Ролята на неправителствените организации в публичната дипломация
DOI :
https://doi.org/10.58894/.vi10.212Ключови думи :
публична дипломация, неправителствени организации, дигитална дипломация, теоретичен обзор, международни отношенияРезюме
Един от значимите дебати в сферата на публичната дипломация в последните години е свързан с позиционирането на неправителствените организации в парадигмата на това поле. Повечето автори защитават една от двете коренно противоположни гледни точки. За част от изследователите неправителствените организации са в състояние да бъдат равноправен участник и да се борят за собствени политики, а според други те са единствено инструмент за комуникация с определен сегмент от аудиторията. Настоящото изследване се стреми към детайлно представяне на двете теоретични постановки, както и точките на колизия между тях. Впоследствие са очертани и потенциални направления за провеждане на бъдещи емпирични изследвания, чрез които да се очертае по-ясно ролята на неправителствените организации в съвременната публична дипломация. Публикацията е част от проекта „Измерения и трансформации на дигиталната публична дипломация: Дефиниране на полето, комуникационни канали, заинтересовани страни и измерване на ефективност“, финансирана от Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ 2021.
Използвани източници
Беридж, Джеймс 2003: Berridge, G. and James, A. A Dictionary of Diplomacy. 2nd edn. London: Palgrave Macmillan, 2003.
Бьола, Джианг 2015: Bjola, C. and Jiang, L. ‘Social media and public diplomacy: a comparative analysis of the digital diplomatic strategies of the EU, US and Japan in China’, in Bjola, C. and Holmes, M. (eds) Digital diplomacy: theory and practice. New York: Routledge, pp. 71–89, 2015.
Вибер, Ким 2015: Vibber, K. and Kim, J.-N. ‘Diplomacy in a Globalized World: Focusing Internally to Build Relationships Externally’, in Golan, G. J., Yang, S.-U., and Kinsey, D. F. (eds) International Public Relations and Public Diplomacy: Comunication and Engagement. New York: Peter Lang Publishing, pp. 131–146, 2015.
Гилбоа 2015: Gilboa, E. ‘Public Diplomacy’, The International Encyclopedia of Political Communication, 2015. doi: 10.1002/9781118541555.wbiepc232.
Грегъри 2015: Gregory, B. ‘Mapping Boundaries in Diplomacys Public Dimension’, The Hague Journal of Diplomacy, pp. 1–25, 2015. doi: 10.1163/1871191X-12341317.
Гришам 2014: Grisham, K. E. ‘Surviving the Struggle : Engagement and the Transformation of Violent Non-state Actors’, Public Diplomacy Magazine, pp. 1–6, 2014.
Ефтимова 2017: Ефтимова, А. ‘Брюкселски новоговор или популизъм?’, Медии и език, (1), 2017. Available at: https://medialinguistics.com/2017/05/03/355/
Калинов 2015: Калинов, К. ‘Тероризмът като форма на комуникация’, Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 2015. Available at: https://www.newmedia21.eu/analizi/terorizmat-kato-forma-na-komunikatsiya/.
Калинов 2021: Калинов, К. Публична дипломация и тероризъм. София: УИ ‘Св. Климент Охридски’, 2021.
Карапенчев 2019: Карапенчев, Й. ‘Тенденции в създаването на прессъобщения за новите медии’, Медии и език, (6), 2019. Available at: https://medialinguistics.com/2019/10/12/copywriting-tendencies/
Коен 2013: Cohen, R. ‘Diplomacy Through the Ages’, in Kerr, P. and Wiseman, G. (eds) Diplomacy in a Globalizing World: Theories and Practices. Oxford: Oxford University Press, 2013.
Къл 2009: Cull, N. J. ‘Public Diplomacy before Gullion: The Evolution of a Phrase’, in Show, N. and Taylor, P. M. (eds) Routledge Handbook of Public Diplomacy. New York: Routledge, pp. 19–23, 2009.
Манор 2017: Manor, I. ‘America’s selfie – Three years later’, Place Branding and Public Diplomacy, 2017. doi: 10.1057/s41254-017-0060-z.
Мелисен 2005: Melissen, J. The New Public Diplomacy: Soft Power in International Relations. Edited by J. Melissen. Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2005.
Мелисен 2011: Melissen, J. Beyond the New Public Diplomacy. The Hague: Netherlands Institute of International Relations ‘Clingendael’, 2011.
Мецгар 2012: Metzgar, E. T. ‘Public Diplomacy, Smith-Mundt and the American Public and the American Public’, Communication Law and Policy, 17(1), pp. 67–101, 2012. doi: 10.1080/10811680.2012.633807.
Мюлер 2009: Mueller, S. ‘The Nexus of U.S. Public Diplomacy and Citizen Diplomacy’, in Show, N. and Taylor, P. M. (eds) Routledge Handbook of Public Diplomacy. New York: Routledge, pp. 101–107, 2009.
Райнхард 2009: Reinhard, K. ‘American Business and Its Role in Public Diplomacy’, in Show, N. and Taylor, P. M. (eds) Routledge Handbook of Public Diplomacy. New York: Routledge, pp. 195–200, 2009.
Риордан 2005: Riordan, S. ‘Dialogue-based Public Diplomacy: a New Foreign Policy Paradigm?’, in Melissen, J. (ed.) The New Public Diplomacy: Soft Power in International Relations. New York and London: Palgrave Macmillan, pp. 180–195, 2005.
Ронфелд, Аркила 2009: Ronfeldt, D. and Arquilla, J. ‘Noopolitik: A New Paradigm for Public Diplomacy’, in Show, N. and Taylor, P. M. (eds) Routledge Handbook of Public Diplomacy. New York: Routledge, pp. 352–365, 2009.
Уайзман 2004: Wiseman, G. ‘“Polylateralism” and New Modes of Global Dialogue’, in Jonsson, C. and Langhorne, R. (eds) Diplomacy, vol. III. London: Sage, pp. 36–57, 2004.
Хокинг 2005: Hocking, B. ‘Rethinking the “New” Public Diplomacy’, in Melissen, J. (ed.) The New Public Diplomacy: Soft Power in International Relations. New York and London: Palgrave Macmillan, pp. 28–45, 2005.
Христов 2008: Христов, Ч. Убеждаване и влияние. София: Сиела, 2008.
Христов 2014: Христов, Ч. ‘Универсалният враг’, Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 2014. Available at: http://www.newmedia21.eu/analizi/universalniyat-vrag/.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
