Архиви

  • Медийни влияния, алгоритми, култури
    Бр. 17 (2025)

    УВОДНИ ДУМИ

    Тематичният брой 17 на списание „Медиалог“ е озаглавен „Медийни влияния, алгоритми, култури“ и дава поле за среща на 12 изследователи от 5 академични институции – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Българската академия на науките и Националния център по заразни и паразитни болести. И трите тематични кръга, зададени в заглавието, не капсулират текстовете в отделни самостоятелни единици, а създават вътрешни връзки, които играят ролята на ключ за разбирането на актуални проблеми в съвременната комуникационна среда. Медиите страдат все повече от негативни явления като сегментиране, фрагментиране и поляризация на обществото. Тези ефекти могат да бъдат засилени чрез алгоритмите за изкуствен интелект в цифровата комуникация. Възможно ли е в телевизията и радиото да останат полета за различни разбирания за „култура“, на които да разчитаме в разговорите си.

    Темата „Медийни влияния, алгоритми, култури“ обединява изследвания върху силната политизация на медийното съдържание по време на пандемията от Ковид-19 (д-р Живка Гецова), онлайн борбите за офлайн справедливост (докторант Емил Енев), изкуствения интелект и deepfake съдържанието, като заплаха във времена на криза на медийното доверие (д-р Десислава Сотирова), алгоритмите като риск от унифициране и обезличаване на съвременната попмузика (д-р Михаил Луканов), за приносите на културата в обществения живот и диалога в ефира на водещи български телевизии (д-р Весислава Антонова) и връзката език-медии-култура (докторантката Виктория Лекова).

    В настоящото издание на „Медиалог“ са поместени още рецензията на проф. дн Венцислав Димов за сборника „Властта на киното: Антология на българската филмова мисъл между двете световни войни“. Книгата е част от научно-изследователския проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България“ и съдържа 120 текста, които проф. Димов описва с думите „христоматия“ и „венец на филмовата памет“. По същия проект е издадена и книгата „Чарли Чаплин на Витоша: формирането на филмовата култура в България и на Балканите между световните войни“. В рецензията си за нея д-р Петър Айолов поставя акцент върху куриозната история зад едноименния филм, който цели да привлече вниманието на световното кино към Балканската сцена.

    Списание „Медиалог“ се опитва да проследи основни събития в научния живот и да обхване книгите, свързани с медии и култура. Виктор Чулев ни представя книгата на д-р Силвия Петрова „Нови медии и постистина“, в която основната теза е, че заплахата за истината са не толкова лъжата и манипулацията, а рискът да изгуби значението, което носи.

    Доц. д-р Ема Константинова ни представя книгата „Драматургични и производствени аспекти в риалити предаванията за таланти“ на д-р Николай Йорданов, която може да послужи като наръчник за всеки, който иска да надникне зад кулисите на популярните  телевизионни продукции.

    В рубриката „Научен живот“ ще намерите отзиви за две важни събития за Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски“: Международната научна конференция „Комуникация във времена на глобални кризи“, с която бе отбелязана 30-годишнината от създаването на специалността „Връзки с обществеността“ и на самата катедра и Фестивалът на катедра „Радио и телевизия“ и училищните медии, организиран от доц. д-р Жана Попова и докторантите Лора Търколева и Виктор Чулев, в който за първа година се включиха над 25 училищни медии от цялата страна. Приятно четене!

    Жана Попова

    Николай Колев

  • Медии и мълчание
    Бр. 18 (2025)

    Свидетели сме на кризи, войни, конфликт на интереси, лобиране и мрежи от зависимости, а опитите за заглушаване на различни гласове продължават. Дълго време думата мълчание съвсем уместно описваше обществените нагласи – мълчание, произтичащо от зависимост, несигурност, тъга, социален натиск или чувство за безсилие и безнадеждност. През последното десетилетие обаче се очертава постепенно, но отчетливо преминаване от пасивност към нови форми на публично заявяване на позиция. Тази тенденция се проявява както в глобални движения като „MeToo“, така и в конкурса „Мис Вселена“ 2025. Успоредно с това, през 2025 г. се състояха широкомащабни обществени протести, породени от нарастващата нетърпимост към корупция и спорни бюджетни политики в редица държави – Франция, Испания, България, Мексико, Перу, Непал, Кения, Мадагаскар, Сърбия и Филипините.
    Така периодът, доминиран от мълчание, постепенно отстъпва място на период, белязан от нетърпимост и желание за справедливост. И тук съществено важна е позицията на медиите – дали ще изберат да отразяват фактите, или да спекулират с тях.
    В настоящия брой на сп. „Медиалог“ са събрани текстове от X Национална научна конференция „Медии и мълчание“ на катедра „Радио и телевизия“, проведена на 17 – 19 септември 2025 г. в гр. Казанлък. В научния форум участваха докторанти и изявени учени и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Българската академия на науките.
    Броят започва с текста на Страхил Делийски, който анализира основните аспекти на теоретичните дебати за мълчаливото мнозинство и кризата в политическата комуникация. В студиата си Ралица Ковачева изследва как консервативните медии, подкрепяни от властта, повлияват върху журналистиката в САЩ. Десислава Сотирова продължава темата с анализ на комуникационната стратегия на Тръмп срещу американските медии и опитите му за сплашване чрез институционални инструменти и съдебни искове.

    Никола Венков-Роуз обръща внимание на смяната на парадигми в изследването на масовата комуникация вследствие на отдаваната значимост на пропагандата в различните исторически периоди. Йосиф Аструков ни превежда през света на фикцията и анализира черните предсказания на сериала, който представя съвременната реалност, но с една стъпка напред – „Черно огледало“.
    Представяме Ви и рецензии на две научни издания: прочита на Светла Колева на „Дигитализация на любовта: в търсене на интимния Друг“ с автор Ния Нейкова и на Светла Цанкова върху „Медии и политика. Преплитане и влияние“ от Илия Вълков.
    Във втория брой за 2025 г. поместваме и отзива на Петя Александрова на доклади за ядрената катастрофа в Чернобил и мълчанието на българските власти за последствията от нея.
    В „Културен живот“ е резюмирана втората съвместна изложба на Венцислав Димов и Орлин Спасов, която този път се състоя в Художествената галерия в Казанлък, филиал „Къща-музей Дечко Узунов“ (27 август – 12 ноември 2025 г.).
    Този брой на „Медиалог“ се издава по проект 80-10-1/ 23.05.2025 г. на СУ „Св. Кл. Охридски“.

    От водещия на броя:
    гл. ас. д-р Десислава Сотирова