Изобретяване на развлечението

Българската естрадна музика през 1960-те години

Автори

  • Антон Ангелов Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Българска академия на науките https://orcid.org/0009-0007-7714-6146

DOI :

https://doi.org/10.60054/SBG.2023.26.97-118

Ключови думи :

популярна музика, институции, естетически контрол, практика

Резюме

Промените в структурата на българското общество, резултат от индустриализацията и модернизацията, предизвикват появата на нови масови нагласи за консумация на материални и културни продукти през втората половина на 50-те години на ХХ век. В тази ситуация политическата власт изисква от лоялния културен елит да създаде и лансира съвременни популярни форми на национална културна продукция, която да разсее интереса на публиката към проникващите вече образци на западна популярна култура. В областта на музиката следва да се разработи достатъчно привлекателна за широката публика концепция на творчество и изпълнителско изкуство, съдържаща политически обосновани идейни и естетически специфики, както и осезаем национален профил и репрезентативност. Към края на 60-те години музикалната интелигенция в симбиоза с въвлечените административни структури вече са изградили цялостна относително смазана система за управление на всеки аспект от образование, творчество, изпълнение и разпространение на популярни форми на музика. В това ново статукво академичният музикален елит задава и контролира критериите в творчеството, но същевременно е зависим от възприемателните възможности и вкусовете на публиката.

 

Библиография

[Автор неизвестен]. 1959. СССР, Конкурс за най-добра масова и естрадна песен. Музика, №3, 59.

[Без заглавие] 1966 Kаталог на грамофонните плочи, издадени от „Балкантон“ (1958–1966 г.). 1966. София: Балкантон.

Брунбауер, Улф. 2011. Социалистическият начин на живот. Идеология, общество, семейство и политика в България (1944–1989). Русе: МД Елиас Канети.

Вучков, Юлиян. 1963. „Психология на магнетофонната младеж“. Пламък, 1: 144–152.

Грамши, Антонио. 1976. За културата, литературата и изкуството. София: Наука и изкуство.

Грийнбърг, Клемент. 2003. „Авангард и кич“. Летература, 23: 70–79.

Еленков, Иван. 2008. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. София: ИИБМ, Сиела.

Знеполски, Ивайло. 2008. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. София: ИИБМ, Отворено общество, Сиела.

Кръстев, Веселин. 1959. „Българската музика от 20-те години до 9 септември 1944 г.“. Музика, 5– 6: 10–13.

Паров, Ф. „Естраден концерт на ансамбъла на МВР“. Музика, 3: 49.

Пипков, Любомир. 1952. „Доклад за състоянието на нашата музика от 9-ти септември 1944 г. до днес“. Музика, 1: 11.

Тодоров, Веселин. 2007. Rock ‘n’ Roll от тъмната страна на земята. София: Сиела.

Хоркхаймер, Макс и Теодор Адорно. 1999. „Културната индустрия. Просвещението като масова измама“. В: Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико, 151–207.

Черни, П. 1959. „Из статията „Танцовата музика – огледало на времето““. Музика, 7: 60.

Четриков, Светослав. 1959. „Десет години музикални издания“. Музика, 7: 51.

Hofman, Ana. 2010. “Kafana Singers: Popular Music, Gender and Subjectivity In The Cultural Space Of Socialist Yugoslavia”. Narodna umjetnost, 47/1: 141–161.

MacDonald, Dwight. 1957 (1976*). „A Theory of Mass Culture“. Mass Culture, Giencoe, 59 (*По Несторов, Владимир. 1976. Култура и мода. София: Партиздат, 35–40. Позоваването на този препредаден вариант се наложи поради невъзможността да бъде намерен сборникът в оригинал).

 

Архивни документи от фондовете на Държавен архив – София (ДА – София) и Централен държавен архив (ЦДА)

ДА – София, ф. 1786, оп. 2, а. е. 7. Преписка на БДК с Министерския съвет и КИК по откриване и финансиране на естрадния отдел, 1968 г.

ДА – София, ф. 1786, оп. 2, а. е. 250. Юбилейна научна сесия „Двадесет години социалистическа музикална култура“ – Българска държавна консерватория, София, 18 и 19 май 1964 г.

ДА – София, ф. 2459, оп. 1. Сценарий на концерта „Воюващи песни“ на Софийския естраден оркестър и неговите солисти, сезон 1970–1971 г. Сценарий – Богомил Гудев, режисьор Никола Петков.

ЦДА, ф. 136, оп. 45, а. е., 150, л. 1–2. Разпореждане №95 на Министерския съвет от 19 март 1968 г. за откриване към Българската държавна консерватория на отдел за изпълнители на естрадна и народна музика.

ЦДА, ф. 136, оп. 45, а. е., 150, л. 6. Доклад от Павел Матев, Председател на Комитета за изкуство и култура до Председателя на Министерския съвет относно откриване на Институт за естрадни изпълнители, 24 януари 1968 г.

ЦДА, ф. 206, оп. 2, а. е. 47, л. 2–6. Информация от завеждащ редакция „Забавна и танцова музика“ О. Симеонова за музикалното оформяне на предаването „Радиовести“, 16 януари 1957 г.

ЦДА, ф. 206, оп. 2, а. е. 47, л. 8–9. Бележки на редакция „Седмични новини“ във връзка с музикалното оформяне на предаването „Радиовести“, 22 януари 1957 г.

ЦДА, ф. 206, оп. 13, а. е. 10, л. 81–116. Доклад от Кирил Ковачев, директор на завод „Балкантон“, относно производството, пласмента на грамофонните плочи, проблемите, перспективното развитие и новата структура на „Балкантон“, 17. Х. 1967 г.

ЦДА, ф. 206, оп. 13, а. е. 136, л. 47–50. Заповед № I-1248 от 21 март 1967 г. на председателя на КИК Павел Матев за назначаването на Организационен комитет и Секретариат по подготовката и провеждането на Третия международен фестивал на българската естрадна песен „Златният Орфей“.

ЦДА, ф. 291, оп. 3, а. е. 10. Стенографски протокол от Общото събрание на Съюза на българските композитори по състоянието и задачите на българското музикално творчество в светлината на Осмия конгрес [на БКП], 13 май 1963 г.

ЦДА, ф. 291, оп. 3, а. е. 47. Протокол от пленума на СБК по въпросите на забавната и танцова музика, 1958 г.

ЦДА, ф. 291, оп. 3, а. е. 52. Стенографски протокол от съвещание за обсъждане проблемите на забавната и танцовата музика, проведено на 7 април 1961 г.

ЦДА, ф. 569, оп. 1, а. е. 5. Доклад от директора на ДСП „Бюро Естрада“ Манол Кушев до Министъра на просветата и културата относно дейността на бюрото и предстоящите задачи, 9 февруари 1962 г.

ЦДА, ф. 778, оп. 1, а. е. 49. Информация на Главния директор на ДСП „Бюро Естрада“ Борис Стоянов до Министъра на вътрешната търговия за дейността на „Бюро Естрада“, съгласно 44 Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет, 1968 г.

ЦДА, ф. 1053, оп. 7, а. е. 29. Стенографски протокол на среща с естрадните изпълнители за разпространението на естрадната музика сред младежта, 29 януари 1963 г.

ЦДА, ф. 1053, оп. 7, а. е. 26. Протокол от съвещание по създаване и пропагандиране на съвременните танци за младежта, 26 януари 1963 г.

ЦДА, ф. 1122, оп. 1, а. е. 179. Стателова, Розмари. Проблеми на музикално-интонационната среда, 1981 г. (научно изследване). Институт за култура.

Авторска биография

Автор: Антон Ангелов, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Българска академия на науките

Антон Ангелов завършва Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Етнология“ през 2008 г. Записва три семестъра магистратура по „Етнология и културна антропология“, която завършва с дипломна работа в областта на консумативната култура в периода на социализма в България. В периода 2011–2015 г. е редовен докторант в катедра „История и теория на културата“ във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Масова култура и култура за масите (Институционален контрол върху популярната музика в социалистическа България, концептуални модели, практика и социален контекст, 50-те –70-те години)". След 2015 г. продължава интереса си към темата за популярната култура като независим изследовател.

Файлове за сваляне

Публикуван

2023-04-06

Как да цитирате

Ангелов, А. (2023). Изобретяване на развлечението: Българската естрадна музика през 1960-те години. Семинар_BG, (26), 97–118. https://doi.org/10.60054/SBG.2023.26.97-118