Оценка на студенти в педагогически специалности за рисковете и ползите от мрежата и възприеманите социални норми
Ключови думи :
виртуална среда, социални норми, идеално тяло, критично мислене, дезинформацияРезюме
В статията са представени резултатите от качествено изследване, проведено със 134 студенти в магистърски програми в педагогическата сфера на възраст 25 – 50 години. Основните въпроси, на които е потърсен отговор, са: каква е оценката на потребителите за начина на ползване на Мрежата, в каква степен и посока са осмислените ползи и рискове в тази връзка и какви са възприеманите социални норми и послания във виртуалното пространство. Резултатите отразяват превес на възприеманите позитиви спрямо негативи, свързани с Мрежата, както и акцент върху дигиталната компетентност от страна на потребителите. По отношение на представите за идеалното тяло, успешния човек и съвременния човек резултатите показват, че социалните норми имат своето място, което е паралелно с изгражданата и поддържана субективна оценка. Изследването и анализът са насочени към активна нагласа за рефлексия и себерефлексия и критично мислене по отношение на възприеманата информация и даването на послания в тази връзка и към учениците.
Библиография:
Бакалова, Д., Бакрачева, М. & Мизова, Б. (2015). Щастие и удовлетвореност от живота: В търсене на пътя към себе си, София: Колбис.
Бакалова, Д., Мизова, Б. & Бакрачева, M. (2009). Себепредставяне и управление на Аз-образа в сайтове за социални мрежи. В: Сборник доклади от конференция „Приложната психология в България: Възможности и перспективи“, Варна, ISSN 1314-0507, 180-191.
Бакрачева, М. & Бакалова, Д. (2010). Виртуална идентичност и стил на идентичност на интернет потребителя. Психологични изследвания, 2, 161-168.
Бакрачева, М. & Бакалова, Д. (2011). Теоретична рамка за изследване на виртуалната идентичност като компонент от психосоциалната идентичност на е-потребителя. Българско списание по психология, 1-2, 63-82.
Бакрачева, М., Бакалова, Д. & Мизова, Б. (2014). Влияние на сравнението в реална и виртуална среда върху равнищата на щастие и удовлетвореност от живота. Българско списание по психология, 1-3, 254-271.
Бакрачева, М. & Манолов, М. (2019). Многото лица на Аз-а (Образ за себе си в съвременната реалност), София: Колбис.
Мизова. Б. & Бакрачева, M. (2008). Психологични и етични измерения на медийната реалност, В: Сборник доклади от 5-та национална конференция по етика „Моралът в българските медии“, София, 199-205.
Ainsworth, S. & Baumeister, R. (2016). A Meta-Analysis of Social Networking Online and Social Capital. Review of General Psychology, 20, 369–391. 10.1037/gpr0000091.
Bakracheva, M. & Manolov, M. (2016). Reality and self-detachment after long time spent on social networking in relation to meaning in life. International Journal Knowledge, Scientific Papers vol. 14.1, 423-428, ISSN 1857-92.
Bakracheva, M. & Totseva, Y. (2017). Contextual and individual factors determining the belief in conspiracy theories in Bulgaria. In: Proceedings from 3rd International Conference on Education, Culture and Identity, The Future of Humanities, Education and Creative Industries, Sarajevo, ISSN 2566-4409, 309-323.
Gambo, Sarah & Apuke, Oberiri. (2017). Benefits of Accessing Health Information on Social Media among Female Students: A Study in a Nigerian Public University. Global Journal Of HUMAN-SOCIAL SCIENCE: A Arts & Humanities – Psychology, 17, 23-29.
Hruska J, Maresova P. (2020). Use of Social Media Platforms among Adults in the United States—Behavior on Social Media. Societies. 2020; 10(1):27. https://doi.org/10.3390/soc10010027
Huang, C. (2021). Correlations of online social network size with well-being and distress: A meta-analysis. Cyberpsychology: Journal of Psychosocial Research on Cyberspace, 15(2), 3. https://doi.org/10.5817/CP2021-2-3
McKenna, K.Y.A. & J.A. Bargh (2000) Plan 9 from Cyberspace: the Implications of the Internet for Personality and Social Psychology, Personality and Social Psychology Review, 4(1), 57-75.
Papademetriou, C.; Anastasiadou, S.; Konteos, G.; Papalexandris, S. (2022) COVID-19 Pandemic: The Impact of the Social Media Technology on Higher Education. Educ. Sci. 2022, 12, 261. https://doi.org/10.3390/educsci12040261.
Suler, J. R. (2002). Identity management in cyberspace. Journal of Applied Psychoanalytic Studies, 4(4), 455–459.
Suler, J. (2004). The online disinhibition effect. CyberPsychology and Behavior, 7, 321-326.
TEACH – Targeting Extremism and Conspiracy Theories. (2022). Retrieved on 27.04.2022 from https://www.idd.uni-hannover.de/en/research/projekte/teach/#c89158.
Turkle, S. (1995) Life on the screen: Identity in the age of the Internet. New York: Simon and Schuster.
Volkmer, I. (2021). Social media and COVID-19. A global study of digital crisis interaction among Gen Z and millennials. Key results of an international study conducted by wunderman thompson, university of melbourne, pollfish and the world health organization. ISBN 978 0 7340 5669 6.
Wright, K. & Hu, B. (2018). A meta-analysis of Social Network Site use and social support. Computers & Education. 127. 10.1016/j.compedu.2018.08.024.
Yang, Q., Liu, J., & Rui, J. (2022). Association between social network sites use and mental illness: A meta-analysis. Cyberpsychology: Journal of Psychosocial Research on Cyberspace, 16(1), 1. https://doi.org/10.5817/CP2022-1-1
Zhao, S., Grasmuck, S., & Martin, J. (2008). Identity construction on Facebook: digital empowerment in anchored relationships. Computers in Human Behavior, 24(5), 1816-1836. http://dx.doi.org/10.1016/j.chb.2008.02.012
