Страни по правоотношението, възникнало от неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД

Резюме

Статията прави опит да предложи разрешения за някои спорни хипотези, в които еднозначното определяне на страните по правоотношението, което възниква въз основа на правилото на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е почти невъзможно. За тази цел в началото на изложението са изследвани случаи, в които е налице имуществено размества- не между солвенс, акцепиенс и трето лице, но даването е осъществено именно от третото лице, а не от солвенса. Изяснено е, че в тези случаи сериозно предизвикателство съставлява отговорът на въпроса дали реституционно правоотношение възниква между солвенса и акцепиенса, по отношение на които основанието не се е осъществило, или е отпаднало с обратна сила, или липсва изначално, или между акцепиенса и лицето, което de facto е дало „нещо“, защото именно то е обедняло. По този повод последователно са разгледани различни хипотези на обогатяване от чужда договорна връзка и на изпълнение на чужд дълг в светлината на романската и немската правна традиция, като са направени някои изводи въз основа на критичен анализ. Специално внимание е отделено и на въпроса кой разполага с иск по чл. 59 ЗЗД в случаите на подобряване на чужда вещ и неоправдано ползване на чужда вещ. В светлината на по-новата съдебна практика са изследвани и някои проблеми, които отношенията между съсобственици и трети лица по повод неоправдани имуществени размествания поставят при определяне на субектите по иска по чл. 59 ЗЗД.