„НАРОДЕН СЪД“ 1944-1945 И „ВТОРИ НАРОДЕН СЪД“ –1948

Репресиите над Църквата и отношенията между нея и държавата при комунистическия режим

Абстракт

На 9 септември 1944 г. България е окупирана от Червената армия и е наложен атеистичен режим, моделиран по образеца на Съветска Русия. Държавните институции бързо са поставени под пълен контрол. Само в рамките на няколко месеца стотици клирици преминават през затворите. По време на т.нар. „Първа вълна“ (9 септември 1944 – 1 февруари 1945) — често определяна като българските „Вартоломееви нощи“ на масови убийства — хиляди хора изчезват без съд и присъда. Но възможно ли е човек действително да бъде „изтрит“ физически? С учредяването на Народния съд на 20 декември 1944 г., чрез Наредба-закон за съдене на виновниците за въвличането на България във световната война срещу съюзените народи и за свързаните с това злодеяния, убийствата, извършени след 9 септември 1944 г., на практика получават привидна законност. Аутодафетата вече служат на нова цел: чрез „законни“ екзекуции, терор, насаждане на страх и систематични репресии да бъде изкоренена и унищожена християнската идентичност на българския народ и неговата принадлежност към Църквата Христова. Богоборческият дух на комунистическата власт не пощадява дори духовенството на Българската православна църква.