СВ. ЙОА Н ДАМАСКИН И НЕГОВИЯТ ПРИНОСкъм средновековния спор за „правилната религия“

Абстракт

Стотният глава от книгата „За ересите“ представя своеобразна комбинация: безпристрастно, реалистично изложение редуващо се с остри критики. Текстът съдържа проверими факти за исляма и Корана, редуващи се с твърдения без доказателствен характер. Нападенията и защитата на истинската вяра са поставени едно до друго, като темите се сменят бързо и без видима последователност. Само определени аспекти са подробно разработени в сравнителен контекст; въпреки краткостта на текста се наблюдават повторения, а стилистичните средства се появяват внезапно. Св. Йоан Дамаскин използва разнообразни стилистични техники и аргументативни методи, за да подкрепи своите тези и да изгради форма на съдебна защита, целяща да покаже, че ислямът е лъжлива религия, докато собствената му вяра е истинската. Преминаването към третата част от трилогията „Извор на познанието“ — „Точно изложение на православната вяра“ — е представено драматично, като се преминава от подробна опровержителна работа на заблуди към ясно изложение на истинската религия, в която св. Йоан вярва и за която се застъпва: Халкидонската православна вяра.