ИЗВЪНКЛАСНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО МУЗИКА: БЪЛГАРСКИЯТ СЛУЧАЙ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАКТИКИ

Резюме

Статията очертава кабинетно проучване, насочено към установяване на основни дефицити в извънкласни форми на музикално обучение у нас. Следвана е хипотезата, че практиките на извънкласното обучение зависят пряко от разбирането за неговата роля в общия процес на обучение и по-специално училищното образование. Затова методологическата линия е сравнението между актуалната българска практика и практиките в развити демократични общества, взети като еталон поради по-старите традиции и либералното им развитие. Проучването установи, че поради традицията извънкласните форми на музикално обучение у нас да са силно зависими от училищната форма на образование, това обучение се лишава от съдържание, подходи и възможни практики, които създават мултипликационен ефект в развитието на младата личност.