Защо механизмът „Сейф Харбър“ се оказа ненадежден механизъм за трансфери на лични данни в САЩ

Резюме

Изследването е посветено на практическите проблеми, породени от Решение на СЕС от 6.10.2015 г. по дело C-362/14 (Maximilian Schrems срещу Data Protection Commissioner, Ireland), с което споразумението „Сейф Харбър“ беше обявено за недействително. То представлява също продължение на два анализа, публикувани в сп. „Съвременно право“ през 2012 г. („Предоставяне на лични данни в трети държави с осигурено адекватно ниво на защита“ и „Нови правила при предоставянето на лични данни в трети държави с осигурено адекватно ниво на защита“). Настоящото проучване е съсредоточено върху въпросите при какви предпоставки предоставянето на лични данни в САЩ е правно допустимо към настоящия момент и доколко оправдано би било в близко бъдеще да се очаква нов вариант на „Сейф Харбър“. Изследвана е и практиката на българската Комисия за защита на личните данни през последните години, свързана със споразумението „Сейф Харбър“.