Подкрепа за приемното семейство в контекста на прилагане на приемната грижа

Резюме

В статията се прави опит да се очертае същността и значението на подкрепата за приемното семейство, като временна
среда за отглеждане и възпитание на деца в риск. Необходимостта от социалнопедагогическо и психологическо съдействие произтича както от нормативно заложените изисквания, така и от специфични критични моменти при взаимодействието в субсистемата „приемни родители – приемно дете – биологични родители“. В рамките на изследването, чрез мнения на експерти от социалната система и на професионални приемни семейства, допълнително се аргументира важността от екипна подкрепа, включваща държавни институции и неформални структури. Помощта от една страна гарантира плавна адаптация на детето в приемна среда и създава възможности за адекватно сътрудничество с него, от друга – професионално мотивира приемните родители за социално отговорната им роля.

Библиография:

АСП. Експертите по приемна грижа реагират на проблема с незаетостта на регистрирани приемни семейства.https://asp.government.bg/bg/novini-i-akcenti-asp/ekspertite-po-priemna-grizha-reagirat-na-problema-s-nezaetostta-na-registrirani-priemni-semeystva/

АСП. Основни направления по закрила на детето. https://asp.government.bg/bg/deynosti/zakrila-na-deteto/osnovni-napravleniya-priemna-grizha/

Башева, Х. (2018). Идеологията на приемната грижа – такава, каквато дойде в България. Сб. „Жива старина. Научното наследство на Димитър Маринов (1846–1940)“ с. 178-190. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. https://www.google.com/search?q=https://www.researchgate.net/profile/Petya-Bankova/publication

Богданова, (2009). Изоставянето на деца – превенция и алтернативи. София: Авангард Прима.

Борисова, М. (2007). Приемната грижа в кадър и перспектива. София: Авангард Прима.

Борисова, В. (2001). Социално-педагогическа помощ при мотивиране на приемното семейство. Обществено възпитание, 6, с. 35 – 38.

Борисова, М. (2006). Семейните домове в България – първообраз на професионална приемна грижа. ФИЦЕ-България. Бюлетин септември. с. 59-64.

Верие, Н.Н. (2005). Първичната рана. Да докоснем света на осиновеното дете. Издателска къща ЛИК. София.

Виенски модел за квалифицирана приемна грижа за деца. https://www.pokrov.foundation/виенски-модел-за-квалифицирана-прием/

Георгиева, М. (2006). Опитът на ОДЗ – Варна при въвеждането и развитието на приемната грижа. ФИЦЕ-България. Бюлетин септември. с. 23-30.

Дейвис, Р. (2008). Набор от инструменти за ориентирана към семейството социална работа. Детско благополучие – от превенция към закрила. Проект „Популяризиране и развитие на алтернативни форми на грижа за деца, лишени от родителска грижа в Босна и Херцеговина”. Save the children UK.

Джордж, Ш., Н. Ауденховън. (2004). Приемната грижа – участници и взаимодействия. Фондация „Свободна и демократична България”. София: ТВР Принт ООД.

Жечева, Е. (2019). Създаване на системата за закрила на детето и развитие на националните политики. Педагогика, том 91, бр. 1 с. 100 – 111.

Закон за закрила на детето. (ЗЗД). Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г, изм. и доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 2022г. Допълнителни разпоредби, т. 11.

Златкова-Дончева, К. (2018). Менторството и децата в риск. Бургас: Либра Скорп.

Кузманова-Карталова, Р. (2004). Социалният педагог и учителят – партньори при личностното изграждане на ученика. Педагогически алманах, том 12, 1. с. 7-16. УИ ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. http://journals.uni-vt.bg/almanac/bul/vol12/iss1/2

Кривирадева, Б., Б. Цветков. (2010). Ролята и мястото на социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати в системата за превантивно-корекционна дейност. Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, кн. Социални дейност, том 103. с. 169-190. УИ „Св. Климент Охридски“.

Кутева-Цветкова, В. (2008). Относно научния статут на социалната педагогика. Педагогически алманах, том. 16, 2. с. 7-33. УИ ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. http://journals.uni-vt.bg/almanac/bul/vol16/iss2/2

Методика за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „приемна грижа“. https://chrdri.net/sites/default/files/uploads/elibrary/05/МЕТОДИКА.pdf

Наръчник за приемна грижа. https://www.iss-bg.org/pic/Naruchnik_fostercare_bg.pdf

Национална стратегия „Визия за деинституционализацията на деца в Република България“. https://www.mlsp.government.bg/uploads/35/sv/10pr008-2pr-1.pdf

Петрова-Димитрова, Н. (2009). Развитие на алтернативни услуги, включително приемна грижа в контекста на реформата на системата за закрила на децата – опитът на България. с. 1-20. https://nmd.bg/wp-content/uploads/2009/10/Razvtie_alternativni_uslugi_za_detsa.pdf

Правилник за прилагане на ЗЗД. Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2021г. Глава пета, чл. 46, „а“, чл. 57в.

Проект „И аз имам семейство“. Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България. http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?id=53147

Радулов, В. (2018). Приобщаващото образование – нови реалности и предизвикателства. В: Сб. с материали от Юбилейна научна конференция с международно участие „Научни и практически аспекти на приобщаващото образование“ с. 11-20. УИ „Св. Климент Охридски“.

Терзиев, В., Д. Радев, Е. Арабска, Р. Димитровски. (2017). Процесът на деинституционализация на деца като част от развитието на социалните услуги в България. KNOWLEDGE Journal, vol. 17, 2. The teacher of the Future. pp. 19-28. http://ikm.mk/ojs/index.php/kij/article/view/4315/4314

Тодорова, И. (2013). Детето в родителското, осиновителското, приемното семейство и институционалния дом. София: Сиела Норма.

Тренд: Намаляват българите, които биха станали приемни родители. НАПГ. https://www.google.com/search?q=https://www.napg.eu/trend%252B%2Bnamaljavat

Цветанова, В. (2021) Социалнопедагогически характеристики на приемната грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.