За самопризнанието в българския наказателен процес

Резюме

Един от европейските стандарти с вековна традиция е правилото самопризнанието да се прави свободно и доброволно. За гарантиране на това следва да се предвидят и спазват определени изисквания. В настоящото изложение се прави актуален и комплексен анализ на ролята на самопризнанието в наказателния процес съобразно с действащата национална, европейска и международна правна уредба. Направена е обща характеристика на правото на обвиняемия да дава обяснения като едно от основните средства за гарантиране на правото му на защита. На база на това са очертани особеностите на самопризнанието като продукт на гласните доказателствени средства и е дадена актуална дефиниция на този институт. Обърнато е особено внимание на доказателствената сила, с която е снабдено самопризнанието. Разгледана е регламентацията на института, инспирирана от философията на основните начала, върху които се крепи действащият наказателен процес.