БЛ. АВГУСТИН В ПРАВОСЛАВНАТА ТРАДИЦИЯ – ОСНОВНИ ТОПОСИ НА РАЗГРАНИЧЕНИЕ

Абстракт

Какво е отношението към Аврелий Августин в Източната църква след разкола от 1054 г. и в съвременността? Макар да се счита за един от уважаваните отци на Църквата и да е известен като „Учителят на Запада“, Августин не е включен сред светите отци на Православната църква. Тази липса на признание се дължи най-вече на неговото учение за Светата Троица, в което мнозина виждат предвестник на спора за Filioque. Доктрината му за първородния грях и нейните следствия също допринасят за това разграничение. Възгледите на Августин за първородния грях са в основата на неговото разбиране за свободната воля и божествената благодат, които той развива в противопоставяне на пелагианството. Някои православни богослови критикуват Августин за позицията му в догматическия спор с пелагианството, особено заради акцента му върху възможността на човека да постигне доброто със собствени усилия. Августин е обвиняван и в това, че пренебрегва свободната воля за сметка на божествената благодат и предопределението, което кара някои да го разглеждат като предтеча на калвинисткото учение за предопределението. И до днес част от православните мислители намират идеите на Августин за проблематични.