Прекратяване на задължението на управителя от воденето на чужда работа без възлагане в българското облигационно право

Резюме

Статията изследва основанията за прекратяване на задължението на управителя от воденето на чужда работа без възлагане да се грижи за работите на господаря съгласно българското облигационно право. След кратко въведение, включващо сравнителноправни и теоретикоправни бележки, на първо място се изследва въпросът за погасяване на задължението на гестора, щом доминусът придобие възможност да се погрижи сам за работите си (т. II.4). На второ място се разглежда противопоставянето на господаря срещу продължаването на работата като юридически факт, прекратяващ задължението на управителя (т. II.5). На трето място се защитава тезата, че същия ефект биха могли да имат и отказът на гестора да продължи управлението на работата (т. II.6), и изгубването на правоспособността му (т. II.7). От друга страна, изследването разгръща дискусия по някои спорни основания за прекратяването на задължението на управителя от воденето на чужда работа без възлагане: изгубването на правоспособността на господаря (т. III.8) и узнаването му, че управителят се грижи за работите му (т. III.9). Внимание е отделено и на проблема за давностния срок, в който доминусът може да иска обезщетение от гестора (т. III.10). В края е дадено обобщение на по-важните изводи (т. IV).