Вписване на прекратяването на договора за аренда на земеделска земя

Резюме

Прекратяването на договора за аренда на земеделска земя представлява прекратяване на съществуването на правоотношението, породено от този договор, в т.ч. и на правото на арендатора да ползва арендуваната земеделска земя. Член 27, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието изрично изисква вписване на факта на прекратяването на договора за аренда на земеделска земя независимо от основанието, въз основа на което то е настъпило, но нито в този закон, нито в останалото законодателство са посочени изрично актовете, породили или само удостоверяващи прекратяването, които следва да бъдат вписани. Поради това практиката на ВКС по вписване на прекратяването на договора за аренда на земеделска земя е противоречива.

В статията по тълкувателен път се извежда правилото, че когато законът изрично предвижда вписването на определен факт (обстоятелство), но не е предвидил изрично вписване на акта, който поражда или удостоверява този факт (обстоятелство), то следва да се впише писменият акт, който е годен да породи или да удостовери съществуването на подлежащия на вписване факт (обстоятелство). Въз основа на това правило, както и въз основа на само оповестителното действие на вписването на прекратяването на договора за аренда и на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.4.2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, в статията се посочват конкретните актове, които следва да бъдат вписани в книгата по чл. 33, б. „б“ от Правилника за вписванията при всеки възможен начин на прекратяване на договора за аренда на земеделска земя.