Силата на хуманитаристиката и мястото на литературата
въпроси и тълкувания
Ключови думи :
хуманитаристика, литераура, пауза, съзерцание, критически анализАбстракт
Настоящият текст се основава на академичното слово, произнесено на тържествената церемония по удостояването на проф. д-р Изабел Пиреш де Лима, заслужил професор на Университета на Порто, с почетната титла „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през м. ноември 2019 г. Текстът говори за неотложната необходимост да се поддържат и развиват обучението и изследванията в полето на хуманитарните науки в нашето съвремие. Като се спира на ускорението, което доминира в съвременното ежедневие и се проявява като една от най-фините, най-разпространени и ендогенни форми на насилието, статията разсъждава за това колко е наложително днес академични общности да отстояват правото си на достъп до мястото на пауза, промеждутък, интервал, където става възможно упражняването на критическите и тълкувателните способности. Съвременността може да бъде упражнена във формата ѝ на съпротива на ускорението и роботизирана хиперактивност, която не ни позволява да упражняваме висшата си човешка власт, като казваме „не“. Днес още повече се налага представата за неотменимостта на изкуството и на неговата интерпретация в процесите на социално взаимодействие, на обновяване на познанието, на припознаване на етическите ценности, а силата на хуманитаристиката в настоящето произтича от това, че хуманитарните науки разглеждат въпросите за ценностите, които днес ангажират, но и противопоставят в много голяма степен гражданските ни общества. Именно хуманитаристиката притежава големия потенциал да обогати и дори да насочи в правилното русло този мащабен дебат.
Литература (библиография)
Agamben, Giorgio (2012). Nudités. Paris, Ed. Payot & Rivages.
Bauman, Zygmunt e Mazzeo, Riccardo (2016). Elogio de la Literatura. Barcelona, Gedisa.
Compagnon, Antoine (2010). Para que serve a literatura? Porto, Deriva Editores.
Damásio, António R. (2011). E o Cérebro Criou o Homem. S. Paulo, Companhia das Letras.
Han, Byung-Chul (2014). A Sociedade do Cansaço. Lisboa, Relógio d'Água.
Han, Byung-Chul (2018). A Expulsão do Outro. Lisboa, Relógio d'Água.
Harari, Yuval Noah (2019). 21 Lições para o Século XXI, 5a ed. Amadora, Elsinore.
Innerarity, Daniel (2009). O Futuro e os seus Inimigos. Alfragide, Teorema.
Lehrer, Jonah (2007). Proust era um Neurocientista. Alfragide, Lua de Papel.
Levine, Peter (2012). “An Ethical Turn for the Humanities”, Rethinking the Humanities – Paths and Challenges, (Ed. Ricardo Gil Soeiro and Sofia Tavares), Cambridge Scholars Publishing.
Lopes, Silvina Rodrigues (2003). Literature, defesa do atrito, Edições Vendaval.
Queirós, Eça de (2014). A Correspondência de Fradique Mendes, Lisboa, Imprensa Nacional-Casa da Moeda.
Rilke, R. M. (2002). Cartas a um Jovem Poeta, Porto, Asa Edições.
Rortry, Richard (1994). Contingência, ironia e solidariedade, Lisboa, Editorial Presença.
Steiner, George (2015). Dez Razões (Possíveis) para a Tristeza do Pensamento, Lisboa, Relógio d’Água.
Todorov, Tzevetan (2009). A Literatura em Perigo, Lisboa, Difel.
Zizek, Slavoj (2009). Violência – Seis Notas à Margem, Lisboa, Relógio d’Água.
