Усвояване на хоноративната система в езиковия репертоар на японски ученици между 6 и 12 години

Абстракт

Настоящото изследване хвърля нова светлина върху овладяването на хоноративната система в езика им от японски деца между 1. и 6. клас, като използва методите на полуструктурираното интервю и езиковата задача. Децата на тази възраст използват ограничени по обхват средства на системата и то невинаги по начина, по който го правят възрастните. Основно средство остават адресивните (насочените към адресата) форми в сказуемото, които се използват най-често в началото на разговора, като част от стандартни фрази и при преки обръщения към събеседника. Като цяло по-добре се владеят средствата, насочени към адресата, от онези, насочени към референта (човека, за когото се говори). Това е разбираемо, защото отношенията с адресата са по-очевидни и конкретни, докато вторите изискват мислене в рамките на триадата „адресант – адресат – референт“. Що се отнася до адресивните форми, при тях не се наблюдават съществени възрастови разлики, може би защото граматическото им усвояване става на по-ранен етап, а пълното усвояване на социолингвистичните правила за употребата им – на по-късен. При хоноративните (насочени към референта) средства, на свой ред, бяха открити възрастови разлики, които показват, че тези средства се усвояват в смисъл на граматична компетенция именно през този период, като перцепцията предхожда продукцията.

Така описаната разлика в периодите на усвояване на адресива и хоноратива подсказва, че двете категории на системата притежават висока степен на автономност.