ПАЛАМИТСКИТЕ ИДЕИ ЗА НЕТВАРНАТА БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА НА ОБРАЗА В СОЛУНСКИТЕ ЦЪРКВИ ОТ XIV век

Абстракт

Историческото развитие на Византийската империя в последния период на нейния разцвет (XIII–XIV в.) е белязано от политически кризи, но също така и от възход на теологическата мисъл и идеите на исихазма. Идеите за трансцендентната природа на Бога и излъчването на Неговите енергии в света са в сърцевината на учението на св. Григорий Палама, който е бил защитник на исихастката мистика. Образът на Бога като основен обект на съзерцание провокира активната и творческа мисъл както на исихастките мислители, така и на хагиографите в Константинопол и Солун. Следвайки иконографските традиции, утвърдени през вековете, тези идеи за образа и подобието на Бога се изразяват в рамките на философията на небитието и незъздадената Божествена Светлина. Ключови понятия: Образ, исихазъм, незъздадени Божествени Енергии, църкви в Солун.