АВРЕЛИЙ АВГУСТИН И ПЕЛАГИАНСТВОТО

Абстракт

Изградена в противопоставяне на пелагианската ерес, Августиновата доктрина за свободната воля на човека и Божията благодат поражда — както приживе на мислителя, така и в следващите векове — немалко противоречия и обвинения в предопределение, не само в църковните, но и във философските среди. Някои богослови обвиняват Августин, че е заел диаметрално противоположна позиция в контекста на догматическия спор с пелагианството — учение, което акцентира върху действителната самоценност на човешкото съществуване и върху способността на човека да постигне доброто самостоятелно (независимо) и със собствени сили. Обвиняван, че стига до крайността да пренебрегва свободата на човешката воля за сметка на благодатта и божественото предопределение — за да осигури спасение за едни и възмездие за други, — той е възприеман като предтеча на Калвиновата доктрина за предопределението, за която мнозина смятат, че именно Августин е проправил пътя. Дали неговата мисъл наистина оправдава подобни оценки и защо толкова много хора се спъват в нея, без да отчитат контекста, в който възниква и се развива неговото учение за свободата и благодатта, от една страна, и неговата по същество динамична структура, от друга?