„Автентичният глас“– основно изразно средство на сцената и необходим компонент на комуникативната компететнтност

Автори

  • Зоя Капон Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Ключови думи :

„автентичен“ глас, комуникативна компетентност, общуване, театрални техники, себеизразяване

Резюме

Този текст обсъжда понятието „автентичен глас“, като го свързва със съвременната комуникативна компетентност, предлагайки театрални техники за нейното усъвършенстване в педагогическата практика. Вниманието е насочено към един от елементите на комуникацията – речевото общуване в аспекта на неговата ефикасност. Идеята е, че един от елементите на комуникативната компетентност – езиковата, се състои не просто в познаването на езиковите елементи и правилата на тяхното свързване, но във владеенето на „надезикови“ явления като интонацията, мелодиката, темпоритъма на речта, които са дълбоко лични и могат да изразят „автентичността“ на комуникаторите. Тя, от своя страна, е преди всичко разкриване на лично отношение към обекта на комуникацията. Според автора способността за подобно „личностно полагане“ в комуникационния акт е гаранция за неговия успех и може да бъде развивана адекватно с театрални техники.

Библиография:

Бери, С. (1996). Голос и актёр. М: Московский фонд сохранения культуры. Достъпно от: https://royallib.com/book/berri_siseli/golos_i_akter.html. (Посетено на 08.04.2021).

Брук, П. (1978). Празното пространство. – В: Избрани произведения. Превод Ел. Сотирова. С.: НИ, 1978:26, 159.

Чехов, М. (2016). За техниката на актьора. С.: Изток-Запад, с. 59.

Ефтимова, А. (2007). Към общ модел на комуникативната компетентност. LiterNet, 26.01.2007, No 1 (86). Достъпно от: https://liternet.bg/publish9/aeftimova/kompetentnost.htm. (Посетено на 08.04.2021).

Колева, И. (2010). Детската театрализирана игра като възможен прочит на художествения текст. Пловдив: Пловдивско университетско издателство.

Петров, А. (2005). Комуникативната компетентност – фактор за професионалната реализация на учителя по български език. //Български език и литература (електронна версия), No 2. Достъпно от: https://liternet.bg/publish/apetrov/komunikativnata.htm.

Йорданова, Й. (2014). Учителският хабитус. Социологически поглед към професията учител по литература. Достъпно от: https://juliajordan.wordpress.com/2014/04/03/uchitelskiat_habitus/. (Посетено на 18.05.2021).

Canale, M. (1983). From Communicative Competence to Communicative Language Pedagogy. //Language and Communication. Eds. J.C. Richards and R. W. Schmidt. Longman.

Авторска биография

Автор: Зоя Капон, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Асистент в Педагогически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Магистър по театър. Доктор по педагогика. Област на научни интереси: театър, образователен театър, кукловодство и култура на говора.


Файлове за сваляне

Публикуван

27.08.2025

Брой

Секция

Теоретични и приложни изследвания