Арт неологична лексика и визуална култура
DOI :
https://doi.org/10.58894/.vi4.259Ключови думи :
неологизми, виртуално, дигитално, концептуализъм, изкуство, художествена критика, визуална култура, модерно изкуствоРезюме
Статията се опитва да въведе речник на съвременното изкуство (120 думи) по неологичен начин. Накратко, неологизмите се разглеждат от различни гледни точки: постмодернистични и пост-постмодернистични, философски, психолингвистични, социолингвистични, естетически, нормативни, прагматични и визуални. Новите думи се анализират както според традиционните класификации, така и в рамките на нестандартните паралели „лингвистика – изкуствознание – визуална култура” и триадата „лингвистика – визуална култура – архитектура”. Материалът включва лексико-семантични бележки за художествените неологизми: лексико-семантични минигрупи от съществителни и прилагателни. Обсъждат се различни аспекти, като словообразуване, стил, пунктуация, графики и контекст. Авторът изтъква идеята, че неологизмите не са чужди на интелектуализма; всъщност те са допълнение към интелектуалните системи. В края на статията е предоставен миниречник на коментираните неологизми.
Използвани източници
[1] Ангелов 1985: Ангелов, А. Психологическата стилистика на Лео Шпитцер. // Литературна мисъл, 1985, кн. 7, с. 97–112.
[2] Волошинов, Ерохин 2012: Волошинов, А. В, Ерохин, С. В. Художник в пространстве научного искусства. // Обсерватория культуры, 2012, № 5, с. 17–19.
[3] Генова 2011: Генова, И. Интервю с Пиер Рестани. // Електронно списание LiterNet, 01.10.2011, № 10 (143).
[4] Георгиева 1979: Георгиева, Е. Езикова култура и езиково обучение. София, „Народна просвета“, 1979, 127 с.
[5] Джурова 1985: Джурова, А. За изкуството, художника и пазара на живописта. (Интервю с Ото Ан) // Съвременник, 1985, № 4, с. 462–466.
[6] Eпщейн 2006: Эпштейн, М. Н. Типы новых слов: Опыт классификации. Топос. 05.12.2006. http://www.topos.ru/article/5174
[7] Иванова 2002: Иванова, Д. Постмодерното – обяснено, но не като за деца. // Електронно списание LiterNet, 13.07.2002, № 7 (32).
[8] Казаков 1997: Казаков, Д. Паспорти на годините. Съст. Георги Шапкарев. София, Център за изкуства „Сорос“, 1997, 95 с.
[9] Касирер 1996: Касирер, Е. Изследване на човека. София, „Гал Ико“, 1996, 336 с.
[10] Кьосев 2009: Кьосев, Ал. Към категориите на визуалната култура. // Електронно списание LiterNet, 05.09.2009, № 9 (118).
[11] Леви-Строс 1990: Леви-Строс, К. Изкуството като система от знаци. // Съвременник, 1990, № 2, с. 420– 423.
[12] Маркузе 1989: Маркузе, Х.Обществото като произведение на изкуството. // Съвременник, 1989, № 4, с. 395–398.
[13] Мороа 1980: Мороа, А. Френски писатели на XX век (От Пруст до Камю – от Жид до Сартър). София, „Наука и изкуство“, 1980, 531 с.
[14] Паси 1994: Паси, И. Към философията на живота. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, 444 с.
[15] Пернишка 1996: Пернишка, Е. За добрата и злата сила на думите. // Българска реч, 1996, № 2, с. 20–22.
[16] Първев 1980: Първев, Хр. Христоматия по езикова култура. София, „Наука и изкуство“, 1980, 342 с.
[17] Сартър 1996: Сартр за Сартр. Ситуации. (Автобиографични свидетелства). Съст. Иванка Райнова. Плевен, „Евразия-Абагар“, 1996, 260 с.
[18] Стойчев 1985: Стойчев, Т. Александър Теодоров-Балан в моите спомени (По случай 125-годишнината от рождението му). // Литературна мисъл, 1885, № 4, с. 141–145.
[19] Урета 1984: Урета, Т. Сикейрос. // Съвременник, 1984, № 1, с. 458–474.
[20] Шестов 1991: Шестов, Л. Апотеоз на безпочвеността. София, „Аргес“, 1991, 147 с.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
