Архиви
-
Екокритика
Т. 34 Бр. 34 (2025)СъдържаниеАлександра Убертовска. „Да говориш от името на биотичната общност“. Анатомиите и теориите на текста на околната среда/екологичния текст (Превод от полски: Маргрета Григоров) / 11
Серенела Йовино. Постхуманизмът в литературата и екокритиката. Въведение (Превод от английски: Ива Анастасова) / 43
Зофия Якубович-Прокоп. Да бъдеш жена или да бъдеш растение? За формите на субектност във „Вегетарианката“ на Хан Канг (Превод от полски: Станка Бонова) / 59
Олга Спачил. Екологичният хипертекст на А. П. Чехов: възникване и формиране (Превод от руски: Людмил Димитров) / 80
Божана Филипова. За въображението и рефлексията на природата: перспективи за екокритиката / 110
Элеонора Шестакова. Теоретико-методологические проблемы осмысления бессмысленной предметности природы в художественной литературе / 130
Албена Бакрачева. Американският природопис: Хенри Дейвид Торо и „зеленото мислене“ в литературата / 156
Кристина Годун. Екофеминистки перспективи и теми в избрани произведения на Олга Токарчук / 186
Албена Варсано. Екокритика и надежда в картинните книги: „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн и „Изгубената душа“ на Олга Токарчук и Йоанна Консехо / 218
Росица Чернокожева. Светът на животните у Мария Донева – една нонсенсова сага / 239
Маргарита Серафимова. Годишните времена – накратко по една безкрайна тема / 252
Калина Захова, Андрей Ташев. Поредицата „ЕКО – Екологичен свят“: с любов и тревога за природата / 277
Яница Радева. Екомислене – контексти и прояви в български литературни творби от „Реката“ на Дико Фучеджиев до 20-те години на XXI век / 297
Преслава Пенева. Защо мъжът е по-ужасяващ от мечката: Екокритически, феминистки и литературни размисли върху природата като „предпочитан звяр“ / 313
Елка Василева. Пътят към устойчивостта. История за трансформацията на една индустриална фирма и за един вдъхновяващ лидер / 350
Ретроспективи
Стоян Ставру. Веждите на Одисей: песента на сирените и изкушенията в правото / 364
Дебюти
Владимир Александров. Бит и битие в сборника на Ангел Каралийчев „Ръж“ / 394
Стефани Велчева. Мотивът за вграждането в „Зидари“ на Петко Тодоров и „Росенският камен мост“ на Ангел Каралийчев / 409
Йоан Василев. Вестник „Литературен глас“: „орган на свободната мисъл“. Поглед към първата му годишнина / 425
Рецензии
Ноеми Стоичкова. Литературна(та) история на днешната литература между невъзможните възможности и възможните невъзможности / 459
Марина Петрова. Реконструкцията на класиката и предлаганият нов поглед към нея / 478
Полина Пенкова. За периферните пространства и отместващия се център / 484
Марчела Миронова. Илия Волен между любовта и литературата / 493
Списание „Литературата“ / 500
Изисквания към материалите за публикация в сп. „Литературата“ / 502
Етика на публикуване / 506
-
Литература и изобразително изкуство
Т. 35 Бр. 35 (2025)Литература и изобразително изкуствоСъдържание
Катерина Гаджева. Чудовището с много лица. Поглед към приказката „Красавицата и Звярът“ и съпътстващите я илюстрации / 11
Марина Петрова. Другата Алиса. Илюстрациите като модел за тълкуване на „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол / 37
Николай Аретов. Илюстрациите на първия български Бертолдо / 60
Биляна Борисова. Гюстав Доре и Библията / 73
Маргарита Ивайлова Станева. Естетика на насилието: идеология и женска съдба в „Невеста Нена“ и „Неравен брак“ / 106
Катя Зографова. Неизвестни страници на авангардиста Макс Мецгер / 127
Генади Гатев. От ритуал към алгоритъм: Хибридният обрат на изкуството и съдбата на въображението / 151
Яница Радева. Литература и визуалност: нови форми на представяне в България (2000–2025) / 177
Элеонора Шестакова. Живопись – это немая поэзия, а поэзия – это слепая живопись: о взаимосвязях произведений искусства и тематических десертов в современном медиапространстве / 200
Юлия Йорданова-Панчева. Тезиси за фотографията с оглед на литературата / 243
Полина Пенкова. Мъжественост в преход. Разкази и прочити / 284
Весела Кучева-Петрова. Секвенционални изображения в графичните романи / 310
Дебюти
Снежана Дончева. Любов и безреалност в „Мисис Далауей“: разпад на ефекта на реалността / 326
Маргарита Бурмова. Печалният шут на звездните простори. Специфики на образа в драматическото видение на Боян Дановски „Сърцето на шута“ (1926) / 354
Александра Колева. Флориография на женствеността. Връзката между флоралните и женските образи в повестта „Любов“ на Константин Константинов / 384
Станислав Младенов. Остфикция: илюзия, надзор и наказание в ежедневието на емигрантите в „Германия, мръсна приказка“ на Виктор Пасков / 407
Ива Анастасова. „Passion, или смъртта на Алиса“ – странните огледала / 435
Рецензии
Ориета Антова. Колекция на Росен Петков – прозорец към българския модернизъм / 447
Пламен Антов. Между историята, легендата и символа / 454
Лора Ненковска. За символиката на водата в българската литература / 462
Списание „Литературата“ / 470
Изисквания към материалите за публикация в сп. „Литературата“ / 472
Етика на публикуване / 476
