Преводът на хуманитаристика в България
особености, предизвикателства и перспективи
Ключови думи :
превод на хуманитаристика, статистически данни, преводачи, обучение, критика на преводаАбстракт
Преводът на хуманитаристика, който изпълнява ключова роля за развитието на идеите и мисълта в международен мащаб, се отличава с присъщи особености и поставя множество трудности. Статията обобщава и излага неговите специфики и прави преглед на мястото му в България днес, като се опира на статистически данни, въз основа на които извежда и анализира някои тенденции. Предложеният по-нататък анализ на съществуващите неравновесия и някои относително неблагоприятни тенденции в превода на хуманитаристика в България отчита обективните пазарни обстоятелства, спира се по-обстойно на човешкия фактор, особено на централната фигура на преводача, и изтъква като важен проблем практическата липса на теория и критика на превода на хуманитаристика. Предложен е мултидисциплинарен подход за подкрепа на този високоспециализиран превод, както и конкретни действия на всички етапи от преноса на научното познание чрез превода, като се набляга изрично на подготовката на преводачите и развитието на адекватна критика на преводите. Практическото приложение на този подход би могло да залегне в основата на дългосрочна стратегия за подкрепа и развитие на превода на хуманитаристика в България. Статията съчетава аналитичен подход с обзорен и програмен характер на изложението.
Литература (библиография)
Infostat (2023). Republika Balgariya. Natsionalen statisticheski institut. IS Infostat. Izdadena originalna i prevodna literatura po desetichna klasifi katsiya. Spravka, generirana na 8.3.2023 g. https://infostat.nsi.bg/ infostat/pages/external/login.jsf
Berrichi, A. (2012). La traduction en sciences sociales. – In: Traduire [En ligne], 227, 2012, mis en ligne le 01 décembre 2014, consulté le 30 avril 2019. http://journals.openedition.org/traduire/467; DOI: 10.4000/traduire.467
Bourdieu, P. (2002). Les conditions sociales de la circulation internationale des idées. – In: Actes de la recherche en sciences sociales. Vol. 145, décembre 2002. La circulation internationale des idées, 3–8. https://doi.org/10.3406/arss.2002.2793 https://www.persee.fr/doc/arss_0335-5322_2002_num_145_1_2793 (consulté le 14/2/2023).
Leclerc-Olive, M. (2016). Traduire les sciences humaines. Auteur, traducteur et incertitudes, Meta, 61(1), 42–59. https://doi.org/10.7202/1036982ar
Martorell, A. (2008). Les idées et les mots : la traduction en sciences humaines. Traduire [En ligne], 217 | 2008, mis en ligne le 01 juin 2008, consulté le 19 avril 2019. URL: http://journals.openedition.org/traduire/961; DOI: 10.4000/traduire.961
Milliaressi (T.), Berner (Chr.) (Directeurs d’ouvrage) (2021). – In: Traduire les sciences humaines. Classiques Garnier, 2021, 263 p.
Reiss, K. (2000). Translation criticism: The potentials and limitations. Categories and criteria for translation quality assessment. Routledge.
Rochlitz, R. (2001). Traduire les sciences humaines. – In: Raisons Politiques, 2(2), 65.
Schögler, R. (2017). Les fonctions de la traduction en sciences humaines et sociales. – In: Parallèles numéro 29(2), octobre 2017, 36–45. DOI: 10.17462/para.2017.02.03
Schögler, R. (2018), Translation in the Social Sciences and Humanities: Circulating and Canonizing Knowledge. – In: Alif: Journal of Comparative Poetics, 2018. The Free Library. 2018 American University in Cairo. https://www.thefreelibrary.com/Translation+in+the+Social+Sciences+and+Hum (Accessed on 09 Mar. 2023).
Social Science Translation Project (2004–2005). https://www.acls.org/past-programs/social-science-translation-project/
Warren, J.-P. (2018). La traduction en sciences humaines et sociales au Canada. Dynamiques générales et impacts du PAES. – In: Recherches sociographiques, 59(3), 385–409. https://doi.org/10.7202/1058720ar
