Информация за автори

Заинтересовани сте да направите Ваша публикация в това списание? Препоръчваме Ви да разгледате раздел За списанието относно Издателската политика и Изпращане на ръкописи. Авторите трябва да се регистрират преди да изпратят ръкописа си. 

Оформление на текстовете

Текстовият файл на ръкописа се подава във формати .doc или .rtf. Списанието използва стандартно оформление за всички статии, шрифт Lora 11, разредка 1,15. За улеснение на авторите сме подготвили файл шаблон (word template .dotx файл), в който са зададени използваните стилове Normal, Heading 1 и 2 (за заглавия на частите от текста), Quote (за блок цитат), Caption (за описание на илюстрации) и др. Шаблонът за оформяне на ръкописи може да бъде изтеглен тук.

Препоръчителният обем на статиите е между 3 000 и 10 000 думи, но при съгласуване с редакторите се приемат и по-дълги текстове. Текстове в обем над 36 000 знака се определят като студии.

Заедно с текста авторите предават кратко резюме в обем до 200 думи, ключови думи и кратка биографична справка. Резюмето, ключовите думи и биографичната справка се подават на български и на английски език и се попълват от авторите в съответните полета в платформата (след регистрация). Задължително е попълването на ORCID на автора и институционален имейл (ако авторът е афилииран с институция).

Статията трябва да е структурирана в раздели или подтеми. Всеки раздел трябва да е снабден със заглавие. Заглавията на частите от текста се оформят с удебелен (черен) шрифт (Heading 1 в styles на .dotx файла).

Употреба на курсив, удебелен шрифт и подчертаване

Курсив се употребява само при използване на чуждици в тялото на текста, за заглавия на книги в текста и в библиографията, както и за заглавията на под-частите.

Удебелен шрифт се използва за заглавията на частите на статията (Heading 1 в styles на .dotx файла). Заглавия от по-ниско ниво (части от частите или под-части) се оформят в курсив без удебеляване (Heading 2).

Подчертаване не се използва.

Цитиране

За обособяване на цитат, вписан в текста, се използват кавички, без курсив. След всеки използван цитат следва позоваване към източник. Позоваването на източниците е в скоби, с автор, година: страница, напр. (Whyte, 1943: 56).

Цитат по-дълъг от 40 думи се обособява в блок-цитат, отстъп отляво 1 см и размер на шрифта 10 pt (Quote в styles на .dotx файла).

Бележки под линия

Не се използват бележки под линия за цитиране на източници. Позоваванията към цитирани източници трябва да бъдат вписани в текста в скоби. Могат да се използват бележки под линия за пояснения към текста, но е препоръчително употребата им да е ограничена.

Илюстрации

Авторите могат да използват свободно илюстрации, фигури и таблици. Те поставят въпросните материали на съответното място в текста и ги придружават с описание (Caption). Илюстрациите се номерират и всяка илюстрация трябва да е снабдена със заглавие или пояснение (caption). Всички визуални материали се обозначават с „ил.” (а не със „сн.” или „фиг.”)

Задължително се посочва източник на визуалния материал, цитира се автор и публикация. Ако е публикуван в интернет – източникът се посочва с хиперлинк в описанието към илюстрацията (Caption). Ако изображението е обект на авторски права, то авторът поема ангажимент да получи разрешение за използването му в конкретната публикация. Ако в самия текст има препратка към илюстрация, тя е в скоби, напр. (вж. ил. 1).

Препоръчителната резолюция на изображенията е 300 dpi. Размерът на изображенията е не повече от 600 пиксела по хоризонтала. При колебания, авторите могат да прикачат илюстрациите като отделни файлове. Приемат се следните формати .gif, .jpg, .png.

Оформление на библиографията

Използва се стила на цитиране и оформление на библиографията APA.

Например:

Hebdige, D. (1979). Subculture: The Meaning of Style. London: Routledge.

Hodkinson, P. and Deicke, W. (eds.). (2007). Youth Cultures: Scenes, Subcultures, and Tribes. New York, London: Routledge.

При цитиране на заглавия от периодика, сборници и и книги (където има), задължително се посочва DOI, например :

Маринов, Ч. (2025). „Старобългарското изкуство - що е то? Българското изкуствознание и балканските спорове за средновековното наследство на Македония“. Семинар_BG, (29), 3-86. https://doi.org/10.60054/SBG.2025.29.3-86.

За повече примери, виж тук.

Библиографията може да включва раздели, като напр:

Архивни източници

Медийни публикации (всички медийни публикации се посочват с URL и дата на последно посещение в скоби)

Доклади от различни организации, като напр. НПО, Изследователски центрове, или други институции, публикувани на техните сайтове без ISSN номер (т.нар. grey literature)

В библиографията не трябва да фигурират заглавия, които не са цитирани в основния текст.

Подават се два варианта на списъка с използваните източници:

1. Първият вариант е озаглавен Библиография и съдържа всички използвани източници в оригиналното им изписване (на кирилица и други азбуки, различни от латиница), вкл. архивни източници и медийни публикации.
2. Вторият вариант е озаглавен References и съдържа отново източниците на латиница, заедно с източниците на други азбуки, но този път транслитерирани. За транслитерация може да се използва сайта https://slovored.com/transliteration/. След всяко транслитерирано заглавие в квадратни скоби може да се посочи оригиналният език на публикация. Заглавията на латиница и транслитерираните заглавия се подреждат заедно по азбучен ред. Архивните източници и Медийните публикации не се транслитерират и не се включват в раздела References.