Сигрид Унсет: „Кристин, дъщерята на Лавранс“, том 2: „Стопанка“ (откъс)

Абстракт

Сигрид Унсет (1882 – 1949) е родена в Дания и е израснала в Кристиания, някогашното име на днешен Осло. През 1907 г. дебютира с романа „Госпожа Марта Оули“, но големият пробив на литературната сцена идва с „Йени“ през 1911 г. Сигрид Унсет получава Нобеловата награда за литература през 1928 г. най-вече за изключителното описание на живота в средновековна Скандинавия в трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс“, включваща частите „Венецът“ (1920), „Стопанка“ (1921) и „Кръстът“ (1922).

Трилогията се смята за един от шедьоврите в норвежката литературна история и представя завладяващата историята на Кристин Лаврансдатер – дъщеря на заможен стопанин от Гюдбранската долина. Сигрид Унсет проследява живота ѝ от детските години до дълбока старост. Изграден с много проникновение и наситен с психологизъм, образът на Кристин ни пленява със силата на девичите ѝ вълнения, с изпепеляващата ѝ любов към Ерлен Никулаусьон, с майчината ѝ всеотдайност и не на последно място със стремежа ѝ да намери път към Бога. Трилогията представлява отзвук от терзанията на самата Унсет, която няколко години след написването ѝ решава да се върне към католицизма.

Магията на „Кристин, дъщерята на Лавранс“ вдъхновява Лин Улман да режисира едноименната екранизация през 1995 г. Критиката е единодушна: благодарение на културно-историческите си познания и художественото си майсторство Сигрид Унсет е съумяла да сътвори литературна творба без аналог в европейската литература от XX век.