Наказателноправна закрила на личните данни – опитът на други държави – членки на ЕС

Резюме

Значението и уязвимостта на личните данни в съвременния дигитален свят налагат поддържане на система от адекватни мерки, включително наказателноправни, за тяхната защита. Правото на защита на личните данни произтича от правото на неприкосновеност на личния живот и е уредено като самостоятелно право в Хартата на ос нов ните права на ЕС. Българското наказателно право предвижда състави на посегателства срещу основни лични права като неприкосновеността на жилището и на кореспонденцията, но не дава наказателноправна защита на личните данни. Въпреки че националното ни законодателство в областта на личните данни беше реформирано, за да бъде съобразено с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, българският законодател не се възползва от възможността, предвидена в чл. 84 от Общия регламент, да въведе и наказателноправни санкции за защита на личните данни. За разлика от нашата страна, националното право на редица държави – членки на ЕС, съдържа състави на престъпления, засягащи правилата за обработване на лични данни. Настоящата статия предлага сравнителноправен анализ на разпоредбите в три държави членки (Франция, Велико британия и Германия), които са подбрани по начин да демонстрират различните подходи при криминализирането на посегателствата срещу правилата за обработване на лични данни. Представя се необходимостта от въвеждане на съвременна и адекватна наказателноправна закрила на личните данни в България.