Изисквания за оформяне на статии

Ръкописите се подават чрез Системата за управление и издаване на ръкописи OJS, линкът към която се намира на сайта на списанието в раздела ЗА АВТОРИТЕ. При проблеми авторите могат да се свържат със списанието по електронната поща на адрес: contrastive@slav.uni-sofia.bg.

Приемат се статии на български, руски, английски, френски, немски, италиански и испански език.

 

Оформяне на статиите

 При първото подаване на научни статии и рецензии на научни трудове (книги, сборници, речници и др.) в Системата за управление и издаване на ръкописи OJS статията или рецензията не трябва да съдържат името на автора/авторите и данни за него/тях.

Препоръчителният обем на статиите е 30 000 знака заедно с разстоянията между думите, със заглавието, цитираната литература (ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES) и бележките под черта.

Заглавието на статията на езика на текста се оформя с главни букви, 14 pt., получер шрифт, центрирано.

Празен ред.

Лично и фамилно име на автора/авторите на езика на текста на статията, големи и малки букви, 12 рt., центрирано.

На следващия ред (без празен ред) се изписва на езика на текста името на институцията, в която работи/-ят авторът/авторите.

Празен ред.

Заглавието на статията на английски език (за статиите, които не са на английски език) се оформя с главни букви, 14 рt., получер шрифт, центрирано.

Празен ред.

Лично и фамилно име на автора/авторите на статията на латиница, големи и малки букви, 12 рt., центрирано.

На следващия ред (без празен ред) се изписва в превод на английски език името на институцията, в която работи/-ят авторът/авторите.

Празен ред.

Кратка анотация (до 1 400 знака) на английски език, 10 рt., малки букви, без да се изписва резюме/абстракт/анотация.

На следващия ред се изписва Key words: (10 pt., курсив, две точки), след което се записват до 5 ключови думи на английски език, 10 pt., малки букви (10 рt., small caps),

Празен ред.

Кратка анотация (до 1 400 знака) на руски език, 10 pt., малки букви, без да се изписва резюме/абстракт/анотация.

В края на ключовите думи не се пише точка.

Анотациите и ключовите думи не се оформят с отстъп от 1.27.

 При оформянето на ръкописите се използва стандартна текстообработваща програма Microsoft Word или LibreOffice, шрифт Times New Roman, 12 пункта. Ако са използвани други шрифтове, те задължително се предоставят като отделни файлове. Използват се само Unicode шрифтове. Старобългарските примери се оформят с CyrillicaOchrid10U, а при невъзможност шрифтовете се изпращат заедно с текста на публикацията. При наличие на диалектни примери се използват наличните възможности на Unicode шрифтове. Ако има някакви особености на транскрипцията, които не могат да се предадат с тези шрифтове, задължително се изпращат използваните шрифтове.

 В текста на ръкописа могат да се използват и курсив (Italic), получер шрифт (Bold), комбинирането им, напр. езикознание (Bold Italic).

 Редовата разредка е единична.

 Между заглавието на част или подчаст и следходния текст има 1 свободен ред.

 Заглавията на части и подчасти се номерират с арабски цифри и са в получер шрифт (Bold), 12 pt.

 Параграфите и бележките под линия (10 pt.) се оформят с помощта на автоматичните възможности на Microsoft Word или LibreOffice, не се допуска използването на табулатор при оформяне на абзаците. Всеки нов абзац започва с отстояние на първия ред 1,27.

 Бележките под линия се индексират с нарастваща номерация за цялата статия, като всяка бележка трябва да се появява в края на страницата, на която е индексирана. Бележките под линия се номерират с арабски цифри и следват номерацията без прекъсване до края на ръкописа.

 Примерите се изписват в курсив (Italic).

 Примерите на език, различен от българския, могат да се глосират при желание на автора. Използват се The Leipzig Glossing Rules: Conventions for interlinear morpheme-by-morpheme glosses (https://www.eva.mpg.de/lingua/pdf/Glossing-Rules.pdf).

 Ако се представят значения на думи, то тези значения се оформят в единични кавички, например фр. femme ‘жена’. Ако примерите са на език, който се различава от езика на публикацията, в двойни кавички се представя и техният превод.

 Всички снимки, илюстрации, графики, схеми и таблици трябва да бъдат черно-бели и с качество, годно за отпечатване. Авторът/авторите задължително посочват източника на снимката. Авторът/авторите носи/-ят отговорност за правата над илюстрациите (снимки, графики, схеми, таблици), взети от други източници.

Графиките, схемите, таблиците и снимките се надписват отгоре, 12 pt., получер шрифт, центрирано.

 При цитиране на български език се използват долни отварящи (като деветки) кавички и горни затварящи (като шестици) кавички, напр. „Благодаря“, а при цитиране на латиница – според стандарта в английския език, напр. “Thank you”. Допускат се кавички от типа  «…..», ако те са в правописната норма на езика, на който е статията.

 Тиретата в началото на реда, между страниците при оформянето на библиографията или между дати или години да бъдат нормални по дължина (–). В тези случаи да не се използва дефис (-).

 

В края на ръкописа се представя ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES, оформена в азбучен ред по фамилията на автора или първия от авторите. Всички източници в ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES трябва да са директно цитирани в текста и обратното – всички цитирани източници трябва да се явяват в ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES.

В разделите ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES не се допускат съкращения на заглавия на трудове, периодични издания и градове. 

Всички цитирани източници на кирилица в раздела ЛИТЕРАТУРА след това се транслитерират на латиница в списъка на латиница в раздела REFERENCES.

Ако текстът на публикацията е на кирилица, в библиографията първо се разполага списък с източниците на кирилица с название ЛИТЕРАТУРА, а след един празен ред се дава списък на източниците на латиница с название REFERENCES, като в списъка с източници на латиница се включват и транслитерираните на латиница кирилски източници. Ако текстът е на латиница, в цитираната литература първо се дават източниците на латиница, вкл. транслитерираните кирилски източници, а след един празен ред и източниците на кирилица.

За транслитерацията на български източници се прилага Законът за транслитерацията (вж. https://lex.bg/laws/ldoc/2135623667), като за улеснение може се използва https://slovored.com/transliteration/.

За транслитерация на руски източници може да се използва http://translit.ru.

Изберете подходяща спрямо местната езикова традиция система за транслитерация на кирилски текстове, които не са на български език.

След посочени електронни адреси се уточнява датата на достъпа, напр. https://www.24chasa.bg/mneniya/article/6100481 [Accessed 30 April 2024].

 

Благодарностите се изписват след края на текста, но преди ЛИТЕРАТУРА и/или REFERENCES. Заглавието им е Благодарности и финансиране/Acknowledgments & Funding, 12 п., получер шрифт, центрирано, а самият текст се разполага отдолу.

Ако в Благодарности и финансиране/Acknowledgments & Funding се посочва име на учен, то в скоби се поставя неговият ORCID ID.

След изписване на ЛИТЕРАТУРА или REFERENCES, 12 pt., получер шрифт, центрирано, следва празен ред, а после се оформят като списък без номерация отпред цитираните източници. Подреждането е в азбучен ред според фамилното име на автора (или на първия от няколко автори). Всеки цитиран източник се оформя в отделен параграф – 10 pt., без начален отстъп, но следващите редове на параграфа са с отстъп 1.27.

 След REFERENCES следва празен ред, а след това се представят на английски език  академичната длъжност, личното и фамилното име на автора, научната степен (10 pt.). На следващия ред се представя задължително ORCID ID, а при наличие: Web of Science Researcher ID и Scopus Author ID. След това се посочват катедра/департамент, институция, град, държава, служебен електронен адрес (10 pt.).

 Страниците не се номерират.

 При оформянето на препратките в текста и на списъка с цитираните източници се следва с някои модификации Системата за цитиране с име и година (Харвардска система), посочена в Приложение А (информационно), точка А.2 на БДС ISO 690:2021. Информация и документация. Насоки за библиографско позоваване и цитиране на информационни ресурси (ISO 690:2021).

 Автоцитирането не повишава качеството на текста и не се поощрява.

 

Позовавания в текста

 Позоваванията в текста следват модела автор – година или съответно автор – година – страница/-и. Ако името на автора е на кирилица, то се транслитерира на латиница.

Не се допускат позовавания от типа (пак там: рр. 60 – 61).

 

Позоваване на източник с един автор

(Smith, 1987)     (Nitsolova, 2008)    (Nitsolova, 2008, p. 56)  (Nitsolova, 2008, pp. 56 – 58)

Когато статията е на език, използващ латиница, и името на автора се споменава в изречението или има точен цитат, в кръглите скоби се посочва само годината на издаване на произведението. Когато цитираният автор не се споменава и неговите виждания се предават свободно, в скоби се поставят фамилното име на автора и годината. Примери:

According to Fischer (2000, р. 113), the occurrence of ….

The occurrences of the short forms of the personal pronouns show that they are used in a standard way (Avgustinova, 1997).

 Позоваване, включващо повече източници с обща тема

Ако позоваването включва публикации на няколко автори, подреждането е по азбучен ред на фамилните имена на авторите, а отделянето – с точка и запетая. Примери:

(Ivanova, 2010; Nitsolova, 2008, р. 15;  Pashov, 1999, pp. 99 – 105)

 Позоваване при наличие на автори с еднакви фамилни имена

Когато се цитират автори с еднакви фамилни имена, в скобите се посочва и инициал на личното име, напр. (Kutsarov, I., 2007), (Kutsarov, K., 2010).

 Две или повече публикации на един автор в една и съща година

Две или повече публикации на един автор в една и съща година се разграничават с добавяне на малки букви на латиница a, b, c … след годината, напр. (Nitsolova, 2008а),         (Nitsolova, 2008b).

 Позоваване, включващо повече източници с един и същи автор

Когато в позоваването се включват две или повече произведения на един и същи автор, то оформянето следва следния модел: (Nitsolova, 2007; 2008).

 Позоваване, включващо източник с няколко издания

Когато един труд има повече от едно издание, в препратката се включва годината на изданието, по което се прави цитирането, а в ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES се посочва поредността на изданието.

 Позоваване, включващо източник с до трима автори

При позоваване на произведения с до трима автори в скобите се посочват имената на всички автори, отделени със запетая, напр. (Ivanov, Georgiev, Savov, 2008, рр. 18 – 32).

Позоваване, включващо източник с над трима автори

При позоваване в текста на произведение с повече от трима автори в скобите след фамилното име на първия автор се използва „et al.“, напр. (Ivanov et al., 2022, рр. 14 – 24).

 Позоваване по друг източник

При позоваване на труд, който се цитира по друг източник, се следва следният модел: (Smith, 1995 cited in Ivanov, 2005, p. 29), (Smith, 2000, p. 32 cited in Ivanov, 2005, p. 108).

 Позоваване, включващо източник с автор организация или без конкретен автор

При позоваване на произведения, които нямат автор или авторът е организация, в скоби се поставя заглавието на произведението или името на институцията, а след това годината на издаване. Възможно е използването на съкращения, които в ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES се разгръщат.

(Oxford English Dictionary, 2021)  или (OED online, 2021)

Позоваване, включващо публикация в периодично издание без посочен автор 

Когато се цитира статия без автор, поместена в периодично издание, заглавието се поставя в кавички, а след него в скоби името на периодичното издание в курсив и датата на издаване на статията, напр.

„Евтим Милошев прави анализ и модел как да се финансира българското кино“ (24 chasa, 16.03.2024)

 Позоваване, включващо източник без номера на страници

Ако цитираният източник няма номера на страници, то тогава може да се използва номер на параграф от началото на източника или номер на параграф в дадена глава, заглавен ред или съкратената му версия в кавички.

(Petrov, 2020, Chapter 1, Section 2, paragraph 5)

(Smith, 1987, under “Introduction”)

 Позоваване, включващо източник без дата на публикуване

Когато не е възможно да бъде посочена дата на публикуване на цитирания източник, се посочва „no date“, напр. (Petrov, no date), (Petrov, no date, p. 23).

 

Промени в цитирания текст

Пропускането на част от цитирания текст се отбелязва със средни скоби […].

При промяна в цитата, налагаща се за включването му в авторовия текст, се използват средни скоби, напр.:

Михаил Виденов отбелязва, че „[С]специализацията на книжовния език в обслужването на научните, просветните и културните сфери задължително води до интелектуализация [...]“ (Videnov, 2003, p. 43).

 Графичните промени в цитирания текст се уговарят от автора, напр.:

 Според Ив. Харалампиев възникването на „опозицията мекост:твърдост е процес, който не е обхванал (подч. мое – И. И.) всички български говори – състоянието в източните и в западните говори е различно“ (Haralampiev, 1999, p. 81).

Ако монография, сборник, глава/част от монография или сборник, речник, студия, статия, рецензия и др. притежават DOI, той задължително се посочва.

 

Примери за оформяне на ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES

 

Монография/книга

Един автор

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Двама или трима автори

ИВАНОВА-МИРЧЕВА, Д., ХАРАЛАМПИЕВ, И., 1999. История на българския език. Велико Търново: Faber.

RADDEN, G., DIRVEN, R., 2007. Cognitive English Grammar. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamin Publishing House. DOI: https://doi.org/10.1075/clip.2.

BRUCE, S., 2018. Sociology: a very short introduction. 2. ed. Available at: https://www.amazon.co.uk/Sociology-Very-Short-Introduction-Introductions-ebook/dp/B07DP6M3XM/ref=sr_1_1  [Accessed 30 April 2024].

Повече от трима автори

АСЕНОВА, М. и др., 2021. Между културата и туризма: туристическите атракции, основани на културното наследство. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Available at: https://kinnpor.uni-sofia.bg/resources/mezhdu-kulturata-turizma  [Accessed 30 April 2021].

Книга/сборник с редактори/съставители

ЕРОЛОВА, Й., КРЪСТЕВ, П., ПОПЧЕВА, Ю. (състав.), 2021. Съвременни теренни изследвания на културноисторическото наследство.  София: Парадигма.

Книга без автори

Oxford English Dictionary, 2021. 2. rev. ed. Oxford: Oxford University Press.

OED online, 2021. Available at: http://www.oed.com [Accessed 25 January 2022].

Речници и граматики с автор / авторски колектив / съставител,-и / редактор, -и

ИЛИЕВА, К. и др., 1999. Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

ГЕОРГИЕВ, В. и др. (състав.), 1971. Български етимологичен речник. Т. 1. София: Издателство на Българската академия на науките.

АНДРЕЙЧИН, Л. и др., 1983. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. ІІ. Морфология. София: Издателство на Българската академия на науките.

Преводна книга

ТОЛСТОЙ, Л., 2020. Анна Каренина. 2. изд. Превод от руски Здравка Петрова. Пловдив: Издателска къща „Хермес“.

ДОСТОЕВСКИ, Ф., 2005. Престъпление и наказание. Превод от руски Георги Константинов. Available at: https://chitanka.info/book/1445-prestyplenie-i-nakazanie [Accessed 17 August 2022].

 HOMER, 1997. The Odyssey. Translated by R. Fagles. Introduction and notes by B. Knox. New York: Penguin.

Глава/част от книга с редактор/-и или статия в сборник с редактор/-и

BOWERMAN, M., 1983. Reorganization processes in lexical and syntactic development. In: WANNER, E., GLEITMAN, L. (eds.). Language acquisition: The state of art. Cambridge: Cambridge University Press, pp. 319 – 346.

EVANS, V., BERGEN, B., ZINKEN, J., 2007. The Cognitive Linguistics Enterprise: An Overview. In: EVANS, V., BERGEN, B., ZINKEN, J. (eds). The cognitive linguistics reader. (Advances in cognitive linguistics). London: Equinox Publishing Ltd, pp. 2 – 36. Available at: https://www.researchgate.net/publication/265270231 [Accessed 05 March 2025].

Електронна книга

АСЕНОВА, М. и др., 2021. Между културата и туризма: туристическите атракции, основани на културното наследство. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Available at: https://kinnpor.uni-sofia.bg/resources/mezhdu-kulturata-turizma. [Accessed 17 August 2021].

Статия в периодично издание (списания или вестници)

СТОЕВСКИ, А., 2006. За някои прояви на англоезичното влияние в домашната среда на софиянци. Съпоставително езикознание/Contrastive Linguistics, 31(1), с. 62–74.

NICHOLAS, E., LEVINSON, S., 2009. The myth of language universals: Language diversity and its importance for cognitive science. Behavioral and Brain Sciences, 32(5), рр. 429–492. doi:10.1017/S0140525X0999094X. Available at: https://www.cambridge.org/core/journals/behavioral-and-brain-sciences/article/myth-of-language-universals-language-diversity-and-its-importance-for-cognitive-science/25D362A6566FCA4F51054D1C41104654 [Accessed 20 January 2021].

Цитиране на рецензия

HUTTAR, G. [review]. 2011. How words mean: Lexical concepts, cognitive models, and meaning construction. By Vyvyan Evans. SIL Electronic Book Reviews 2011-007. Available at: https://www.sil.org/system/files/reapdata.74.pdf [Accessed 29 January 2023].

Дисертация

ПЕТРОВА-ЛЮБЕНОВА, В., 2023. Полуавтоматично разработване на многоезикови терминологични ресурси. Дисертация за присъждане на ОНС „доктор“. Българска академия на науките. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Available at: https://ras.nacid.bg/api/reg/  [Accessed 05 March 2025].