Социални, нравствени и естетически ценности на българина в Йовковия свят

нравствената и естетическа философия на Йовков в циклите „Песента на колелетата“ и „Вечери в Антимовския хан“

Абстракт

Обект на анализ в настоящата статия е нравствената и естетическа философия на Йордан Йовков. Целта е да се потърси как творецът, чрез своите герои в разказите „Песента на колелетата“, „По жицата“, „Другоселец“ и „Последна радост“, талантливо намира пътя към общочовешките духовни ценности през националното. В духа на Йовковата естетика и неговата съкровена мечта за хармонична човешка общност, изградена на принципите на доброто, красотата и любовта, се прави опит да се надникне в психологията и душевността на Моканина, на другоселеца, на Сали Яшар, на чудака Люцкан. Въз основа на това се достига до художествени обобщения за етичните и естетическите послания на писателя, който горещо вярва, че светът ще стане по-добър и справедлив, когато всеки отделен човек се стреми да бъде по-добър и справедлив. И днес Йовковите мъдри тълкувания на въпроса как да живее човек са ни нужни и звучат съвременно: смисълът на живота според него е да правим добро, да създаваме красота във всичките ѝ форми, да се стремим към хармония вътре в себе си, с хората около нас и с природата. Изследването води целенасочено към извода, че Йовковите герои са непреходни със своята способност за емпатия, с начина, по който разбират смисъла на съществуванието си, с творческото си отношение към труда, със способността си да обичат всеотдайно до смърт, с категоричното отрицание на войната като „най-голямото бедствие на земята“ и с чудната си способност да се преродят нравствено.