По стъпките на адаптацията към хетеротопиите на литературния канон
DOI :
https://doi.org/10.60056/CCL.2020..76-86Ключови думи :
адаптация, литературен канон, взаимодействие, традиция, библейски канон, междутекстовост, грешен прочит, хетеротопияАбстракт
Централна тема на тази статия е взаимодействието на адаптацията и литературния канон. Отправна точка на изследването са идеите за промяна на „образеца в зависимост от обстоятелствата” (Д. Дидро) и на „един идеален вътрешен ред” под въздействието на нов автор или творба (Т. Елиът). Откроени са семантични удвоявания, присъщи на понятието адаптация. Те указват, че на практика явлението осъществява не едностранно въздействие, а двустранно взаимодействие между субекта и средата. Като естетически пример за второто е разгледан анализ на Е. Ауербах в Мимезис. Съпоставени са консервативното и либералното схващане за канона, чиято етимология е проследена от Никомахова етика на Аристотел, както и особености на библейския и светския литературен канон. В заключение, статията предлага междутекстов подход на адаптиране, който формира хетеротопични структури в литературния канон.
Литература (библиография)
Aristotel. (1993). Nikomahova etika. (Temenuga Angelova, Trans.). Izdatelstvo GAL-IKO.
Auerbach, E. (2017). Mimezis. Izobrazyavaneto na deystvitelnostta v Zapadnoevropeyskata literatura. (Zhana Tsenova, Trans.). Izdatelstvo „Iztok-Zapad“.
Balzac, H. d. (1983). Dyado Gorio. (Erma Gecheva, Trans.). V: Balzak, O. Izbrani tvorbi v 10 toma. Tom 2. Narodna kultura.
Borges, J. (1989). Vavilonskata biblioteka. (Anna Zlatkova, Trans.). Narodna kultura.
Deleuze, G., & Guattari, F. (1995). Shto e filosofia?(Rosen Rusev, Trans.). Izdatelska kashta „Kritika i humanizam“.
Diderot, D. (1981). Estetika i teoria na izkustvoto. (Katerina Kiselova, Trans.). Izdatelstvo „Nauka i izkustvo“.
Eliot, T. (1980). Traditsia i individualen talant. (Lyudmila Kolechkova, Trans.). Knigoizdatelstvo „Georgi Bakalov“.
Filipova-Bayrova, M. (sast.). (1982). Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskia ezik. Filipova-Bayrova i dr. (sast.). Izdatelstvo na BAN.
Foucault, M. (1992). Dumite i neshtata. (Veselin Tsvetkov, Trans.). Nauka i izkustvo.
Voynov, M. (sast.). (1939). Starogratsko-balgarski rechnika. Voynov i dr. (sast.). Pridvorna pechatnitsa.
Sartr, J.-P. (1988). Pognusata. (Maria Koeva, Trans.). Narodna kultura.
Bokedal, T. (2014). The formation and significance of the Christian biblical canon: A study in text, ritual and interpretation. Bloomsbury T&T Clark.
Bloom, H. (1997). The anxiety of influence. Oxford University Press.
Curtius, E. (2013). European literature and the Latin Middle Ages (W. R. Trask, Trans.). Princeton University Press.
Gorak, J. (2013). The making of the modern canon: Genesis and crisis of a literary idea. Bloomsbury Publishing Plc.
Kolbas, E. D. (2001). Critical theory and the literary canon. Westview Press.
Liddell, H., & Scott, R. (1996). A Greek-English lexicon. Clarendon Press.
Online Etymological Dictionary. (2020). Adaptation. Retrieved January 20, 2020, from https://www.etymonline.com/word/adaptation
Oppel, H. (1937). ΚΑΝῺΝ: Zur Bedeutungsgeschichte des Wortes und seiner ateinischen Entsprechungen (regula-norma). Dieterich.
Richter, D. (2000). Falling into theory: Conflicting views on reading literature. Bedford/St. Martin’s.
Sanders, J. (2006). Adaptation and appropriation. Routledge.
Weimann, R. (1983). Appropriation and modern history in renaissance prose narrative. New Literary History, 14, 459–495.
Zhang, L. (2016). Canon and world literature. Journal of World Literature, 1.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
This license enables reusers to distribute, remix, adapt, and build upon the material in any medium or format for noncommercial purposes only, and only so long as attribution is given to the creator. CC BY-NC includes the following elements:
BY: credit must be given to the creator.
NC: Only noncommercial uses of the work are permitted.
